Професия/ Работа? Работя в областта на информационните технологии.
Представи се, кажи нещо за себе си? Искрено вярвам, че спорта е здраве – както физическо, така и духовно. Също така и истинско удоволствие. Не съм тренирала конкретен спорт интензивно и за дълъг период от време. Като се замисля 5kmrun е спортната дейност, която се “внедри” в живота ми най-успешно и продължава да е страхотен старт на уикендите от 2013 г. насам. Гледам да не мине ден без някакъв вид спортна активност, но все още сутрин в събота ми се спи, а по пътя към Южния парк си измислям какви ли не оправдания защо “точно днес май не ми се тича”. И всеки път на финала ме облива щастие и еуфория 🙂
От кога бягаш? Ами като дете тичах, защото децата обичат да тичат. После тичах, за да се боря с килограмите. След това, защото ми се струваше много модерно и готино. После вече тичах за удоволствие. Сега тичам, защото мога (или поне да проверя мога ли).
Какво ти харесва в 5kmrun? Няма по-добър старт на почивния ден, а когато тичаш с други хора, някак става много по-забавно и все пак споделяш изживяването с непознати.
Още от самото начало 5kmrun си беше за мен 5kmfun:)
Как 5kmrun промени твоето бягане? Почнах да следя все пак как се справям и когато видя, че постижението ми за моята възраст и пол е по-ниско от средното или просто ниско, гледам да се подобря. Започнах още повече да уважавам хората, които се занимават със спорт, защото осъзнавам колко упорит труд и дисциплина стоят зад техните резултати.
Какво мислиш за доброволчеството? Доброволчеството не изисква много средства и усилия. Но пък каквато и да е целта, на когото и да помогнеш, дори и след време да забравиш, идва момент в който направената от теб добрина, прави света по-добър за всички.
Преди не повече от два месеца в Майчин дом се роди преждевременно нашият син Александър, това наложи той да бъде приет в интензивното неонатологично отделение на Майчин дом. Там детенце прекара няколко седмици в кувиоз и като родители за нас, това бяха наистина дни изпълнени с много тревога, напрежение и страх. Да гледаш едно малко беззащитно човече как се бори за живота си е много тежко, особено когато е твоето мъничко човече.
Знаете ли, аз бях забравила, че с помощта на нашите хората тичащи на 5kmrun бяха събрани пари за закупуване на оборудване за това отделение. И когато видях стикера на монитора „Закупено със средства дарени от участниците на 5kmrun“, сърцето ми буквално подскочи!
След това наистина се разридах…
Топлина и енергия, огромна сила – усетих истинска подкрепа! Не – не може да си представи човек, как едно такова нещо, в такъв труден момент, колко кураж и оптимизъм, може да ни вдъхне?!
Днес в отделението в майчин дом поне едно малко човече диша и мърда, защото непознати пораснали човечета са му помогнали…
ИСКАМ НАЙ-СЪРДЕЧНО, ОТ ЦЯЛАТА СИ ДУША, ДА БЛАГОДАРЯ НА 5kmrun И НА ВСИЧКИ ВАС УЧАСТНИЦИТЕ, ДАРИЛИ СРЕДСТВА ЗА ЖИВОТА НА НАШИТЕ ДЕЦА!
Ако ти си Главния организатор на бягането следващата седмица, какво би променилa? Мисля, че бяганията и сега са си много забавни и свежи. Може би отвреме навреме може да се организираме за някакви забавни игри на поляната в парка – нещо като теглене на въже, прескочи кобила, йога или състезание “на три крака” например.
Личен успех или постижение с което се гордееш? Ами в събота около 9:30 се гордея. Не с това, че е 9:30 де:)
Всеки финал ми носи радост.
Гордост изпитах в лекарския кабинет преди операцията за раждането на Александър, когато след всички прегледи лекарите оставаха доволни от това, че съм в добра форма и тялото ми ще се справи. Поне знам, че това дължа предимно на себе си.
Коя е най-смешната или забавна случка, която те споходи по време на нашите съботни бягания? На едно от “цветните” бягания, бях с елечето “последен”. Имаше много хлапета дошли да тичат специално заради цветните бои и спираха през цялото време да си правят селфита. Някъде към 3-тия километър почнах да ги подканвам да тичат или да се движат поне, защото както върви – поне до обяд щяхме да “тичаме”. На един от завоите приближих за пореден път една групичка момичета и като ме видяха се чу едно: “хайде, хайде, че идва..!”. Наистина ми стана много смешно тия деца като каква ме взимаха… 🙂
Смешни са и повечето съботи, в които се успиваме и пътя към южния парк е сам по себе си като едно тичане на поне 5 километра. Случвало се е много пъти да стартирам “в движение”.
Диди, благодарим за това докосващо сърцето интервю. Сашко да бъде жив и здрав, всички го чакаме с мама и тати на 5kmrun:)
5kmrun
Георги Станоилов
Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)
Latest posts by Георги Станоилов (see all)
- 5 любопитни факта за сателит Шумен! - 16 ноември, 2023
- XL Северен парк 2023 - 14 ноември, 2023
- Бягаме с кауза: “Променяме диабета 2023“ - 2 ноември, 2023
