Пречи ли въздушното съпротивление на бегачите?

0

oly_tourdefrance_25

Лятото, когато имам достатъчно свободно време, а и телевизор под ръка, често засядам пред него. Като човек, който е влюбен в гледането на всякакви спортове, едно от най-интересните неща за мен са колоездачните обиколки, които по това време на годината следват една след друга. Не само защото ми е интересно да слушам Камен Станчев и Евгени Ставрев, но винаги има страхотни природни гледки и купища атрактивни фенове. Без значение дали става въпрос за Тура, Джирото, Вуелтата или някое друго състезание, всички те са изключително тежки, уморителни и достатъчно  дълги, но въпреки това разликата между отделните състезатели винаги е минимална. В рамките на секунди.

Именно спечелването на тези секунди (в други спортове дори части от секундата) е задачата, която седи пред всеки един състезател и отбора му. Макар колоезденето да е индивидуален спорт,  победата в състезание като Тура винаги е заслуга на целия тим. Петима, шестима или седмина са наясно, че тяхната задача е да изтеглят последния член от отбора им до победата. Тази помощ има различни измерения: от отстъпване на собствения велосипед, през задаване на темпо, до разцепване на въздушната струя, което да позволи на най-добрия колоездач в екипа да се бори с по-малко съпротивление.

Именно на последния компонент от тази помощ са посветени и следващите редове.

Всяка секунда е от огромно значение в пистовото колоездене

Всяка секунда е от огромно значение в пистовото колоездене

В колоезденето, особено когато става въпрос за пистовото, между 70 и 90 процента от енергията отива за преодоляване на въздушното съпротивление. Това се дължи на изключително високата скорост (на писта може да достигне до 85км/ч), с която се движат състезателите. При такава скорост всеки детайл от огромно значение – от формата на каската, през стойката на тялото на колоездача, до това колко високо е разположена седалката на велосипеда му.

Разбира се, при бягането такива скорости не могат да бъдат достигнати.  Това обаче не означава, че при него не се губи енергия. Напротив – губи се, но все пак в доста по-скромни количества. За да стане по-ясно колко точно, ще цитирам това изследване от 1980 година. То показва, че при ясно време на открито при спринт (10м/с) 7,8% от енергията на бегача отива за преодоляване на въздушното пространство. При средните бягания (6м/с) процентите са 4, докато при маратон (5м/с) става въпрос за 2%.

Само може да си представяме колко по-бърза би могла да бъде Шели Ан Фрейзър Прайс, ако не е огромната и коса

Колко по-бърза би могла да бъде Шели Ан Фрейзър Прайс, ако не е огромната и коса?

Според голяма част от учените, занимаващи се с изследвания на бягането, точно в спестяването на тези допълнителни  секунди се крие ключът към счупването на двучасовата бариера в маратона. Минимизирането на въздушното съпротивление може да стане по няколко начина, като основното е да се бяга зад и около други бегачи, които да образуват нещо като щит, ако имате коса, тя да бъде максимално прибрана, а екипът, с който се бяга, не трябва да бъде прекалено широк. За съжаление на автора, носенето на голяма брада също не е от полза. Както може и да се предположи, ефектите от борбата с въздушното съпротивление са много по-осезаеми, когато времето е ветровито, а средната скорост  на бягане е над 15 км/ч.

Разбира се, борбата с въздушното съпротивление е различна при всеки бегач. Както вече видяхме, при достатъчно ниска скорост, то може да бъде пренебрегнато, ако и да оказва влияние много по-продължително време. Този феномен обаче тепърва ще бъде разглеждан по-обстойно. По тaзи причина трябва да предположим, че екипировката за бягане може да претърпи драстична промяна в най-скоро време. Както в плуването, където вече не може да видян някой като Марк Шпиц.

Марк Шпиц е една от легендите на плуването, въпреки обилното си окосмяване и липсата на аеродинамичен банскки

Марк Шпиц е легенда в плуването, въпреки обилното си окосмяване

И за финал резултатите от изследванията на американски учени върху професионални състезатели по колоездене в изпитания на 40 км по часовник. След двуеточието са посочени спестените секунди:

  • Избръсване на краката: 70 секунди
  • Косата в плитка вместо на конска опашка или пусната: 14 секунди
  • Прилепнал екип вместо обикновени тениска и шорти: 91 секунди
  • Смяна на колелото от 80-те години с модерно аеродинамично колело: 50 секунди

 

снимки: salom.com.tr; telegraph.co.uk; imgur.com; bbbcycling.com

Георги Крумов

Георги Крумов

Редактор at Running Academy
Здравейте! В момента уча "Журналистика" в Софийския университет и съм водещ на спортно шоу в студентското радио "Реакция". Пиша за спорт от 2011 година
Георги Крумов
Share.

About Author

Здравейте! В момента уча "Журналистика" в Софийския университет и съм водещ на спортно шоу в студентското радио "Реакция". Пиша за спорт от 2011 година

НАПИШИ КОМЕНТАР