Професия/ Работа? Химик съм, преподавам във Факултета по химия и фармация на Софийския университет.
Представи се, кажи нещо за себе си? Казвам се Лъчезар Христов, на 54 години, родом от Русе. Имам няколко хобита, тичането е едно от тях. Обичам планините, народните танци и песни, популяризирането на науката, компютърното програмиране, фотографията, животните и разбира се – работата си, химията. Обичам да правя щуротии, „несъответстващи“ на възрастта ми, да опитвам нови неща.
От кога бягаш? Чувствата ми към бягането са доста заплетени. Винаги съм обичал да вървя пеш на дълги разстояния, но го правех ходом. Две години гних като наборник в „родната“ казарма. Бях пехотинец и си потичах доста. Свикнах му, но нали беше по принуда, намразих бягането. Не съм и сънувал, че някога ще почна да тичам за удоволствие. След доста години се запознах по планините с колега, който всяка година бягаше Софийския маратон. Хем го гледах със страхопочитание, като свръхчовек, посветен в Силата, хем виждах, че изглежда най-обикновен челяк. Влезе ми муха в главата: абе щом той може, дали пък и аз… а? През пролетта на 1994 тренирах целенасочено няколко месеца и през май пробягах и аз маратона. Мина успешно и спокойно, даже завърших за прилично време. След като видях, че и аз мога, мирясах и щастливо забравих за бягането. Не ми се беше усладило. Чак през 2010 чух думите „планинско бягане“. Стана ми интересно и се записах за състезанието от НДК до Черни връх. Имах навици да изкачвам баири, така че въпреки трудността му състезанието страшно ми хареса. Оказа се, че за мен съчетанието между планина и тичане е очарователно нещо. Така на стари години почнах да тичам, тръгнах по състезания. За да не се излагам, поддържах форма с тичане в парка. Постепенно и тичането по равно взе да ми харесва. Не ще и дума, че това е прекрасно упражнение за човек като мен, който работи на бюро и само натиска копчетата по клавиатурата. Полека-лека се пристрастих към едно ново хоби. Май няма изгледи да го оставя, преди краката и сърцето ми да оставят мен.
Как разбра за 5kmrun.bg? Веднъж вървях през Южния парк в София и срещу мен налетя голяма тълпа от хора, които търчаха, сякаш дяволите ги гонеха. Стана ми интересно, защото не носеха състезателни номера, а бяха толкова много, че явно бяха организирани. Вкъщи попитах чичко Гугъл и така разбрах за 5kmrun. Първо не бях много очарован – съвсем по равно, че и все по едно и също трасе… Но реших да отида и да видя. Организацията и настроението така ме впечатлиха, че после повторих, потретих и така… вече 42 пъти.
Какво ти харесва в 5kmrun? Много неща. Организацията е просто безупречна. Целта и участниците са ясно посочени. Това е спортът такъв, какъвто го разбирам аз: средство за самоусъвършенстване, а не „айде наш’те“ на дивана пред телевизора, с биричката върху шкембето; не и мелница за пари, въртяна от мутри, реклами, запалянковщина, допинг, корупция и всякакви гадости. Спорт с активното участие на всеки обикновен човек, а не само за професионалния елит. Сайтът и поддържаните там класации и статистики са страхотни. Освен всичко друго, действат много стимулиращо. Настроението на народа преди, по време и след бягането е чудесно, зарежда те за цял ден. Това, че е безплатно, всяка седмица и в няколко града, е уникално за България. Масовостта прави купона по-хубав, можеш да се сравниш с другите, да видиш възможностите си. Виждам, че както майсторите, така и начинаещите се чувстват добре, на своя територия. Всичко това е голямо, ама наистина много голямо постижение, за което се покланям на организаторите! Благодаря за това, което правите, за хубавите часове, прекарани на 5kmrun!
Как 5kmrun промени твоето бягане? Започнах да се уча да бягам скоростно. Преди наблягах само на издръжливостта – наклон, продължителност, а тук се опитвам да усвоявам нещо ново. Не че на тия години ще стигна кой знае къде, но винаги усещането, че днес си се справил макар и малко по-добре, е приятно и ободряващо. Това носи истинско, първично удовлетворение.
Какво мислиш за доброволчеството? Това е един от най-възвишените видове труд, отплатата за който е удовлетворението, че правиш нещо хубаво, достойно и полезно. Признателност и благодарност за нашите доброволци, които създават състезанията на 5kmrun такива, каквито ги знаем и харесваме! Срамувам се, че в жаждата за надбягване с колегите участието ми като доброволец засега е много скромно.
Ако ти си Главният организатор на бягането следващата седмица, какво би променил? Техническата организация е толкова добра, че почти не се сещам за смислени промени. Би било хубаво да имаме някакви номера с едро изписани имена. Вече познавам доста хора по лице, а не зная, как се казват. Бих помислил за възможните начини да се внесе още разнообразие, така че по възможност всяко бягане да се отличава с нещо, да има собствен облик. Страхотни бяха скорошните хрумвания, които ще запомним като „деня, в който бягахме на обратно“, „когато жените тичаха с мустаци“ или „когато играхме хоро след бягането“. Най-вече бих пробвал да разнообразя трасето. Ясно ми е, че всяка промяна е трудна организационна задача. Може би ще е полезно да се въвлекат повече самите участници с идеи – няколкостотин глави със сигурност могат да измислят доста интересни неща. А защо да не положим и някакви усилия по осъществяването им? Да не идваме всеки път наготово, само за да „изконсумираме“ поредното бягане, а организаторите да се грижат за всичко.
Коя е най-смешната или забавна случка, която те споходи по време на нашите съботни бягания? В края на миналата година падна сняг – да му се не нарадваш. Сутринта малките алеи не бяха разринати, нито утъпкани. Първите трябваше да правят пъртина, бягайки напред, затова никой не можеше да се откъсне. До края на заснежената част всички тичахме в пакет. Завършихме за повече време от обичайното, но беше много забавно и приятно да се ровиш в снега. Жалко е, че той напоследък се е запътил с бързи крачки към Червената книга.
Лъчо благодарим за това интервю, направи един опит (пък макар и не толкоз химичен), да доведеш някоя събота твоите студенти и най-вече студентки де… :))!
5kmrun
Георги Станоилов
Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)
Latest posts by Георги Станоилов (see all)
- 5 любопитни факта за сателит Шумен! - 16 ноември, 2023
- XL Северен парк 2023 - 14 ноември, 2023
- Бягаме с кауза: “Променяме диабета 2023“ - 2 ноември, 2023
