Професия/ Работа? Търговец в онлайн магазин за техника
Представи се, кажи нещо за себе си? 25-годишен левент от София, който цял живот се е занимавал със спорт, но последната половин година е доминирана изцяло от бягането. Имам голяма страст и към фотографията.
От кога бягаш? Бягам от 2 май 2014 като това е датата, в която се състоя първото ми бягане на 5kmrun. Като ученик съм бягал в часовете като физкултура като бях най-бърз на спринт и 600м, но по това време въобще не съм имал интерес към бягането, други неща ми бяха в главата.
Как разбра за 5kmrun.bg? Честно казано не си спомням, най-вероятно във Facebook съм видял някой да е харесал или споделил публикация свързана с 5кмран.
Какво ти харесва в 5kmrun? Голяма част от българите сме мрънкачи, свикнали сме да се оплакваме от работа, от учение, все някой друг ни е виновен. Мрънкането е едно от нещата, които могат много лесно да ме изкарат „извън релси“. Основното нещо, което ми харесва в 5kmrun е, че всеки идва по свое собствено желание. Никой не е задължен да присъства, от никой не се изисква специално облекло или такса, дори може да се бяга и без регистрация и баркод. Всеки може да дойде, да пробва и ако не му хареса да не идва повече. Няма мрънкане, няма оплаквания и дуднене – рай!
Достъпността, тоест липсата на месечна такса и възможността да участват хора от различни възрасти с различни физически възможности.
Как 5kmrun промени твоето бягане? 5kmrun не промени моето бягане, а запали страстта ми към него. От много малка възраст танцувам в състав за народни танци, който постепенно се адаптира и към по-модерни стилове. Благодарение на 16-18-годишната ми „кариера“, която продължава и до ден днешен, съм развил много силен състезателен дух в резултат от множество фестивали в България и чужбина. Паралелно с танците бях много активен велосипедист като имам над 3500 навъртяни километри. Към бягането никога не съм имал интерес като дори го смятах за нещо безмислено, но по едно време попаднах на сайта на 5kmrun и веднага ме привлече комбинацията от засичане на време/класиране, достъпност и удобна локация. Състезателният дух веднага изригна в мен като с нетърпение отидох на първия си старт. Очаквах да нямам проблеми и да се справя сравнително лесно с някакви си 5км в парка, след като съм навъртял толкова много часове на велосипеда и в репетиционната зала. Дори отидох високомерно с някакъв обикновен панталон и суичър. По време на бягането обаче бързо слезнах на земята и осъзнах колко лекомислено съм подходил. Едвам-едвам завърших (упорит съм като магаре) като спирах два пъти за почивки и целият бях мокър благодарение на неподходящите си дрехи. Следващите три дни краката ме боляха адски много като не можех да ходя и се придвижвах настрани (не преувеличавам).
След първото си бягане още повече се амбицирах и реших да започна да тренирам усърдно като основната ми движеща сила беше да стана все по-бърз и постепенно да задмина останалите, не обръщах внимание на останалите бегачи, като ги смятах за конкуренция. Постепенно с времето обаче започнах да завързвам приятелства и да обръщам повече внимание на социалните контакти преди и след бягането, а не на състезателния елемент. Към днешна дата мога да се похваля с много приятели, на които мога да разчитам и в „реалния“ живот.
Първоначално като започнах на бягам на 5kmrun основната ми цел беше да стана все по-бърз на 5км, но с времето осъзнах какво голямо нещо е бягането и колко ограничено съм мислил. През последните месеци избягах първите си 5км, първите си 10км, след това 15, 21… Благодарение на 5kmrun избягах (изходих) и първото си бягане извън алеите в парка, което беше на Бонсови поляни и отвори погледа ми към трейл терените, което постепенно доведе до успешното ми завършване на Витоша 100 и предстоящи още два ултрамаротона в България. За следващата година съм се насочил към още по-сериозни състезания в Европа.
Накратко 5kmrun даде начало на една голяма страст в живота ми и въпреки че вече се опитвам да прекарвам все повече време в планината през уикендите за тренировка, продължавам да идвам всяка събота на старта в южния парк и да „жертвам“ това време заради уважението си към 5kmrun и приятната компания.
Какво мислиш за доброволчеството? Голям респект за хората, които помагат безвъзмездно. Лично аз за съжаление все още не съм дорасъл за доброволец тъй като не мога да гледам отстрани колегите си и да не хукна с тях. Още по-голямо впечатление ми направиха доброволците на Витоша 100, които не просто „жертваха“ един час от времето си в събота сутрин, а отделиха цял уикенд помагайки на участниците, оставайки на заден план останалите си ангажименти (работа, учение, семейство и т.н.).
Ако ти си Главния организатор на бягането следващата седмица, какво би променил? Честно казано не се сещам за нещо, което бих променил. Доколкото знам преди е имало организирано посещение на софийската 5kmrun група в Пловдив, би било интересно да се повтори или да се организира едно нощно бягане например.
Коя е най-смешната или забавна случка, която те споходи по време на нашите съботни бягания? Вероятно има много, но единствена която ми се е запечатала в съзнанието е тази, която вече разказах за първото ми бягане, към което подходих високомерно и последвалата мъка през следващите дни.
Ники, благодарим за това интервю и добрите думи..:)
5kmrun
Георги Станоилов
Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)
Latest posts by Георги Станоилов (see all)
- XL Лозенска планина 2025 - 13 февруари, 2025
- XL Бистрица 2025 - 28 януари, 2025
- XL Западен парк 2025 - 26 декември, 2024