5 камаран на седмицата: Десислава Ангелова

0

Професия/ Работа? Лекар по дентална медицина

Представи се, кажи нещо за себе си?  Казвам се Десислава Ангелова, на 36 години. Родом съм от Плевен, завършила съм Факултета по Дентална Медицина в Медицински Университет – Пловдив, а от 11 години живея и работя в София. Омъжена съм и имам син на 7 години. Деня ми минава между работата и грижите за детето, а в малкото свободно време, което ми остава бягам и ходя по планини.

От кога бягаш? Бягам от лятото на 2016.  До този момент не се бях занимавала и не бях практикувала абсолютно никакъв спорт. Юли месец 2016 година за пръв път стъпих в планина. Бях запленена от красота и гледките, но установих, че ако искам да ходя и да се радвам на прелестите в планината, трябва да подобря значително и физическата си форма. Така планината се оказа моята мотивация да започна да бягам. Първата ми тренировка по бягане направих август месец 2016 година и беше около 1 километър.

Какво ти харесва в 5kmrun? Харесва ми, че това е място и събитие, на което всяка седмица срещаш лицата и усмивките на стотици хора обичащи бягането. А това е много зареждащо. Бягането индивидуално по принцип е леко самотно занимание, но на 5kmrun елемента „самота“ го няма, защото по време на твоето бягане, постоянно си заобиколен от други участници.

Харесва ми също така, че на 5kmrun могат да участват хора от всички възрастови групи. Помислено е и има дистанция не само за нас, възрастните, а и за най-малките – децата. Аз например, от есента на 2017 година, започнах да водя и 7 годишния ми син на 2километровото NN Kids Run.

Как 5kmrun промени твоето бягане? 5kmrun за мен беше първото организирано бягане, на което участвах. А за съществуването на 5kmrun научих съвсем случайно, но за това ще разкажа по-надолу 🙂

Регистрирах се октомври 2016 година, но първото ми участие беше чак март 2017. Тези няколко месеца се занимавах с усилени тренировки, а целта беше една – да започна да бягам 5-те километра на 5kmrun. И през март 2017 постигнах тази цел – дебютирах, избягах и финиширах на 199-тото издание на 5kmrun. Така че 5kmrun за мен беше началото на участието ми в редица организирани и състезателни бягания впоследствие.

А 5kmrun твърдя и знам, че ми даде най-важното – вяра в самата мен, че мога да го постигна и направя. От 5kmrun научих, че единственото, което му трябва на човек е желание. Останалото е просто въпрос на време, труд, постоянство и малко търпение.

Какво мислиш за доброволчеството? Мисля, че без доброволчеството, 5kmrun няма как да е факт. Затова тук просто искам да кажа едно огромно БЛАГОДАРЯ на всички хора, които отделят от времето си в съботния ден, за да бъдат доброволци.

Ако ти си Главния организатор на бягането следващата седмица, какво би променилa?   Всичко в организацията винаги е перфектно и на ниво, така че тук ще кажа още едно огромно БЛАГОДАРЯ – този път на организаторите на това прекрасно съботно събитие.

Личен успех или постижение с което се гордееш?  „Гордея“ може би не е точната дума и чувство, по-скоро се чувствам щастлива и доволна от много неща, които направих през изминалото лято. От онзи 1 километър през август 2016,  избяган с неимоверни усилия от мен тогава за няма и две години стигнах до това да направя и финиширам 3 градски полумаратона пролетта, 2 планински полумаратона и 3 ултрамаратона лятото, единия от които Витоша 100. Просто самата аз не можех да повярвам, че в рамките само на две години от 1 км бягане стигнах до 100 км бягане. А есента на 2018 година достигнах и до подножието на Монблан на 4362 метра надморска височина и видях красоти и гледки, които ще помня цял живот.

Но най-смислено то ми бягане за мен и бягането, което ми донесе най-голямо удовлетворение, бяха 34те пробягани километра от Благоевград до Дупница през февруари 2018та на Run for Pirin в подкрепа на Национален парк Пирин.

Коя е най-смешната  или забавна случка, която те споходи по време на нашите съботни бягания? Най-забавната случка за мен беше начина по който научих за 5kmrun. Една събота сутрин през октомври 2016 отидох да потичам в Южния парк. В един момент както си бягах се появиха и други бягащи хора около мен. Бяха много и ми стана интересно от къде се появиха и накъде бягат. Бях заобиколена от бегачи, повечето ме изпреварваха, но реших да ги следвам, за да видя къде отиват. И изведнъж пред мен се появи нещо, което разпознах като финал или старт. Тогава разбрах, че това е някакъв вид състезание или организирано бягане. Разбира се не посмях да мина през финала, минах отстрани, а като се прибрах вкъщи, първото което направих беше да потърся информация в интернет за това бягане. Така научих за5kmrun, регистрирах се в сайта и си поставих за цел – да участвам на 5kmrun и да избягам и финиширам тези 5 км. Започнаха няколкомесечни тренировки и на 11.03.2017 дебютирах на 5kmrun 🙂

Деси благодарим ти за това интервю, още успехи и нови километри… 🙂

5kmrun

 

Георги Станоилов

Георги Станоилов

Администратор at info-5kmrun.bg
Жоро е основател на 5kmrun.bg.
Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)
Георги Станоилов
Share.

About Author

Жоро е основател на 5kmrun.bg. Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)

НАПИШИ КОМЕНТАР