От нищо – нещо:)

0

Тази случка, оставила траен отпечатък в организацията на 5kmrun се разиграла на извънредното бягане по случай 25 г. от падането на берлинската стена, съвместно организирано с Германското посолство в България!

Слънчево, доста топло и приятно (даже нетипично за м. ноември), времето обещавало да предостави едни невероятни условия за това не по-малко специално бягане.

Къде с късмет, къде с повечко работа, но подготовката на трасето и другите приготовления около организацията минали сравнително гладко и сега оставало на екипа единствено насладата от провеждането на това бягане. Лично Жоро Станоилов бил чекнал 37-те точки в списъка, капнал масълце където трябва, забърсал туй онуй и ето ти една перфектната организационна машина, готова за подвизи… Е как след такава работа, да не бликне от него поне малко самочувствие, повечко възбуда и най-вече удовлетворение?

Ето защо 7 минути преди старта пред НДК, походката му била лека, а настроението ведро и даже някак приповдигнато и такова се запазило до момента, в който звъннал телефона. Без да поглежда екрана, бил абсолютно сигурен, че това позвъняване идва от щаба на Южния парк, само за да го информира, че при тях всичко е наред и очакват с нетърпение, старта на това бягане. Веднага след първото „ало“, Жоро установил, че предположението се препокрило едва в първата му част, а по другите два пункта нещата били другояче. В този момент сърцето му се отскубнало и се забило в сливиците! Грешка – сливиците били отдавна отстранени и затова предните 4 зъба поели удара…

Ако кажем, че Жоро е попадал и друг път в подобна ситуация, най-малкото няма да преувеличим, само че този път съдбата му го поставила на изпитание близко до това на Кобрата, някъде след втория рунд с Кличко!

Но, за да стане малко по-ясно на читателя, трябва леко да върнем лентата назад или по скоро да вземем записите от охранителните камери на Южния парк, от където започнало всичко това:

Когато Бай Гроздан с грижата на отговорен мъж, изпълнил до най-съвършена точност спуснатите му инструкции, отделно всички операции за подготовка на финалната зона, вкл. разполагането на химическите WC, разпъване и разстилане на знамена, конуси, въжета и прочее, то тогава бил готов да се закълне (и го направил), че нямало сила, която да му отнеме правото да подвие морен крак и кротко да дочака старта от към НДК.

Явно клетвата не била от най-кръвните, защото погледа му се спрял на двата хронометъра* (един за дългата и един за късата дистанции), прилежно оставени на масичката, а нещо от вътре го накарало да провери тяхната изправност.

*Забележка: малко от кухнята на 5kmrun: сигнала и старта се дават пред НДК, но хронометрите стоят на финала и се задействат от Южния парк!

Взел единият и натиснал първото копче от ляво, то издало звук, но нищо повече, странно!? Приложил същата операция от дясно и тук вече усърдието му дало резултат. Ако в този момент, някой бил дал старта на късата дистанция, то този хронометър щял съвсем на място да започне да отмерва това бягане и то на пръв поглед доста прецизно. За съжаление такъв или подобен изстрел не дошъл от никъде и би било пресилено да се каже, че Бай Гроздан останал разочарован, но усещането било нещо много близко.

Все пак бил поуспокоен, че това устройство е в пълна изправност и годно за употреба и вече не му оставало нищо друго, освен да спре хронометъра, да го за нули и да го постави обратно на мястото му, на пръв поглед няколко съвсем елементарни задачи!

На пръв поглед да, но дори и Бай Гроздан в този момент не си давал ясна сметка, че зачистването на хронометъра се осъществява чрез сложна комбинация от 4 бутона, която математически се доближава до тази, с която е заключен монетния трезор на Федералния резерв! Нещо повече, за извършването на тази операция се изисква тридневен следобеден курс и свидетелство – тип сертификат!

Та, както споменахме, по това време той все още не разполагал с тази информация и за това незабавно се заел със зануляването – отвратителна задача, но нека да признаем – никак скучна!

Каква борба и какво натискане e паднало – не се вижда точно на камерите, но когато Пепи Панков се приближил, хронометъра в ръката му отчитал осмата минута и 47 успешно финиширали!

Някой по-наблюдателен човек може би щял да забележи и ситните капчици пот, напъпили по изтерзаното челото на Бай Гроздан, но това което Пепи успял да различи у него, било само едно – зов: за помощ и чаша вода, май били две!

