Професия/ Работа? Занимавам се с мениджмънт на IT услуги в HPE.
Представи се, кажи нещо за себе си? На 32 години съм, от Ловеч. Женен съм и имаме син – Виктор, който е на две години.
След като завърших езиковата гимназия в Ловеч, студентствах 2-3 години в Германия. После се върнах обратно в България и завърших стопанско управление в СУ „Климент Охридски“. В университета се запознах и с моята жена – Росица Боевска, която също е редовен участник в бяганията на 5kmrun.
В свободното си време обичам да правим преходи из планините. С жена ми често скиторехме по баирите и в свободните уикенди гледахме да отскачаме до Рила или поне до Витоша, но откакто се роди детето, рядко имаме тази възможност. За сметка на това покрай 5kmrun открих планинското бягане и тази година, както и миналата, успях да взема участие на няколко състезания в Рила, Пирин и Витоша. Е, не е същото като преходите/разходките, понеже при бягането човек не винаги може пълноценно да се наслади на природата наоколо, обаче е в пъти по-добро от това да си стоя вкъщи. Планинските бягания са и доста предизвикателни за мен (голям зор виждам при изкачванията), носейки не малко умора, но и голяма доза удовлетворение след финала.
От кога бягаш? Преди не бягах. От дъжд на вятър ходих да въртя обиколки в НСА, но повече от 10-15 обиколки не правех, понеже ми омръзваше.
Бягам редовно от края на май месец миналата година. Жена ми беше разбрала за 5kmrun от интернет и ме беше регистрирала в сайта за едно “извънредно неделно” бягане в Борисовата градина. Следващата събота отидох на редовните 5км. в Южния парк и от тогава почти не съм пропускал съботно бягане. Стремя се и XL бягания да не изпускам, но тази година изтървах две до сега.
Какво ти харесва в 5kmrun? Всичко ми харесва! Безупречната организация, приятелската атмосфера, усмихнатите лица, всичко това създава едно изключително приятно чувство. Още като се събират участниците преди старта се усещат положителният заряд и приповдигнато насроение. Съботните бягания са един чудесен старт на уикенда и със сигурност не са за изпускане.
Как 5kmrun промени твоето бягане? На първо място ме научи да бягам с детска количка. При едно от първите ми бягания в Южния парк, жена ми дойде с бебето да гледа (Виктор нямаше и годинка). След бягането Росица каза „Искам и аз“ и от следващата събота вече бях на старта с количката. В началото се притеснявах, че на детето хич няма да му хареса, а и имах опасения, че количката няма да издържи и ще се разпадне по трасето. Оказа се обаче, че на малкия му е много приятно – почти винаги заспиваше още на първия километър и спеше юнашки през цялото време. Количката също излезе стабилна и така над 60 процента от бяганията ми до сега са с нея.
Също така се амбицирах да си подобрявам и личното време. Започнах да бягам по два пъти в седмицата (понякога пропускам, че не остава време), а когато се случи да бягам без количка в събота, обикновено се стремя да си подобря рекорда (рядко се получава).
Какво мислиш за доброволчеството? Доброволчеството е безкористна дейност, която в известен смисъл може да се възприеме и като индикатор за израстването и развитието на дадено общество.
Конкретно за 5kmrun – бих искал искрено да благодаря на всички доброволци, които отделят от свободното си време, за да могат тези събития да се случват.
Ако ти си Главния организатор на бягането следващата седмица, какво би променил? Нищо не бих променил в организацията на бягането.
Може би ще е интересно да има „легионерски“ тениски конкретно за доброволци, когато някой направи определен брой участия като доброволец.
Какво представлява Успехът за теб? Успехът е постигане на дадена цел. За мен е от значеие и по какъв начин се реализира целта. Това не трябва да е в разрез с личните принципи. Все пак не всяка цел трябва да се постигне на всяка цена.
Коя е най-смешната или забавна случка, която те споходи по време на нашите съботни бягания? При едно от първите ми бягания миналото лято имаше бягане с пейсъри. Все още бях без количката и се бях надъхал да си подобрявам рекорда и да падна под 25 минути. Като стартирахме видях пейсъра за 22 мин. малко пред мен, обаче после дръпна напред и го изгубих от поглед. Някъде към втория километър забелязах по елечето, че ме настига друг пейсър. Помислих си „Брей каква машина съм станал само от две бягания. Без да се напъвам много си тичам с темпо за 23 минути“. Дори се позамислих малко да намаля, да не се преуморя нещо. След малко пейсърката (беше момиче) ме изпревари и тогава забелязах на шапката ѝ, че тя е с темпо за 26 минути!!! Много ме хвана яд на себе си и веднага се позасилих до колкото можех, обаче в крайна сметка не успях да финиширам под 25 минути.
Накрая бих искал сърдечно да благодаря на Жоро, неговото семейство и екипа на 5kmrun за старанието, усилията и постоянството, без които тези бягания не биха били възможни!
Калине и ние всички благодарим за това искрено интервю и всички пожелания… Очакваме скоро и най-малкия член на вашето семейство, да се включи наравно с мама и татко:)
5kmrun
Георги Станоилов
Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)
Latest posts by Георги Станоилов (see all)
- ABO Pharma XL Щафета 4 х 3 х 2.5 - 19 септември, 2024
- Големият Шлем на Тодор Георгиев - 20 август, 2024
- XL Драгалевци Dynamic 2024 - 16 август, 2024
