5 камаран на седмицата: Емил Йотов

0

Професия/ Работа: Специални служби/Полиция

Представи се, кажи нещо за себе си? На 38 г. съм и се занимавам със спорт от както се помня. Така, като се замисля, вече 24 години. Като ученик, до 7 ми клас тренирах лека атлетика (висок скок и 800 метра) в клуб „Спартак” към спортното училище в гр. Плевен. Много малко ми остана да стана спортист без да го планирам. Всъщност моята треньорка тогава беше взела това решение и ако си спомняте (през 90 те), спортните училища започваха от началото на месец септември. При една от поредните тренировки, треньорката каза, че днешната ще се проведе на друго място извън залата (впоследствие разбрах, че това е изпита за прием в спортното училище, който бях издържал и се налагаше след това само подпис от родителя на някакви документи).

Та въпросната треньорка се появи един ден на вратата в къщи и заяви колко съм бил талантлив и поиска „само” един подпис. Майка ми, обаче се усети и не пожела да ме запише в Спортното училище като заяви: „спортист няма да ставаш”. Въпреки това, винаги съм се занимавал със спорт.

Във втори клас се записах сам на тенис на маса и понеже нямах хилка /имаше едни, които им викаха „китайки” или „виетнамки”, но много трудно се намираха (аз си бях купил една с правоъгълна форма, точно като дъска за хляб /българска естествено без мека подложка).

Впоследствие исках и на спортна гимнастика да се запиша, но треньора ми каза, че съм бил висок (…колко да съм висок – втори клас съм само, мислех си аз…) и не ме взе. Затова се записах на ски към местната УСШ-ученическа спортна школа. Беше невероятно – по цяла вечер три пъти в седмицата карахме ролкови кънки и тренирахме лека атлетика в залата, а зимата по две седмици правехме зимен лагер на х.”Плевен” и така до 7-ми клас. Междувременно минах и през бойните изкуства до 11 клас.

От тогава до сега винаги съм ходел на фитнес и в мен е имало дилема дали да тренирам за маса или за релеф. Но тези съмнения изчезнаха от момента, когато реших че всяка събота, когато мога ще посещавам съботните бягания на 5 км в южния парк. Просто реших, че усещането да си бърз и енергичен е много по-удовлетворяващо, отколкото да изглеждаш „напомпана батка”, но да не можеш да изкачиш 5 етажа ей така.

Освен спорта, който може да бъде всякакъв, семейството е другата опорна точка, която ми дава вдъхновение и ме зарежда с енергия. Преди да срещна човека до себе си, винаги съм си визуализирал какъв искам да бъде този човек и че ще е добре ако е спортист по дух и ми се „връзва” на акъла за всякакви спортни дейности. Няма да забравя как взехме решение (за пет минути), да тичаме „От НДК до Черни връх” има няма около 20 км са и после обратно до х. Алеко. Е, човекът до мен е точно такъв и съм безкрайно благодарен за това….

Що се отнася до работата ми…. То тя е изпълнена с предизвикателства, всеки ден ми е различен и никога не съм сигурен как точно ще протече…, но повече не мога да ви кажа.

От кога бягаш? Бягам от дете, но мога да споделя че по принцип не исках да бягам често – беше ме страх, че ще стана много слаб, а за човек който посещава GYM-a редовно  това не е много добре, а и винаги съм правил диети за мускулна маса. През 2012г се запалих по Кросфита- един приятел на жена ми който живее в Австралия  се прибираше всяко лято във София и тренирахме заедно. Така започнах и тренировки в които има повече бягане. И това до началото на 2016г., когато се събудих една сутрин и реших, че няма да пропусна тичане в южния парк, освен ако нещо много важно не ми попречи. От скоро започнах да тренирам и интервални тренировки на 5 км, което би трябвало да подобри времето ми. Тази година ще се боря за време 22-23 мин, макар че вече имам едно 22.30 от Екиден маратона през 2016 г.

Какво ти харесва в 5 км? Отборният дух и желанието за победа, зареждащо е да гледаш как 300-400 човека са събрали, всички облечени в спортни екипи и имат за цел да спортуват..

Как 5 км промени твоето бягане? Определено започнах да мисля повече как да си разпределям силите на всеки изминат километър. Най-голямата промяна е, че след като си купих спортен часовник за тичане, определено се чувствам по-концентриран и мотивиран.

Важно е да знаеш скоростта с която се движиш и изминатото разстояние, знаеш къде да „настъпиш” и къде да пуснеш по инерция.

Какво мислиш за доброволчеството? Доброволчеството е страхотна инициатива. Всеки уважаващ себе си атлет трябва да бъде доброволец поне веднъж, и последните имат нужда от подкрепа и мотивация.

Ако ти си главния организатор на бягането следващата седмица, какво би променил? Добре ще бъде ако има „пейсъри”, които да бъдат „мотиватори” и да се забелязват от всички за постигане на по-добри времена. Все пак всеки бяга за време и се стреми да бъде по-добър от предишния път; може и контролна станция някъде след третия километър

Какво представлява Успехът за теб? Успехът е комплекс от множество малки или големи цели, които всеки човек е поставил пред себе си. Аз лично ще съм се провалил ако не успея да бъда добър баща и пример за двамата ми сина. Желая да ги възпитам, като добри хора, които да се справят адекватно с предизвикателствата на живота

Коя е най-смешната или забавна случка, която те споходи по време на нашите съботни бягания? Винаги си умирам от смях, когато се сетя. Една моя позната, която редовно участва на 5км при едно от летните бягания миналата година нещо не се появяваше на финала. Тогава аз и моя приятел решихме се чудихме какво се е случило. А всъщност въпросната дама получила скоростно стомашно разстройство и посетила едно от кафенетата до пътя, а ние си я чакахме до последния човек. Дори помислихме, че е припаднала някъде по трасето или се е отказала. След това, всяко бягане, когато въпросната дама се забави малко по-дълго ние започваме да се шегуваме, че пак се е отбила до кафето:)

Като за финал: Продължавайте да развивате тази инициатива, със сигурност променяте начина на живот на много хора 🙂

Благодарим ти Емо за това интервю, чакаме ги и твоите двама симпатяги на старта:) 

5kmrun

Георги Станоилов

Георги Станоилов

Администратор at info-5kmrun.bg
Жоро е основател на 5kmrun.bg.
Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)
Георги Станоилов
Share.

About Author

Жоро е основател на 5kmrun.bg. Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)

НАПИШИ КОМЕНТАР