5 камаран на седмицата: Йоли Иванова

0

11044613_1083477151677883_6993101257650491970_n (1)

Представи се, кажи нещо за себе си? Здравейте! Казвам се Йовка, за близки, приятели и познати – Йовчето или Йоли. На 27 години, родом от Добрич, но вече почти 9 години живея тук в София.  Работя като преводач (от и на английски), за мен е удоволствие и да преподавам. Обичам разнообразието, новостите, предизвикателствата. Каквото и да правя, за мен важна е отдадеността  и влагането на мнооого любов и ентусиазъм. И разбира се- винаги с усмивка. Както може да се предположи, страст са ми езиците, книгите (информацията като цяло) и комуникацията, но също така и пътуванията.

От кога бягаш? Съвсем откровено казано – от скоро, помня дори датата – 16 февруари 2014, късния следобед, един много орутен стадиончец до нас (жал ми е за децата от близката гимназия, които там провеждат часовете си по физическо възпитание). Позволете ми тук да се обърна към всички онези, които си мислят, че бягането не е за тях – напротив. И аз в началото не подозирах колко много ще започне то да означава за мен (при все че в училище ми беше ужасно досадно). Сега както обичам да казвам -„ не ме свърта”, ако не бягам няколко дни.

10450897_1032733830085549_8814210207637849720_n

Как разбра за 5kmrun.bg? От приятели и от интернет. Но определено трябва да се опита, да се изживее.

Какво ти харесва в 5kmrun? Списъкът е дълъг. Първо – усещането за общност, толкова много хора, обединени около своето занимание, хора, които обменят опит, съвети, споделят. Второ – насърчаването и окуражаването – и от страна на екипа организатори, и помежду ни. Това поне на мен ми създава допълнителна увереност, че мога да се справя. Най-хубавото е, че тази увереност се прехвърля впоследствие и в други области и начинания. Допадат ми и различните инициативи, които се подкрепят чрез бяганията, т.е социалното измерение, за което толкова много се говори в други направления, тук го има на практика, в движение.

Как 5kmrun промени твоето бягане? Запознах се с много съмишленици, от които научих доста. Вече съм значително по-екипирана в сравнение с началото, когато започнах да тичам. Станах по–дисциплинирана, организирана и свикнах да се самонаблюдавам и контролирам повече по време на бяганията. Мисля също така, че освен всичко и по-упорита. „Мога” и „трябва” са думи, които си повтарям всеки път, когато нещо не ми е съвсем наред по време на тичане. Накратко, тези организирани бягания са мощен двигател за самоусъвършенстване. Щом някой е пред теб, се активира мотивацията да го догониш, да надскочиш себе си дори.

10898244_1038562269502705_6934256458967950821_n

Какво мислиш за доброволчеството? Израз на сърцатост, грижа към другия, желание да се отзовеш, без да очакваш нещо в замяна; мощен извор на удовлетворение. Би било хубаво, ако повече хора откликват. Така ще си улесним поне малко живота и ще зарадваме околните.

Ако ти си Главния организатор на бягането следващата седмица, какво би променилa? Рядко ми се случва да не изказвам препоръки, критики, но в случая чистосърдечно заявявам, че организацията е едно от нещата, които ценя при вашите бягания, наред с точността това са силно мотивиращи фактори да стана рано в събота и да започна почивните дни по-най-прекрасния и зареждащ за мен начин.

Е, може например да попреместите спиращите дъха плочки на старта/ финала 🙂

Коя е най-смешната или забавна случка, която те споходи по време на нашите съботни бягания? Замислям се. Обикновено все щури неща ми се случват, май именно бягането ми носи известна стабилност и спокойствие. Не е най-духовитият отговор на въпроса, но си спомням как веднъж някъде малко преди четвъртия километър ми се наложи да пробягам до финала с две развързани маратонки. Беше ми доста некомфортно, но и смешно като си помислех как ще ми се изхлузят от краката. Сигурно звучи глупаво, защо не съм си ги вързала биха попитали някои. И затова имам отговор. Обикновено си поставям мини-цели като „изпревари някого”, „задръж преднината”, „финиширай преди някого”. Ако се бях спряла да се завържа, със сигурност рискувах да бъда задмината. Затова реших да поема риска. Вътрешното задоволство на финала от безотказното преследване и постигане на зададената цел е трудно за описание.

И накрая в допълнение към забавните случки ми се иска да споделя една историйка, с която се гордея, а след като я споделя, и вие надявам се ще се почувствате горди колко много означавате за мен и хилядите си други последователи.

11048676_421531944688164_7607234716172640613_n

Беше средата на ноември миналата година. След три седмици неявяване на 5kmrun поради наваксване с планински занимания можете да си представите в каква треска бях за предстоящото най-накрая съботно бягане. Петък вечер. Място – летището в Прага. Аз – в командировка и нетърпеливо очакване на полет до Виена, откъдето да се прекача за София. Оказва се, че полетът от Прага закъснява с толкова, колкото е необходимо, за да стигнем навреме за полета от Виена за София. Перспективата – нощувка във Виена. Мечта, биха възкликнали някои. Да де, но за мен това означаваше да пропусна бягането. А не, казах си, колкото и да харесвам Виена, тая няма да я бъде. В момента, в който кацнахме във Виена, аз започнах да тичам към изхода за самолета за София. Дистанция – противоположни краища на голямо летище. Време – час на излитане на полета. Въпреки това аз продължавам да си тичкам – с боти по хлъзгава повърхност, препятствия – други пътници с багаж и колички, нарамила чанта, папка с документи и яке. Неудобна екипировка и терен меко казано. През цялото време си повтарях „Можеш, Йоли, не трябва да оставаш във Виена, утре има бягане”. Ето го най-накрая и финалът – лентичката за затворен изход към самолета. За късмет имаше една служителка още там. Останала без въздух, успях да я помоля някак да задържат самолета. Обясних и, че има още българи след мен. Сядайки си на мястото в самолета минути по-късно, имах усещането, че някой е нарязал белите ми дробове на лентички, но пък си беше добро загряване за бягането на следващия ден, което се случи благодарение на камаранска мотивация, пъргави крачета и щипка инат и дипломация… 🙂

Yo Ma Man Yolly, продължавай да бъдеш свежарака и да тичаш по морени, летища и 5kmrun 🙂

5kmrun

Георги Станоилов

Георги Станоилов

Администратор at info-5kmrun.bg
Жоро е основател на 5kmrun.bg.
Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)
Георги Станоилов

Latest posts by Георги Станоилов (see all)

Share.

About Author

Жоро е основател на 5kmrun.bg. Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)

НАПИШИ КОМЕНТАР