5 камаран на седмицата: Александрина Славова

0

Професия/ Работа? Инжинер по качество на софтуерни приложения

Представи се, кажи нещо за себе си? Здравейте, аз съм Александрина на 30 години от Варна, но вече доста години живея в София. Винаги съм се интересувала от всякакви видове спорт и съм опитвала доста тренировки и танци. Точно в момента се занимавам основно с бягане, фитнес и тенис на корт. Но при мен тези неща често се променят и добавям нови занимания. Трудно се задържам на едно място и имам нужда от поне 1 тренивка на ден, за да съм спокойна и щастлива 🙂

От кога бягаш? Занимавам се с бягане като хоби от може би вече 9-10 години. Разбира се имала съм пикове и спадове в интереса си към този спорт. Правила съм паузи от почти 2 години, но важното за мен е, че след това винаги се завръщам към него. В момента определно е период, в който съм доста запалена. Плановете ми за деня и дори за седмицата се въртят покрай тренировките. Те ме изтощават физически, но силно ме зареждат психически. Имайки предвид колко застоял живот имам, поради избора си на професия, бягането ме допълва перфектно с динамичността и интензивността си. А и много добре ми влияе да се откъсна от целия свят и каквито и проблеми да имам, бягайки забравям всичко и си отпочивам.

Винаги съм гледала на бягането като на психическо изживяване и изпитание, особено когато се случи да е по-дълго.  Опитвам се да се науча, че дори и краката ми да отказват вече, съзнанието може да бъде силно и да ме убеди да продължа. Бягането не е просто тренировка за краката, а за психиката. Силата не е само да бягаш бързо, но и да бягаш колкото можеш по-дълго. Има толкова много апекти и страни, никога не е скучно. Силно се надявам още дълги години да мога да практикувам този прекрасен спорт.

Какво ти харесва в 5kmrun? Банално е, но наистина всичко ми харесва 🙂 Организаторите са чудесни хора, които винаги ще те посрещнат с усмивка и ще те накарат да се чувстваш част от групата. И това е така не от скоро, не защото се познаваме вече… така е от първия ден и първото бягане, когато се видяхме за първи път.

Харесва ми колко разнообразни каузи и събития се отганизират. Винаги има някаква благотворителна кауза или начин чрез бягането си да правим добро. Всеки път е нещо ново – бягаме по тъмно, бягаме на обратно, бягаме с превръзки на очите, бягаме с кенийците, бягаме, бягаме, бягаме. Никога не ми е скучно и често се случва да нямам търпение да дойде събота вече. А когато се наложи да пропусна, буквално да ми е тъжно и да съжалявам.

Харесва ми, че е достъпно за всякакви хора. Идват с кучета или деца, бягането в парка се превръща в семейно изживяване и сплотяване. А детското бягане е безценно. Толкова много щастливи деца на едно място. Да се учат на спорт от рано, да си създават правилните навици. Толкова ме радва да видя дори родители, които не са бягали самите те, но специално за децата си са отишли до парка рано, за да могат те да бягат и да станат част от нещо хубаво.

Как 5kmrun промени твоето бягане? 5kmrun ми помогна и ме промени със създаването на навик за бягане. Например след последната ми голяма пауза от този спорт, ми беше трудно да започна от нулата разбира се. Но си казах – хайде да отида на 5kmrun отново, ей така един път да си припомня какво е. Да, но толкова беше приятно, че отидох и следващата седмица. И така малко по малко вече събота не стигаше,  навикът го имаше. Исках да бягам по-често, по-дълго. И сега вече го правя по 3-4 пъти в седмицата, което мисля, че са аматьор си е предостатъчно.

5kmrun ми създава толкова приятни емоции, че съм привързана към общността и всичко свързано с нея. Да, може да не познавам повечето хора, да, може те да не знаят коя съм, но тези около 300-350 души стават част от деня ми почти всяка събота и усещането е единствено и само щастие да сме там и да спортуваме заедно.

