Как се бяга от лъв - разказва Бойка Арсова

Бойка Арсова бяга с 5kmrun от лятото на 2013 година. Тя е член на „Почетния легионер“ от миналата година и е пробягала с нас над 500 км. Това означава, че съботните й бягания вече надхвърлят 100. Освен това е участвала в 51 маратона. Още за своето „бягство“с 5kmrun Бойка разказа пред сп. EVA, за което й благодарим. Специални благодарности дължим и на авторката Адриана Попова, която направи това интервю.

За първи път видях Бойка Арсова на сцената по време на форум „Дълголетие“. Запомних, че е на 65, участвала е в 51 маратона на 4 континента и енергизира повече от кана силно кафе. Бойка е от шепата избрани, които изглеждат по-млади от годините си, но наистина.

Случва се през 80-те в Судан. Бойка Арсова е там с мъжа си Алфред, който работи за „Лекари без граници“. Един ден в началото на сухия период двамата пътуват към диспансер край резервата Нимули до границата с Кения и Уганда, когато чуват особен тътен. Ела, ще ти покажа едно от чудесата на Африка, казва й Алфред и я повежда към един хълм. Оттам виждат голямото преселение на животните – хиляди, и хиляди, и хиляди биволи, гнута и зебри, които бягат към свежата трева и водата, а под копитата им земята тътне. „Маратонът е бил известен на животните стотици хиляди години преди нас – казва днес Бойка. – Когато през 1985 г. ме поканиха да се включа в Софийския маратон, си казах: ами че то е същото. Това е моето стадо, моят стил на живот.“

Бойка бяга много по-отдавна. Като дете боледува постоянно и лекарите препоръчват на баща й да я запише да спортува на слънце и въздух. И той я води на стадион „Локомотив“ при Николай Салавьов, от когото научава, че всеки човек е роден бегач, но едни тренират, други – не. Помни и думите на баща си: „Бягай, за да оздравееш. Бягай, за да живееш.“ Прави го и до днес, защото й харесва „песента на маратонките“ и защото може.

Най-интересните й бягания са в Африка, където заминава през 1974 г. с мъжа си Алфред, дипломирал се в България лекар (и състезател по висок скок също), който след специализация в Щатите се връща в родния Судан. С тях е и едногодишната им дъщеря Албена. Както й е навик, Бойка продължава с бягането. Тича по черни пътища през Сахара, после през саваната, подкрепяна от виковете на местните хлапета и любопитните погледи на бабуините.

Най-доброто си бягане прави, докато мъжът й е шеф на здравеопазването в Южен Судан, в голямата колкото България Провинция на езерата. Един ден решава да се разходи до близкия до къщата им хълм, прекрасен хълм с пеперуди и бръмбари в тревите и чадъровидна акация като бонус. Докато се любувала на природата, от природата излязъл лъв. Сравнително стар, с белези от битки по муцуната. Бойка си дала сметка, че ако хукне да бяга, той ще я надбяга. Ако се качи на акацията, той също ще се качи на акацията. И постъпила по най-логичния начин – опряла гръб на дървото и изпънала шия, за да улесни максимално нападателя и да не я мъчи. Мислела си – хайде, давай по-бързо. В този момент срещнала очите му. И казала на глас: Боже, колко си красив! Защото той наистина бил красив – с жестоките си жълти очи, с разкошната грива, с притаените под златистата кожа мускули. После затворила очи и зачакала. Чакала. Чакала. Когато погледнала отново с едното си око, от лъва нямало и следа. Погледнала с двете очи – същото. Казала си: хайде, крачета, бягайте – и хукнала надолу по хълма като газела, по-бърза сигурно от самия Юсеин Болт, поставяйки вероятно световен рекорд, обречен да остане неизвестен. Когато стигнала до къщата им, паднала на земята и два часа не могла да проговори. Мъжът й, зачуден, я попитал: „Ти какво бягаш, като че ли лъв те гони?“ Едва после Бойка разбрала, че местните наричали мястото Хълма на лъвовете.

Трябва да кажем, че по това време от болнавото момиче не било останало и следа. Бягайки, Бойка се била превърнала в удивително здрава жена, която се справила без лекарства не с кого да е, а с Нейно ужасно африканско величество Маларията. Лекар в България й казал, че е по-добре да не пие лекарството срещу нея, защото разбивало черния дроб, а и пречело да се създаде имунитет, и да разчита на силния си организъм. Бойка го послушала и когато един енергичен комар от разливите на Бели Нил я ухапал, тя се заела да боледува, да се тресе от температурата и да потъва в бездните на безсъзнанието. Когато след няколко дни отворила очи, разбрала, че е победила.

През 1984 г. на Бойка й се наложило да бяга, но не в Африка, а от Африка. В Южен Судан започвала гражданската война между християни и мюсюлмани и ООН издала декрет всички европейци да напуснат страната в рамките на 48 часа. В Судан останал само Алфред като лекар без граници.

След като на Софийския маратон открива, че това е нейната дистанция с нейните хора, Бойка продължава. На европейския шампионат за атлети ветерани през 2014 г. в Измир идва най-голямата й победа – печели сребърен медал и става вицешампион на Европа в своята възрастова група, като финишира при температура на въздуха 44 градуса. За нея най-труден е Атинският маратон, най-весел – в Барбадос, а най-добре организиран – в Лондон с неговите 3 лъча и 40 хил. участници. Там е бягала с Фауджа Сингх, най-възрастният маратонец в света, който тичал, обграден от внуците и правнуците си. Нейните внуци също са бегачи. Джошуа, на 10, и Елинда, на 7, са в спринт академията на Ивет Лалова.

На 20 юни ще участва за първи път в 100-километровата обиколка на Витоша, която започва в 12 ч. през нощта, като контролното време е 20 ч. А голямата й мечта е да тича в Африка – на Сафари маратона в Кения сред стадата диви животни. Може би там някъде е сянката на лъва от хълма, който чака отново да чуе: Боже, колко си красив!
Ако искате да подкрепите мечтата на Бойка – потърсете я на albenajones@yahoo.co.uk.

Правилата на Бойка:
– Купувай качествени маратонки според терена, на който ще бягаш – шосе, черен път, планина, и разстоянието. Има и комбо варианти. Искай консултация в магазина.
– Час преди старта започни да пиеш вода. Аз пия до 2 л вода с лимон.
– Хапвай – на седмица изяждам 1 кг стафиди, 0,5 кг бразилски орех и 1 буркан мед, много банани, ябълки, грейпфрути, морски дарове.
– Аз вземам и хранителна добавка за ставите – таблетка с глюкозамин сулфат и хондроитин сулфат.
– Винаги загрявай преди старта – клякане, повдигане на краката, леко бягане.