5 камаран на седмицата: Джейн Димитрова

0

Професия/ Работа? Редактор съм в сайта на “24 часа” – работа, от която много често ти се иска да избягаш заради целия поток от информация, който достига до теб, която не винаги представя света такъв, какъвто ти се иска да бъде. Но пък се опитвам да търся положителните примери и по-вдъхновяващите истории – които да се противопоставят на “другите” новини. След почти 2 години в майчинство, стартирам отново от септември с леко нетърпение вече 🙂

Представи се, кажи нещо за себе си? От Кюстендил съм, на 28 години. Обичам да чета, да пиша, да пътувам, мога да свиря на виолончело, да се сещам за залеза, когато видя отражението му в прозорците на отсрещния блок и да хуквам в другата стая, за да му видя истинските цветове.  При повече от една седмица нетичане не мога да си намеря място. От известно време насам отново не мога без кафе. Обичам моментите, в които изпадам в чист смях с малкото човече вкъщи. Завършила съм “Журналистика” и “Политическа социология”.

От кога бягаш? Може би съм била 6-7 клас, когато с една приятелка от блока започнахме да правим заедно упражнения вкъщи и успях да превърна това в доста продължителен навик. Имаше вечери, в които специално се събуждах с мисълта, че не съм си направила серията упражнения, ставах, правех ги и пак лягах. Това беше трамплинът към порива за движения. В осми клас се записах на лека атлетика. Първоначално треньорът ми видя потенциал да ме подготвя за спринтове. На състезанията, на които ходехме, от 90 човека, обикновено бях 88-а, 89-а. В някакъв момент получих травма на крака при тренировка на препятствия и ми бяха необходими ненатоварващи тренировки, с бавно, продължително бягане. След това вече стартирах на републикански на 1500 метра и с 2 тренировки в седмицата успявах да се класирам на 5/6 място. След 12-и клас проключих с леката атлетика, но оттогава досега при всяка възможност си обикалям пистата на НСА. Първото ми участие на 5kmrun се оказа XLkmrun на Камбаните на къса дистанция през 2015-а. След средата на трасето си дадох сметка, че май съм нямала представа колко са 5 км извън пистата, след всеки завой очаквах да се появи финалът, но вместо него се появяваха нови изкачвания. Някак си финиширах. Останахме с Петя от любопитство какво се случва след това. Оказа се, че съм завършила втора сред жените. До края на 2015-а се появявах доста разпиляно на съботни бягания. От пролетта на 2017-а мисълта за съботите е доста стопляща мисъл през седмицата и обуславя по-късни тръгвания при планирани пътувания през уикенда.

Какво ти харесва в 5kmrun? Общностното усещане, организацията, шума от сборните стъпки, жуженето на различните гласове, емоциите, инициативите. Как успявате? Всеки път се чудя – как ентусиазмът ви продължава толкова дълго, откъде намирате физическите сили в събота след цялата работна седмица, която и вие сте имали, след личните си ангажименти и бързания, да сте там преди всички и да оставете след всички, да носите техники, съоръжения и настроение, да ви се говори с всеки и да разпростирате усмивки… Благодарим ви!

Как 5kmrun промени твоето бягане? Насочи го отново към гледането в крайното време. Доста години си тичках за разтоварване в едно комфортно темпо, в което си преподреждах мислите. Сега всяка събота се събуждам с мисълта, че днес ще бягам, за да се насладя на бягането и като тръгна, я забравям тази мисъл и се опитвам да финиширам възможно най-бързо. В някакви моменти се усещам, че едва дишам и се питам “Добре, защо, защо го правиш” и единственото, което си отговарям, е “Продължавай”. Да, преоткри състезателния ми дух и ми припомни, че всичко е въпрос на воля и усилия – както в бягането крайният резултат зависи единствено от теб, така е и във всичко останало: винаги, когато мислиш, че не можеш повече, правиш още една крачка и постигаш целта. Направи го и много по-усмихнато и споделено бягане. 🙂

Какво мислиш за доброволчеството? Доброволчеството е шансът човек да достига до другите и да дава нещо най-ценно от себе си, без да са го изисквали. А после цял ден да се усмихва и да си спомня очи 🙂

