5 камаран на седмицата: Васил Николов

0

Професия/ Работа? Дипломиран експерт счетоводител – регистриран одитор съм от 24 години. От 2000 година съм на свободна практика. От миналата година съм между другото и пенсионер (каква ирония – да пенсионират такива млади по дух хора)!? Между другото, ако човек в душата си е над 16 години – пиши го бегал! Аз лично още не съм ги достигнал, слава Богу!vasil nikolov 3

Представи се, кажи нещо за себе си? Роден през 1951 г. в Свищов. От 1977 г. живея в Димитровград. Щастливо женен (надявайки се и шефката на екипа да го потвърди), от 40 години, с две невръстни дечица – дъщеря на 39 и син на 34 годинки. Имам (за сега) и една внучка – на 9 години. Скромно казано (скромността краси човека, нали) съм маратонец, хаджия, одитор, масажист, пътешественик, изследовател, вдъхновител, церител – дарител на клинично, физиологично, психично, душевно и духовно здраве. Участник съм в проекта «Енциклопедия на надеждата» (вж. вестник Здраве за всички). Притежавам богата библиотека от над 1500 тома по въпросите на самопознанието, езотерика, психология и пр. и я споделям с над 90 читателя. Именно вродената ми природа на търсач ме отведе до обучението по метода на академик Норбеков (с когото имам и лична среща); до интензивните международни курсове по класически масаж с 230 часа хорариум медицина; до Силва Метода за контрол над стреса и развитие на ума.

През 1993 г. завърших BASIC курс , през 1994 г. GRADUATE курс, а същата година се срещнах със самия създател на метода – Хосе Силва.

На 13 май 2014 г. Дийпак Чопра, (през 1999 година списание „Тайм" го обяви за една от 100-те най-емблематични фигури на XX век.) любимият на милиони хора по света автор пристигна у нас за първата си лекция пред българска публика.  Аз успях да проведа лична среща с него, която се осъществи преди лекцията му в зала 1 на НДК.

На 27 и 28 май т.г. съм един от над 600 участници в срещата с Нийл Доналд Уолш в София.

От кога бягаш? Страстен спортист съм от ученическите си години. Още като студент участвах в републикански първенства и в „Б” група по вдигате на тежести. Многократно съм преплувал Дунав, а през 2007-а участвах в плувния маратон Галата – Варна. Досега съм пробягал над 110 000 километра. Бягал съм на 5 континента, в над 30 държави, в това число в Китай, Индия, Бразилия, Мексико, Израел, Тунис, Етипет и много 2 други. Не всички бягания са официални, принципът ми е във всяка посетена от мен страна да пробягвам дистанцията на поне един полумаратон. Вече 27 години държа рекорда в Хасковска област по дълго бягане, поставен на стадион през нощта – 107 км. Бях единственият българин сред 30 000 участници в Лондонския маратон през 2000 г. Бягал съм на Истанбул-Евразия- Маратон (единствения в света маратон на два континента); в поне 20 маратони за наградата на София; в всичките 4 маратона, проведени за държавно първенство в Каварна; във всичките до сега 13 маратона „Себенадминаване” в Пловдив (единствения, който не съм пропускал и честно съм завършил всичките) . От 1987 г. редовно поне два пъти в годината участвам на класически маратони. Държа да отбележа, че вече една година бягам със собственоръчно изработени от мен сандали тип «тараумара» и вече (единствен в страната) имам и два класически маратона, пробягани с тях.

vasil nikolov 4

Какво ти харесва в 5kmrun? Абсолютно всичко – организаторите, тяхната отдаденост на идеята, благородството на доброволците, състезателният елемент, тръпката на старта, удоволствието след финала. Задружността между бегачите, които те окуражават и подкрепят, а и възможността и аз да го правя. Достъпността. Това струва ми се е най-големият плюс на 5kmrun. За да участва човек не се изисква нищо повече от регистрация на сайта, местата, където се провеждат бяганията са удобни за всички живеещи в съответния град (и даже за по-отдалечени места (както аз пътувам от Димитровград и вземам колега от Хасково до Пловдив, връщам го в Хасково, като в двете посоки е 200 километра). Но има ли воля, има и начин, има ли мерак, има и как! Друго което много ми харесва е, че може да се бяга и в другите градове при същите условия ако по някаква причина се намираш там. Може би аз съм единственият 5кмрънец, който за един месец участвах и в 4-те възможни града ( трасета).

