5 камаран на седмицата: Вилия Михова

0

Професия/ Работа? Фронт мениджър съм в един симпатичен хотел в центрото.

Представи се, кажи нещо за себе си?  Аз съм екстроверт… опитвам се да се разбирам със всички и когато това не се получава се чудя какво по дяволите не им е наред на другите 😀 ? Щастлива съм, и смятам че съм късметлийка. Винаги се опитвам да накарам хората да се смеят … или поне да се усмихват. Обичам  да усещам радостта около себе си. Понякога се тревожа малко повече за неща, на които не бива да отделям голямо внимание, но винаги намирам решение сред природата. Занимавам се с йога и смятам че трябва да обичаме и уважаваме телата си, защото те са храмът, който обитаваме и ще сме в него цял живот. Сигурно сте запознати с твърдението, че един час бягане, добавя по седем години към живота.

 Е, бъдещи столетници радвам се искрено когато в съботите заедно тичаме към вечността.

От кога бягаш? При мен двата процеса съвпаднаха – май 2015г., след като в ученическите си години съм правила няколко безуспешни опити да излизам в кварталния парк да тичам. Много се възхищавах на един ветеран бегач, който винаги беше в парка и бягаше докато ние с моите приятелки чоплехме семки и кръстосвахме алеите, той ги превърташе безброй пъти. Тогава за мен, това беше свръхсила. Можете да си представите как съм гледала на този човек, като на супергерой, със супер силата да бяга без да се уморява. Тогава, мисля си, нямаше толкова бягащи хора, не беше така популярно. Като ученичка никога не съм спортувала, по физическо учителите ми все разлистваха вестници по пейките. Играехме тенис на маса със съучениците и с това се изчерпваше моята ФИЗИЧЕСКА култура. Така вдъхновена от този незнаен бягащ човек в парка, обувах маратонките и неколкократно излизах, но не ми се получаваше… 200-300 метра с непремерена сила, болки в далака и тичането преминаваше в разходка. Когато започнах да се занимавам с йога се научих да дишам правилно, да се контролирам и балансирам.

Един ден брат ми предложи да отидем в Борисовата градина, където ми разказа, ще се съберът много хора и ще бягат, щяло да бъде забавно. Без да имам никакво понятие от разстоянието идеята ме привлече- хора, природа, веселба. Това беше денят, в който станах част от общността. За мен тези първи пет километра бяха доста мъчителни. Да не говорим, че за да се навъртят 5 км, тогава се правеха две обиколки на трасето, след първата обиколка виждах финиша, тичах като към оазис към него, виждах своето спасение и хората там просто се провикнаха „Давай, още само една обиколка“, спомням си как го извика някой с такава лекота, неподозирайки колко тежки са тези думи за моите крака. Когато достигнах финала окончателно, въпреки умората, се чувствах неописуемо- силна, енергична и удовлетворена, тогава осъзнавайки цялото преживяване, разбрах, че искам да се чувствам така, искам да предизвиквам себе си, искам да съм активна, искам да се движа, искам да се чувствам жива с всеки мускул на тялото си!

Никога не знаете кой ще вдъхновите докато тичате. Едни ще харесат вас, втори бягането Ви, трети просто ще си помислят, че сте със суперсили, каквито аз някога открих в моя вдъхновител- ветеран бегач в парка.

Какво ти харесва в 5kmrun? Обединява ни! Харесва ми, че от която и точка на София да тръгна в събота когато видя спортно облечен човек, той винаги ме води към старта на 5kmrun. Една събота тръгвах от квартал на София, от който нямах понятие какъв транспорт да използвам, за да стигна до бягането в Южния парк, изведнъж покрай мен профуча забързан мъж с клин и спортна раничка. Веднага инспекторския ми нюх проработи- Да, този човек съм го виждала! Присъединих се и така без помощта на интернет намерих пътя към старта.
Харесва ми, че всички сме обединени от една страст, макар и различни, в съботите  стотици ускоряваме пулса рамо до рамо и даваме прекрасен старт на уикенда.

Безкрайно много адмирирам, уважавам, благодаря и ценя  усилията, които полагат организаторите, за да го има това събитие.

Как 5kmrun промени твоето бягане? След като го създаде го направи споделено.

Какво мислиш за доброволчеството? Най-големият дар, който можеш да дадеш някому е времето. Да си доброволец означава, да дадеш своето време, да го подариш в името на това да помогнеш и да направиш другите щастливи.  

Ако ти си Главния организатор на бягането следващата седмица, какво би променилa?Нека първият, който финишира да купи по бира за всички останали, ще сплотим колектива 😉 :D.

Личен успех или постижение с което се гордееш? Спомогнах за изследването и популяризирането на долмените в Сакар планина. Приканвам всички ви, да посетите тези невероятни мегалитни обекти на територията на нашата страна, особено тези от Вас, които са заинтересовани от историята и тракологията.

Коя е най-смешната или забавна случка, която те споходи по време на нашите съботни бягания? Когато на финалната права се приближаваме с някое момче, което е твърде джентълмен и възпитанието му  не може да допусне да ме мине и ме пуска тактично преди него. МОМЧЕТА НЕ ПРАВЕТЕ ТОВА, така омаловажавате силите, които влагаме, ние момичетата! Веднъж проведохме половин минутен спор с едно момче, кой да мине преди другия. Беше забавно, защото накрая просто ни извикаха „ХАЙДЕ НЯКОЙ ДА МИНАВА“.

5kmrun вдъхновявахте, вдъхновявате и ще вдъхновявате много хора на различни възрасти! От скоро в отбора на бегачите се присъедини и племенничката ми, която е на 4 години, тя свикна да търчи с мен по парковете, но сега вече бяга и с вас на детското бягане. Благодаря ви, че ви има.

Благодарим ти Вили за това интервю, все така позитивна и усмихната…

5kmrun

Георги Станоилов

Георги Станоилов

Администратор at info-5kmrun.bg
Жоро е основател на 5kmrun.bg.
Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)
Георги Станоилов
Share.

About Author

Жоро е основател на 5kmrun.bg. Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)

НАПИШИ КОМЕНТАР