Ако ти си Главният организатор на бягането следващата седмица, какво би променилa? Прекрасно е всичко, което правите. В едни още по-имагинерни 5kmrun много често, след като чуя музиката след старта, си представям как ще е супер яко тези колони да са по цялото трасе. Не мога да бягам със слушалки…

Личен успех или постижение с което се гордееш? Все още май не съм го достигнала онова нещо, от което да се изпълвам с гордост, но има моменти, към които когато се връщам назад, се изпълвам със задоволство – скачала съм 4 пъти с бънджи, последния семестър от магистратурата си учех в Германия, в Билефелд. Там свирех на виолончело към оркестъра на университета, направихме два концерта, участвах в един проект с германски ученици, на които разказвах за традициите и обичаите в България, може би беше и най-динамичният ми период от страна на тренировки и в рамките на 6 месеца успях да посетя Португалия, Холандия, Швейцария, Белгия, Люксембург, Полша и Словакия. Тази пролет успях да финиширам на двата полумаратона в Пловдив и Плевен и предвид малкото време за тренировки, което ми остава покрай Борис вкъщи, съм супер доволна от резултата – съответно на 5-о и 6-о място сред жените. Гордея се май с волята, която изкарвам в определени моменти, или както казва Дийн Карнасис – първо бягаш с тялото си, после бягаш с ума си, накрая бягаш със сърцето си 🙂 И май също се гордея, че продължавам всяко “Не” и “Не може”, казани на Борис, със “защото….”, с обясненията към него за света още от съвсем бебе и с търпението, което проявявам, и което не мислех, че мога да имам.

Коя е най-смешната или забавна случка, която те споходи по време на нашите съботни бягания? Не знам доколко е смешна, но на мен ми е много любима. На едно от зимните XLkmrun бягания – в Северен парк, се бяхме разбрали да дойдем заедно с Петя и да мина да я взема с колата от тях. Започвам да се оправям в последния момент, навън вали стабилно сняг, стабилно е понатрупало, изразяваме леки колебания по телефона, но е ясно, че ще дойдем. Въоръжавам се с метла и лопатка за почистване на колата и тръгвам към Петя. Пуснала съм си адреса й в навигацията и съм доволна, че съм пристигнала със съвсем леко закъснение. Обаждам се и й казвам въпросително името на улицата пред блока. Оказва се, че вместо в „Красно село“, съм отишла в „Красна полянa“. Петя ме убеждава да отида без нея, 10:40 е, стартът е от 11:00, нямам представа къде се намирам и къде трябва да стигна. Лампичката за бензина ми свети откакто съм тръгнала – трябва и да заредя, не взимам правилния изход при разклоненията за Мездра, въртя се допълнително, обувам си маратонките на един светофар, на следващия си слагам стартовия номер, следя скъсяващото се разстояние и все по-близките минути до 11. Навигацията ми казва, че съм стигнала, паркирам при някакви складове, влизам откъм някакво заградено с мрежи пространства. Пазачът ми казва, че входът на парка е от другата страна, каквото и да значи това. Гледа ме възмутено на въпроса дали мога да стигна с колата до там, сякаш искам да мина през парка с нея. Тогава звънях и на Жоро, за да го попитам дали бягащите са стартирали. “Останаха само червените, тръгват след 5 минути“. Аааааааааааааааааа, така да ми се иска да тичам, обаче все повече осъзнавам, че май няма да стигна.  Въпреки това започвам да тичам по някакви непознати за мен алеи, питам преминаващи хора за посоката към езерото и дали са виждали „едно състезание“ и „много тичащи хора“ :D. Стигам точно една минута преди старта на 5км, мятам си раницата и най-хубавото и леко сюрреалистично в този момент е, че виждам Петя точно срещу мен. След това успях да се класирам втора сред жените. 🙂

Благодарим ти Джейн за това интервю, успех, очакваме вече и Борис 🙂

5kmrun

Георги Станоилов

Георги Станоилов

Администратор at info-5kmrun.bg
Жоро е основател на 5kmrun.bg.
Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)
Георги Станоилов

Latest posts by Георги Станоилов (see all)

Share.

About Author

Жоро е основател на 5kmrun.bg. Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)

НАПИШИ КОМЕНТАР