5 камаран на седмицата: Галина Врагова

0

Професия/ Работа? Преди бях банков служител, част от екипа „Финансов контрол“ на една от големите банки в страната. От около 5 години работя в ИТ сектора,  в момента съм анализатор на данни за глобална компания. Харесва ми логиката и работата с цифри, за това и непрекъснато полагам усилия да се развивам в тази област.

Представи се, кажи нещо за себе си? Родом съм от гр. Панагюрище, където живеят родителите ми. По образование съм математик. По природа – интроверт, обичам да наблюдавам света около себе си и въпреки природата си обожавам общуването с хора, но ги подбирам внимателно.

Обичам да пътешествам – по света и в България. Обичам планината под всякаква форма – за преходи, почивка, за тренировка (това не значи, че мразя морето, напротив!). Танцувам латино танци. Ходя на ащанга/силова йога от около година (най-новата ми страст), силно я препоръчвам за тичащи хора!

Обичам да предизвиквам себе си. Обичам да планирам и всичко да ми е подредено и чисто. Динамиката ми доставя удоволствие, за това и уикендите ми са „един малък маратон“, особено лятото. Имам страхотен партньор и се радвам, че споделяме страстта си към тичането заедно!

От кога бягаш? Бягам откакто бях 10ти клас някъде (доста късно начало!). Едно лято ставах в 6:30 да ходя до стадиона, за да тичам, прибирах се и си доспивах 😊 В София започнах да тичам с моя приятелка, пътувахме до от ж.к.Изток до стадион Раковски само, за да тичаме (будали, имахме цяла Борисова градина до нас). С всяко преместване из софийските квартали си търсех кой е стадиона наблизо, случвало ми се е да ходя 2км пеш до стадион, да тичам и да се върна вкъщи. С 5кмрън научих, че тичането не е сезонен спорт и зимата не е за подценяване, въпреки това все още избягвам да си мокря краката в снега и предпочитам залата тогава. Научих и че в планината може и да се тича, не само да се катери и е готино. Преди тичах основно сама, ама в груга с другари е по-весело 😊

Какво ти харесва в 5kmrun? Харесвам атмосферата, хората, състезателния хъс и това как се чувствам след финала, дори свръх амбицията у някои състезатели ме радва, въпреки че аз винаги твърдя, че съм лаик в тичането, имам удоволствието да се състезавам с много добри бегачи всяка седмица. Безупречна организация, за всяка събота, за всеки трейл. Имам голяма база за сравнение, заради заетостта ми точно с организирането на всички събития свързани с тичане като част от доброволческата ми заетост преди, проучила съм доста „доставчици“ на подобни мероприятия. Приятелите ми знаят колко пъти точно съм се губила на състезанията на един друг организатор, точно 2 пъти от 2те ми участия при тях (и то масово изгубване на групи хора, заради липса на човек или маркировка на ключов участък), това ме отказа, защото да тичаш 18км вместо 12 … не винаги е това, което искаш. Заслужавате похвала за усилията си, забелязвам, че поддържате това ниво и в Западния парк, където нещата не са така масови. Похвално е!

Не мога да видя намръщен човек след финала, дори някой да е дошъл сънен в парка, да му е студено, след тичането всички са заредени. Намерих много приятели с 5kmrun, срещнах бивши съученици, колеги… с които иначе не бих подозирала, че мога да намеря общи интереси. В момента идвам да тичам в Южен парк, макар Западен да ми е много по-близо, именно заради приятелите, които иначе трябва да не видя … 😊

Как 5kmrun промени твоето бягане? Преди тичах с кецове, ама от тези ниските (под глезен) за 15лв. Имах едни дънкови – любими мои, които изхвърлих чак като стъпалото ми се показа отдолу. Сега знам какво е дроп, какъв е правилният за мен, имам 2 чифта маратонки за трейл и за тичане в парка/ на шосе, струват пъти повече…ей такива неща се научават като се събираш с професионалисти, промяна си е! Това в рамките на шегата, разбира се.

Промяната за мен е, че тичам с отбор, по-скоро събираме 3 или 4 отбора за събитие, забавляваме се, шегуваме се заедно, подкрепяме се, обменяме съвети за по-дългите състезания.. и не само. Промяна е и то огромна, че открих трейла като формат и сега само мисля коя по-дълга дистанция да покоря в някой красив район на страната.

Какво мислиш за доброволчеството? Подкрепям подобно поведение с две ръце! Знаеш, бях част от екип от доброволци, с които организирахме всевъзможни спортни, здравни и интелектуални активности за една ИТ компания. От там ми е останал навика да окуражавам хората да идват да тичат с нас или просто да спортуват. В момента помагам, когато и с каквото мога на децата от един приемен дом, които понякога имат нужда само от прегръдка или просто да им обърнеш внимание. Подобен вид дейност ми носи удовлетворение, едно приятно чувство, че си полезен и е много различно от това да ти плащат за свършена работа. Да си доброволец изисква самоинициатива и в повечето случаи време, но не и средства. Окуражавам всички да пробват!

Ако ти си Главния организатор на бягането следващата седмица, какво би променилa? Ще въведа отборната класация (при събитията, които окуражават отборното тичане) в информационния мейл, който се изпраща на всеки участник след тичането.

„Вие бяхте част от отбор Х. Вашият отбор се класира на Y място от общо Z отбора. Поздравления!“

Нещо такова….

Личен успех или постижение с което се гордееш? Завърших „Витоша 100“ преди 2 години, направих супер време за скороходец и следващите две седмици бяха кошмар за прасците ми (да живее кинезитерапевта, който помогна тогава!). От това състезание, макар и наглед индивидуалистично, научих че духовната подкрепа играе не по-малка роля, за да стигнеш до финал. За мен подобно рамо беше от една страна половинката ми, която ме окуражи да не се откажа на средата (както си бях планирала), а от друга – един редовен участник в съботните тичания, който застигнах на Чуйпетлово и с който завършихме заедно. „Дърпахме“ се взаимно, като видим че някой оклюма и забави ход, другия дава темпо и така до края, нямахме пейсър. Ценни съвети пък получих от друг бегач преди състезанието и като урок за мен остана „не питай старило, питай патило“, най-добре да се допиташ до някой, който вече е минал по тоя път.

Боря се ежедневно със себе си и скорпионския си характер, но като успея да го преборя, ще се похваля, все още нямам успех. 😉

Коя е най-смешната или забавна случка, която те споходи по време на нашите съботни бягания? Веднъж се изсипах по очи, спънах се в набръчкания асфалт пред църквата в Южния парк (малко след 3ти км от трасето), бях с нов клин и с чисто нова блуза, за която си мечтаех около 6 месеца и все чаках да я намалят, за да си я купя, а накрая я получих като подарък от близки приятели…. За късмет нямах поражения по мен, една охлузена длан и малка дупчица на ръкава на блузата. Явно ми се е спяло и не съм си вдигала краката достатъчно, ама не ми се бе случвало да падам така от дете. Завърших успешно тичането, въпреки случката. Смях се на себе си!

Благодарим ти Галя за това интервю, желаем ти успех 🙂

5kmrun

Георги Станоилов

Георги Станоилов

Администратор at info-5kmrun.bg
Жоро е основател на 5kmrun.bg.
Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)
Георги Станоилов

Latest posts by Георги Станоилов (see all)

Share.

About Author

Жоро е основател на 5kmrun.bg. Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)

НАПИШИ КОМЕНТАР