5 камаран на седмицата: Дафинка Тодорова

1

10608518_970550969637169_3026035405241124204_o

Професия/ Работа? Административна – връзки с обществеността, преводи (английски език), реклама… Много са. Понякога се занимавам и с графичен дизайн.

Представи се, кажи нещо за себе си? На 35 години, неженена, средната от три сестри. Учих за художник, но само с рисуване не съм се занимавала. Може би е от вятърничавата ми натура или от това, че по време на образованието си попаднах на сравнително лош контингент от преподаватели, които вместо да поощрят таланта – го потъпкваха.

От кога бягаш? Трудно е да се каже. Вероятно винаги ме е влечало несъзнателно. Като дете бягах доста, но и доста се катерех по дърветата. И бях много добра на „Стражари и апаши“. В един етап (като подрастваща) реших да бягам за отслабване и бях доста редовна на стадиона, но това, предполагам, беше само демо версия на страстта ми към бягането. Надали съм осъзнавала, че ме влече. Беше уморително и знаех, че трябва да мине „кризата“, за да започне приятното… Което за момента си беше относително понятие. Тогава не  осъзнавах колко много имам нужда да се движа. Не знаех какво би било да съм извън форма и да се чувствам немощна и тежка.

Всъщност, така се случи, че лошо контузих коляното си и ми трябваше повече от година, за да се възстановя, през което време го раздавах много лежерно и внимателно. Прозрението ми дойде изведнъж. Бях се опитала да догоня трамвая за една спирка и успях, но с цената на 15-20 минути гадене и световъртеж. Почувствах се слаба. И така, стегнах мускули надве-натри с една домашна фитнес програма (много добра, всъщност) и започнах все по-често да проверявам издръжливостта си (влизайки в противоречие с личния си лекар и ортопеда). Записах се на таекуондо, взех няколко изпита за степен и продължавам все така целеустремено (отново в противоречие с изброените медицински лица).

10523945_982736225085310_4143080979267976887_n

Мога да кажа, че спорта ни учи на много, много неща, най-важните от които: целеустременост, воля, дисциплина, твърдост. Все любими качества, които вероятно са ми липсвали малко или много, защото желанието да ги усвоя и затвърдя, продължава да ме тласка да не се успивам в събота (е, да, все още ми се случва понякога) и често да идвам болна или недоспала. Какво като съм спала 3 часа? Оказва се, че някои от най-добрите си резултати съм давала след стабилно недоспиване. Същото това желание понякога ме кара да отивам на тренировка с главоболие, преуморена, да взимам раницата с екипа си, без да мисля, и като робот да се отправям към входната врата, напускайки уюта на дома си. Или пък, преминавайки покрай табелката, отбелязваща първия пробяган километър, да се питам: „Какво, по дяволите, правя тук?! Искам си обратно в леглото!“  И да продължавам, давайки всичко от себе си.

Как разбра за 5kmrun.bg? От приятел. Беше много запален и почти успя да запали и мен от раз, но на първото състезание се контузих и се появих отново чак след 2-3 седмици. А след това много пъти се успивах. В началото.

Какво ти харесва в 5kmrun? Хората. Блясъкът в очите им. Усмивките по лицата. На хора, които са станали рано през почивния ден, за да правят нещо, заради което доста техни приятели биха ги изгледали странно (и са го правили, обзалагам се). Биха бягали и в дъжд и сняг, и лед, с все същите усмивки на лицата, както ако си седят на шезлонг под палма, и пият кокосов сок директно от кокосовия орех със сламка… Примерно. Не, на мен точно това не ми е мечта, но явно последно съм видяла друга подобна жизнерадостна усмивка на снимка с подобен сетинг /фон/.

Харесват ми и тематичните бягания, а също и това, че се подкрепят различни каузи. Харесва ми и това, че доброволците ни винаги ни аплодират, колкото и да не сме, самите ние, доволни от представянето си. Изобщо  – състезателния дух.

И си умирам да видя прекрасните снимки, запечатали духа на това, което въобще ме е накарало да се излюпя от леглото толкова рано в първия почивен ден.

1503429_1018759354816330_1715022792746096464_n

Как 5kmrun промени твоето бягане? Все още ми се случва да се успивам в събота сутрин, след дългата работна седмица. Но много по-рядко напоследък. Както казах, навивам си няколко аларми и поглеждайки дъ жда/снега навън, опитвайки да го използвам като оправдание, нахлузвам дрехите, взимам раницата и като робот, се отправям към (и отвъд) входната врата. И искам отново да превъзмогна себе си. Искам да съм бърза като вятъра! Искам да се състезавам. Искам да чувам приближаващите се стъпки зад мен и да се опитвам да се боря. С каквото успея да изцедя от мускулите и енергията си,  сякаш от това зависи живота ми. Обожавам го това чувство и винаги дебна да излязат резултатите, за да видя дали случайно не съм успяла да се превъзмогна.