Какво мислиш за доброволчеството? В безплатно организирано бягане като 5kmrun доброволчеството определено е безценно и необходимо. Всеки може да се включи и има с какво да помогне. Аз лично няколко пъти съм бягала с потника „Последен“ и винаги ми е било приятно и забавно. Интересно е да видиш какви хора остават по-назад. Единият път се случи да съм последна след една жена, която извървя трасето, не бяга дори и 1 крачка. Но не се отказа, през цялото време беше с настроение и усмивка на лицето, щастлива, че се движи и е част от нещо. Скоро чух на едно състезание да казват, че истинските герои не са първите финиширали, а последните, защото те са по трасето два пъти по-дълго и им струва големи усилия да се справят. Тази мисъл много ми допада и ме радва.

Ако ти си Главния организатор на бягането следващата седмица, какво би променилa? Организацията в Южен парк е без грешка – не съм пристрастна, защото аз ходя там най-често. А то си е факт. Най-удобната локация е най-развита.

Ако бях организатор бих наблегнала повече на другите локации и градове. Хубаво е, че и там се правят част от софийските събития, но все пак нещо не им стига, за да се събират и там 300 души. А вярвам, че има потенциал това да се случи.

Личен успех или постижение с което се гордееш? Аз не съм от бегачите с големи постижения и цели. Нямам печелени първи места и медали, но това не означава, че не се гордея с всяко бягане, което правя. Радва ме усещането да се чувствам добре , докато бягам, а не се надбягвам с хронометъра на всяка цена. Е разбира се, когато получа имейла за резултати от 5kmrun и там пише „Нов личен рекорд!“, чувството е велико.

Тази година си бях поставила за цел на всяка цена да си извоювам тениска 50. И го постигнах! Смятам, че трябва да се гордеем с такива неща, дори било те и „малки“ в бегаческото общество. Защото това са 50 съботи, в които съм станала рано, преди повечето си познати и съм отишла до другия край на София, за да спортувам.

Другият ми повод за гордост е, че съм частичка от 5км рън още от началото. Присъствала съм на първото бягане в Южен парк, нещо с което не много хора могат да се похвалят 🙂

Последната ми цел беше да бягам по всичките трасета на 5kmrun и точно преди седмица успях да го постигна. Пътувах специално до Бургас, за да бягам там, защото беше последното трасе, което не бях видяла. И не съжалявам, че го направих – мисля, че това е най-приятното трасе, тъй като се бяга точно покрай морето, а аз имам специална връзка с него.

А за напред ме очаква тениската 100, вече работя усилено за нея.

Коя е най-смешната или забавна случка, която те споходи по време на нашите съботни бягания? Преди година и няколко месеца съвсем случайно отидох на 5kmrun Варна. Оказа се, че има игра точно по онова време за томбола за отбор, който да отиде на Легионрън. Случи се, че ме избраха мен да се включа. Първоначално си казах – ама къде ще ходя с непознати хора на това състезание, там трябва да сме силен отбор и да се подкрепяме. Но все пак реших да отида и да видя как е. Толкова много се забавлявах. Две минути след началото тази група хора, повечето от които не се познаваха, вече беше екип и си помагахме и се подкрепяхме. Изкарахме си страхотно. И това отново благодарение на 5kmrun, защото те ни събраха.

Благодарим ти Алекс за това интервю, ти завинаги оставаш в историята, като един от пионерите на 5kmrun и един от 26-мата от това паметно първо бягане, които във времето достигнаха 50 или повече бягания, поздравления! 🙂

5kmrun

 

Георги Станоилов

Георги Станоилов

Администратор at info-5kmrun.bg
Жоро е основател на 5kmrun.bg.
Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)
Георги Станоилов

Latest posts by Георги Станоилов (see all)

Share.

About Author

Жоро е основател на 5kmrun.bg. Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)

НАПИШИ КОМЕНТАР