Как 5kmrun промени твоето бягане? Стана ми като барометър, чрез който по-добре проследявам в края на седмицата формата, в която се намирам. Предизвикателство е и да бягаш за по-добро постижение. Преди да започна бяганията си в 5kmrun, не придавах важност на скоростта. Бягах си тренировъчните 10-12 км  без големи усилия, без отсечки. 5kmrun постави предизвикателство пред мен и започнах да държа сметка и на времето. Да избягам 5км  не е проблем, но да го направя на границата на възможностите си е задача, на която и в момента търся оптималното решение. След  редовното ми участие в  успешно избягах първия си маратон след редовните 5kmrun занимания с много по-голяма лекота.

vasil nikolow 6

Какво мислиш за доброволчеството? Израз на сърцатост, грижа към другия, желание да се отзовеш, без да очакваш нещо в замяна; мощен извор на удовлетворение. Би било хубаво, ако повече хора откликват. Аз  пожелавам здраве и сила на всички хора, които правят всичко това възможно да се случва – организаторите, доброволците и разбира се спонсорите. Това което правите е достойно за уважение, защото Вие карате хората да се чувстват добре. Благодаря ви! Уча се от вас и ще помагам с каквото мога! Доброволчеството  е един начин да бъдеш участник в бягането, дори и да не си в кондиция за бягане и можеш да подкрепиш и подпомогнеш останалите. Доброволците са ключови фигури в успешната организация на 5kmrun. Това е благородна дейност – да се лишиш от нещо, за да подсигуриш начинанието на други. Поздравявам всички, които са го направили. Със сигурност някога и аз ще бъда доброволец, ако по някаква причина не мога да бягам.

Ако ти си Главния организатор на бягането следващата седмица, какво би променил? Нищо. Нещо, което работи не се пипа. Според мен предизвикателството тук е как да се задържи постигнатото толкова високо ниво. Страхотна работа. Огромна благодарност на Жоро и екипа! Организацията е отлична. Засега няма нужда да се променя. Има участници, които точно това харесват – възможността чрез повтарящо се бягане на едно и също трасе да следят своя прогрес.

vasil nikolow 5

Какво представлява Успехът за теб? Идеята за успеха (общоприета) е идея за това, колко пари трябва да имаме, какво облекло да носим, къде да почиваме, т. е как да се украсим, за да надвишим стъпалото, на което сме се поставили именно в резултат на нашата самооценка. Още щом като се въведе тази идея в подсъзнанието, всичко онова, което имаме, се превръща в неуспех. Получава се колосален разрив между живота ни и представите ни за това, какъв трябва да бъде той. В живота няма неуспех. Има или разбиране на това, което става в реалността и никога няма неуспех, или липса на такова разбиране. Ако не се приемем такива, каквито сме, ни остава само светът на успеха и на неуспеха. В такъв случай каквото и да постигнем в успеха си, намирайки се на върха на материалните блага, признанието, славата и почитта, за които дори не сме мечтали, подсъзнателният ни ум, който е започнал това съревнование с целия свят, ще се оглежда и ще гледа дали някой не ни е изпреварил. Ако някой ни е изпреварил, ще ни прониже болка и ние ще продължим да се катерим по-високо и по-високо. В такъв случай целият ни живот се изразява в това, кой кого ще изпревари, поразени сме в сърцето от съперничество и нашият свят е свят, в който се конкурираме с всички.

vasil nikolov

Коя е най-смешната или забавна случка, която те споходи по време на нашите съботни бягания? Смешна –не мога да откроя такава. Запомнящо за мен беше участието ми в 3 бягания в рамките на 12 часа. Събота сутрин в Пловдив на Гребната база 5кмрън, един час по-късно отново на Гребната база бягане, организираното от движението Спорт за всички. След като пореанимирах, заминах за Бургас за вечерното бягане 5кмрън. Пристигнах поне час и половина по-рано от старта и се поразходих из Морската градина куцукайки. Имах яки болки в левия дорсален ахилес и разтежение в десния прасец. Та куцукайки се питах нееднократно «какво по дяволите правиш тук, бе инвалид в краката (и най-вече в главата)»! Но когато застанах на старта, а и по време на бягането болките се изпариха (е, поне временно).