Ако в този момент, Бай Гроздан му бил подал кобра или някоя друга отровна гад, може би Пепи щял да изглежда и по-сащисан, но не много! След като с видима неприязън поел машинката в свой ръце, Пепи Панков приложил някоя и друга комбинация на бутоните, напънал де що има сив интелект из него, но единственият резултат бил само от към броя финиширали, който в този момент набъбнал до 76 – една доста достойна цифра, даже за 5kmrun Варна на Тематично бягане с adidas!

Този проблем трябва да се реши сега веднага, тук и завинаги“ – проговорили широко отворените очи на Панков и отстрани изглеждало, че замахнал да удари от земята това пискало и едва ли Бай Гроздан бил човекът който щял да го спре, ако в този момент от към главния вход на Южния не се задала друга бойна скица от средите на 5kmrun!

Няма да повярвате, но това бил не кой да е, а самият Главен Организатор на 5kmrun Пловдив, който току що бил изпратен с не леката задача, да подкрепи финала на късата дистанция, и сега уверено крачел по посока на нашите две сигнални елечета!

Време не останало никакво, а Станимир не бил от хората, които го прахосват налява-надясно, затова веднага се заел с отговорната задача…

Най-накрая Бай Гроздан и Пепи Панков плеснали с ръце и се прегърнали… и с право! Много често в живота има дни, в които ситуацията те поставя в безисходно положение, но после като по чудо работата се оправя, за да завърши с хепи енд или в най-близката кръчма. Да, наистина има такива дни, но явно този не бил един от тях и затова на двамата другари се наложило да разтрогнат сърдечната прегръдка!

Със сигурност ръцете на Стано работели чевръсто, а в тях джаджата изглеждала като детска играчка – все пак не един и два пъти му се е налагало да нулира това проклето устройство на Гребната в Пловдив! Иначе от страни изглеждало, сякаш Стано играе на електронна игра и като че ли се справя успешно, но с хвърляне на един по-внимателен поглед, от изражението му си личало, че губи…

Къде от притеснение, дали от играта на чужд терен, но когато решил да се откаже, резултатът вече бил 102 на нула за електронната игра, пардон – хронометъра, в игрово време (с кратки прекъсвания), от почти 17 мин.! Нов рекорд? да бе, 15:32 на Росен, а до 281 има много да се щрака…

В този момент, някой набрал номера на Жоро и го открехнал за таз, как да я наречем, може би – малко неудобна ситуация!

След като изяснихме нещата от самото начало, сега вече спокойно можем да превключим камерите пред НДК на живо, за финала на тази история.

Пускаме от там, където Жоро Станоилов бил уведомен за това събитие и в резултат на което, едва не се споминал!

Именно той и друг път бил чувал думите на адмирал Хорацио Нелсън „Времето е всичко, пет минути са разликата между победа и загуба“, но едва сега разбрал техния смисъл!

И в този момент, точно това време, за което разправял адмирала, сякаш почти спряло и наоколо всичко продължило да танцува малко или много на забавен каданс…

„Дали Германското Посолство ще му повери някога отново да организира бягане по случай годишнина от падането на Берлинската стена?“ Едва ли! …

Ще му се отдаде ли шанс пак да стисне ръката на Маркус (Главният ПР и пресаташе на посолството)?Срещу този въпрос спокойно може да запишете „Да“, защото в този момент Маркус го хванал за ръката или по-скоро за ръкава и го задърпал към главната трибуна! Там на микрофона зам. посланика разгорещено довършвал на чист немски език, нещо много важно за Берлинската стена, а преводачката едвам смогвала да му превежда.

Не е нужно да си председател на Комисия по преброяване на населението от тия дето ги сформират на по 10-15 г., за да разбереш, че пред зам. посланика са се скупчили три четиристотин подскачащи и нервно тръскащи крака бегачи и чакат само някой да им свирне за старт, за да го прегазят…

Следва… 🙂

Всички снимки от това бягане:

Георги Станоилов

Георги Станоилов

Администратор at info-5kmrun.bg
Жоро е основател на 5kmrun.bg.
Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)
Георги Станоилов

Latest posts by Георги Станоилов (see all)

Share.

About Author

Жоро е основател на 5kmrun.bg. Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)

НАПИШИ КОМЕНТАР