Какво мислиш за доброволчеството? Прекрасно е. Всъщност, то е в основата на цялата инициатива. А нашите доброволци са наистина чудесни. Самата аз много пъти съм идвала с нагласата, че, ето този път ще съм доброволец – било защото се чувствам преуморена или болна… Но пък все така се случва, че пристигайки се надъхвам и тръгвам. Е… все пак някой ден ще наблюдавам финала и от тази страна.

Ако ти си Главния организатор на бягането следващата седмица, какво би променилa? Ох, онези зли, хлъзгави плочки!!! Надали щях да направя ремонт на входната алея на централния вход на Южния парк, но пък… А може би донякъде започнах да свиквам с тях . Честно казано, забавно е когато си правя стратегия да ускоря малко темпото си преди зоната с плочките, ако времето е по-мокро и хлъзгаво, за да компенсирам забавянето си там. А също така е мотивиращо да виждаш къде свършват и да се стремиш да стигнеш по-бързо до там, за да можеш да се насладиш на последните метри.

Нищо май не бих променила. Страхотни сте!

10855121_1022734674418798_8112983869977283414_o

Коя е най-смешната или забавна случка, която те споходи по време на нашите съботни бягания? Ритнах куче. Без да искам, заклевам се! То описа парабола и се метна право насред Кучешката поляна, а аз позасилих темпото си, за да не ме догонят стопаните му за физическа саморазправа.

Не, че мразя кучета. Даже напротив. Но то ме гледаше и аз го гледах, докато пресечната точка на пространствено-времевия ни континиуум се съединяваше неумолимо, а аз се питах дали ще мога да спра. Мислех си, че ако не успея, то то със сигурност ще съумее, преценявайки ситуацията. Е, не успях. А то, вероятно, беше също толкова целеустремено и твърдоглаво като мен самата. Изобщо не ме забави. Нито пък проплака. Хубаво куче.

Оттогава много кучета ми се завират из краката. И, наистина, често го правят. Понякога имам чувството, че се наговарят предварително, или може би комуникират като мравките, на подсъзнателно ниво, и има ли куче на алеята, то обезателно и несъзнателно ще тръгне право към мен и пред краката ми. Хубави животни са това кучетата. И досадни. С изключение на симпатягите, които бягат с нас. Камаранските кучета са си отделна порода.

На последното си бягане, на което бях болна, носейки жилетката, обозначаваща ме като „Последен“, и без да си давам много зор, се опитах да блъсна болонка и кокер. Или те  опитаха да се блъснат с мен. Разбира се, тъй като не си давах много зор, успях да да ги избегна – къде със спиране или заобикаляне. Както казах, кучетата са хубави животни, но изглежда не умеят да се пазят от бегачи. Даже и от бавни бегачи. Или просто се съревноваваме по твърдоглавие.

10712890_976136225745310_1005498461693445426_n

Планове за участия с по-дълги дистанции или маратон? Със сигурност. Цял маратон все още ми се струва като една блещукаща, примамваща и идеална мечта, но знам, че нашите тела могат много повече от това, което си представяме или знаем/осъзнаваме, че могат. Аз знам, че мога. Важно е да убедя и тялото ми, че може. Отчитам също и значението на постоянството и целенасочеността. И на твърдоглавието, с което, за щастие или не, се чувствам надарена /или ощетена/ от природата, поради прекомерното му количество. Стига само да ми стигат силите за всичко, с което искам да се занимавам междувременно. Към момента ще е успех дори преодоляване на дистанция по-дълга от 20 км.  Не съм го правила все още, но това не пречи да знам, че мога. Само напред! И… Евентуално, нагоре! Но, повече Напред!

Благодарим ти Дафи за това изчерпателно и наистина вълнуващо интервю! Всички ние ти пожелаваме да си като вятъра и да следващ мечтите си…:)

5kmrun

Георги Станоилов

Георги Станоилов

Администратор at info-5kmrun.bg
Жоро е основател на 5kmrun.bg.
Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)
Георги Станоилов

Latest posts by Георги Станоилов (see all)

Share.

About Author

Жоро е основател на 5kmrun.bg. Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)

1 коментар

  1. Pingback: Running Academy Отбор на месеца: "Miscellaneous" - Running Academy

НАПИШИ КОМЕНТАР