5 камаран на седмицата: Кънчо Костадинов

1

1509092_1083480255010906_139854510306876147_n

Професия/ Работа? В дипломата ми от ГГФ на СУ „Св. Кл. Охридски“ е записано „географ-ландшафтовед с опазване на природната среда“, което и реално правя през последния четвърт век. През последните десетина години организацията за която работя доста навлезе в проблемите по управление на отпадъците, което напоследък води до рязане на доста ленти на обекти за чието изграждане сме помогнали и ние. Всъщност, обаче, в това отношение по-важно е мнението на другите хора, а не какво мислим ние, че е постигнато в тази сфера.

Представи се, кажи нещо за себе си? Трудно ми е да кажа каквото и да било оригинално за себе си – мисля, че съм един обикновен човек който още се има за млад и за позитивно настроен, обичащ семейството си, спорта,книгите, киното, музиката и още един куп неща. Предпочитам да гледам на нещата от веселата страна винаги когато е възможно, както и срещите с новото – хора, места, технологии и т.н.

От кога бягаш? Хайде да не е от както се помня, но от както станах на 9 години със сигурност. Както бях написал на едно от нашите бягания „тичам от 40 години, нищо че не ми личи“. Първите ми спомени са от тренировки и състезания по ориентиране, естествено тичах и на всички училищни състезания и изяви, после дойде казармата, където май бях единствения който бяга с кеф и без да е наказан, студентските години и на приливи и отливи бягам и до сега, но вече в категорията мастерс.

11109713_1130194773672787_1421723476917802807_n

Как разбра за 5kmrun.bg? За 5kmrun научих през януари 2014 г. от блога на СКО „Валди“, когато проверявах каква е седмичната програма на тренировките и разбрах, че предната събота са тичали в Южен парк. Това доведе до кратка визита в сайта на 5kmrun.bg, която в крайна сметка завърши с регистрация, а следващата зимна събота и аз бях заедно с още 76 други юнаци и юначки на 42-то бягане по трасето.

Какво ти харесва в 5kmrun? Щом вече имам 68 бягания, би трябвало доста неща да ми харесват. Самият факт че идвам от Люлин май е красноречив – все пак Южен парк не е кварталния ми парк. И все пак – основното е разнообразната палитра от хора (все по-различни и по-интересни) и възможността за съпоставка – със себе си и с другите. Харесва ми и това, че можеш да избереш кого да гониш или от кого да бягаш, за да подобриш времето си. Харесва ми когато си кажа и едно обикновено здрасти с организаторите и доброволците. Да не забравя и снимките преди, по време и на финала на бягането, себе си може и да не харесвам на тях, но ги чакам с интерес и ги разглеждам с удоволствие.

11139970_835252586541063_4250147088803977179_n

Как 5kmrun промени твоето бягане? Помогна ми да определя коя дистанция предпочитам и да си планирам бяганията през седмицата така, че дойде ли събота да мога да изтичам 5-те си километра на макс. Даде ми и малко подготовка и самочувствие да се пробвам и на по-дълги дистанции (вече имам завършен Осогово рън). Даде ми и над четири минути повече свободно време в събота (разликата във времената между първото и последните ми бягания).

Какво мислиш за доброволчеството? За доброволчеството в по-широк аспект тук няма какво да кажа, освен че се чувствам длъжник. Що касае обаче подпомагане на дейността на 5kmrun винаги се включвам когато мога, а по една или друга причина съм решил да не тичам и след като Жоро ми потвърди, че има нужда от още хора. (В тая връзка ако Жоро чете това интервю, нека има предвид, че ми виси с едно доброволчество в статистиката :)) С удоволствие се включвах и в почти всички занимания в първото издание на Академията по ориентиране – дано имам време да взема участие и в новото и издание.

11122069_1103920266300238_7200166728743908937_n

Ако ти си Главния организатор на бягането следващата седмица, какво би променил? Нещо което работи добре не се променя – закон!!!. Това обаче се отнася за трасето и организацията в Южен парк. Иначе бих правил по-често бягания в Западен парк (примерно едно на месец или поне на два) – трасето, профила му и настилката по мое мнение са много подходящи за нашите си бягания.

Като радетел за по-голяма справедливост, гледайки класиранията често си мисля, че не е честно всички победители да вземат по 100 точки – едно е да си пръв от 40, друго от 300, нали? И с други думи – честно ли е да си последен и да имаш 80 точки, а след теб да има 200 човека и да вземеш само една точка?

Разбира се, не в това е идеята на нашето си бягане, но след като има такава система тя трябва да е максимално обективна. Знам, че би било доста сложно (а сигурно и ненужно) да се прави цялостна промяна на системата за точкуване, но може да се помисли за още един компонент в нея – точкуване с 1 точка на последния и всеки преден с една повече, като по този начин първия получава колкото е броя на участниците.

Това за точкуването на победителите не ме касае пряко (поне на този етап), но нещо за което си мисля, че би ми донесло ползи в личен план е да се въведе и използва „тегловен коефициент“. Който ме познава ще разбере какво имам предвид. Имам и други идеи, но за тях друг път, че не остана място 🙂

10934062_1045380292154236_297308585578872772_n

Коя е най-смешнатаили забавна случка, която те споходи по време на нашите съботни бягания? Случки всякакви имам за тези 20 месеца – по-скоро забавни в момента на случването им , отколкото смешни от дистанцията на времето, но все пак:

1.Вали сняг, вървя си по трамвайната линия покрай бул. Арсеналски на път за Южен парк и гледам че спира кола и от нея ме питат – как да стигна до старта на 5kmrun. Късметлии – той, че намери мястото и стигна навреме, а аз – че малко се повозих 🙂

2.Бягаме в двойка със сина ми и си викам – ето сега той като един млад пейсър ще ме доведе до рекорд. Гледам си контролите километър след километър, страдам как рекорда се отдалечава и накрая питам:  що така бе сине, що не вдигна темпото? А той – като те гледах как дишаш очаквах всеки момент да колабираш. А аз си мислех, че тичам за удоволствие.

3.Забавно ми беше и когато след тоталната липса на късмет при томболите в продължение на 13 месеца, точно в Западен парк счупих каръка с две печалби наведнъж – стекче бира за отбора и бидон на адидас за мен.

17001_1173445589347705_7230782731205774842_n

За финал: Няма пълно щастие никъде, та и тук да кажа нещо което неприятно ме изненада на Осогово рън 2015. Бягането съвпадаше с туристически събор на вр. Руен и във високата част на трасето имаше стотици туристи (да не кажа хиляди), които често пречеха на бегачите. Изглежда мен накрая не са ме приемали за бегач, а за редови турист и по стара традиция всички ме поздравяваха. Е, там е работата, че не всички – единствените десетина човека, които не ме поздравиха, а дори и не ми отвърнаха на поздрава за съжаление бяха „камаранци“. Ето това ми се иска заедно да променим – да се виждаме всички и взаимно да се зачитаме.

Кънчо благодарим за това наистина впечатляващо интервю, а участието ти като Доброволец – вече е отразено:)

5kmrun

Георги Станоилов

Георги Станоилов

Администратор at info-5kmrun.bg
Жоро е основател на 5kmrun.bg.
Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)
Георги Станоилов
Share.

About Author

Жоро е основател на 5kmrun.bg. Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)

1 коментар

  1. Pingback: Running Academy Отбор на месеца: Валди 2 - Running Academy

НАПИШИ КОМЕНТАР