Гледайки класацията до момента при мъжете в групите над 60 (не само в моята 65-69):

1. Васил Николов 22:03 75.28% (65-69г.) 43 2973

2. Теофил Теофилов 22:51 64.62% (65-69г.) 41 200

3. Васил Лечев 19:18 83.81% (60-64г.) 2 196

4. Силян Тополски 25:30:00 62.07% (60-64г.) 57 97

5. Павел Ширилинков 20:02 80.81% (60-64г.) 2 82

6. Валентин Стойчев 24:27:00 56.22% (60-64г.) 100 62

7. Николаос Сиюлас 21:49 74.20% (60-64г.) 1 55

8. Pekka Airaksinen 30:47:00 54.86% (65-69г.) 1 51

9. Тошко Манолов 26:44:00 57.40% (60-64г.) 114 41

10. Димитрий Акчарлиев 24:24:00 58.55% (60-64г.) 159 31

11. Ганчо Христов 25:47:00 58.30% (65-69г.) 115 25

питам се, пощипвайки се да не сънувам (и не само аз, предполагам) на какво се дължи този феномен? Едва ли аз съм чак „такава голяма работа“. Аз лично познавам не един, или двама бегачи от група 60+, които безславно „слязоха от сцената” безвъзвратно не толкова поради броя на годините си, а предимно по здравословни причини. Е, не малко от тях вече си отидоха от този свят, но аз все още бягам, и то сериозно. При мене тази угроза висеше над главата ми като домоклиев меч бих казал поне от 20 години. През далечната 1989 година реших да подобря рекорда на Хасковска област, който до тогава беше 100 км. (двама колеги бяха бягали от Бузлуджа до Димитровград). Решението ми беше да се пробвам да подобря това постижение – изцяло на стадион и то през нощта. На последните тренировки преди старта ме заболя зверски дясното коляно и това постави опита ми за рекорд под въпрос. Само аз си знам как се добрах до финала, като за капак към 80-я километър получих и разтежение на дясното ходило. Та, искам да кажа, че още тогава, преди 24, та и повече години имам прблеми с дясното коляно. Даже сред колегите маратонци бях станал нарицателен с това мое коляно. След като вече от 7 години си реших проблема с шиповете на коляното и от тогава съм пробягал над 40 000 км без грам проблеми!? Следващия проблемен ошипен участък, който се оказа по-упорит от колената беше този в петите. Години наред при ставането сутрин болката се засилваше и беше необходимо извървяването на известен брой крачки с изкривено от болка лице, за да „си намерят място”. След години наред страдане, се стигна до там, че преди маратони в продължение на 15-20 дни изобщо не рискувах да бягам, а само да поддържам някаква форма с крос-тренажор. И когато заставах на старта, изобщо нямах представа дали ще мога изобщо да пробягам няколко километра, камо ли целия маратон. При маратона 2009 г. заради проблемите с колената пробягах само 20 км., а по време на маратона през 2012 г. заради адските болки в петите бягах на инжекции и хомеопатични болкоуспокояващи. Вече и тези шипове са в историята.

vasil nikolov 2

Логично може да възникне въпросът: Каква е тайната, какво е разковничето? Нарича се билков препарат „ Брей за мазане” с автор народният лечител Димо Манолов (бай Димо), ученик на Джуна. Същия се произвежда единствено от мен (за съжаление бай Димо вече е покойник). В момента билковият препарат се рекламира във вестник Здраве за всички и с него са се спасили стотици от шипове, дископатии, ишиаси, плексити, коксартрози, гонартрози и т.н.

Спортна слава

И като за финал от мен: Дай боже организаторите да имат здраве, нерви и финансови сили подкрепени от спонсорите и от нас за да може да се радваме дълго на това събитие!

Бих искал да завърша с едно голямо БЛАГОДАРЯ!

Бъдете благословени

Васко благодарим за това изчерпателно и доста увлекателно интервю, бъди благословен и ти:)

5kmrun

Росица Белева

Росица Белева

Редактор at Running Academy
Роси е последовател на 5kmrun & Running Academy от 2014 година: "Спортът ме научи да се обичам. Иначе казано: не съм аз, когато не тичам".
Росица Белева

Latest posts by Росица Белева (see all)

Share.

About Author

Роси е последовател на 5kmrun & Running Academy от 2014 година: "Спортът ме научи да се обичам. Иначе казано: не съм аз, когато не тичам".

НАПИШИ КОМЕНТАР