Професия/работа? В момента съм пенсионер, което е прекрасно, тъй като изцяло разполагам с времето си и имам възможност да спортувам всеки ден. Преди това 42 години съм работил в сферата на търговията.
Кажи нещо за себе си? Казвам се Людмил Николов, на 68 години съм. Винаги съм обичал спорта, като млад играех футбол във футболен клуб „Септември“, а след казармата продължих в аматьорски клубове. След 1990 г. направих собствена фирма и се отдадох на работата, като спортът остана на заден план. Теглото ми постепенно започна да се увеличава и през 2002-2003 г. достигнах 128 кг. Това логично доведе до здравословни проблеми – кръвно налягане 200/100, пулс 112, висок холестерол, начална фаза на диабет… В един момент казах „стига“ на този живот и отново започнах да спортувам.
Описвам всичко това, за да знаят хората с наднормено тегло, че никога не е късно за спорт и за промяна. В момента съм 73 кг, пулсът ми е 54, кръвното налягане 110/70.
Откога бягаш? В началото започнах с туризъм и разходки, но скоро ми се появиха болки в коленете. Отидох на лекар, а той ми каза, че бягането не е за мен и се отдадох повече на плуване. Разбира се, добавих и диета – намалих доста от вредните хранителни навици и напълно спрях алкохола. Редуцирах теглото си до 95 кг. Така вече се почувствах във форма и дълго време задържах тези килограми.
През пролетта на 2014 г., гледайки как синът ми Игнат Николов ходеше редовно да се подготвя за обиколката на Витоша, се запалих и аз да опитам. Реших направо да се пусна на Витоша 100, като целта беше да стигна донякъде. Но това беше цел за пред близките ми, вътрешно в себе си исках да завърша. Все още не бягах много, ставах сутрин и предимно обикалях двора на близкото училище. Имах само два месеца да се подготвя. След като на обиколката на Витоша стигнах до пункт Брезите, което е на около 65-ия километър от старта, предизвиках безпокойство в къщи и синът ми Игнат дойде да ме прибере. После цяла година съжалявах, че не завърших. Запалих се много и започнах сериозно да тичам и да тренирам. Следващата година успях да направя Витоша 100 за 15 часа и 41 минути.
Какво ти харесва в 5kmrun? От 17 февруари 2018 г. се включих към групата бегачи на 5 км рън в Западен парк. До този момент имам 58 бягания с личен рекорд 26 минути и 50 секунди. Това, което правят организаторите, е прекрасно. Всяка седмица с нетърпение очаквам деня за бягане. Съжалявам, че не съм започнал по-рано. Запознах се с различни хора, организацията е на много високо ниво, а разнообразието от нови идеи (постоянно ни изправя пред предизвикателства) обогатява инициативата.
Какво мислиш за доброволчеството? Без доброволци състезанията не биха се осъществили. Те помагат много на нас, бегачите, за което им благодаря. И си давам ясна сметка, че на тях понякога им е по-трудно, отколкото на нас.
Ако ти си главният организатор на бягането следващата седмица, какво би променил? Всичко е измислено до съвършенство. Това, което правите за нас, е напълно достатъчно. Пожеланието ми е, като надграждане на състезанията XL, да организирате по-дълго планинско бягане, което да е планински полумаратон или маратон 42 км. Нека това да е „черешката на тортата“ веднъж в годината.
Личен успех или постижение, с което се гордееш? Горд съм, че успях да сваля толкова килограми. В началото тичах с наколенки, но отдавна вече не ги ползвам. Откакто започнах да бягам, имам 58 участия на 5 км рън, за тези пет години направих други 30 състезания, от тях 8 ултрамаратона. За мен всеки ден е спорт, през последните години буквално нямам пропуснат ден – бягам, плувам, разхождам се. За 2018 г. съм изминал с бягане и туризъм 3625 км, с денивелация 91 500 м, и 120 часа плуване. Всеки ден правя и други упражнения, включително и изправителни.
Коя е най-смешната и забавна случка, която те споходи по време на нашите съботни бягания? Конкретна случка не мога да посоча, но вярвайте, винаги има прекрасно настроение и смях, за което допринасят всички участници и организатори. Въпреки че 5kmrun не е официално състезание и понякога гледам на него като на тренировка, винаги го има състезателния елемент – дори и с хората около теб, дори да е само за последните 50 м, когато човек се изкушава да ускори и да изпревари бягащия пред него. На 68 години се чувствам по-добре от всякога, така че ще бягам, докато съм жив и здрав. Пожелавам ви и вас да ви има винаги!
Благодарим ти Людмил за това интервю, очакваме те и по другите наши паркове, здраве и успехи… 🙂
5kmrun
Георги Станоилов
Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)
Latest posts by Георги Станоилов (see all)
- ABO Pharma XL Щафета 4 х 3 х 2.5 - 19 септември, 2024
- Големият Шлем на Тодор Георгиев - 20 август, 2024
- XL Драгалевци Dynamic 2024 - 16 август, 2024
