5 камаран на седмицата: Петя Панайотова

0

Професия/ Работа? Занимавам се с разработването на български моден бранд, чиято идея е да напомня, че взаимоотношенията с най-близките хора са основата на щастливия живот. Екипът ни е малък, а работата динамична и всеки ден има проблеми на растежа, които чакат да бъдат разрешени. Тези ситуации, които изискват да впрегнеш сериозно мисъл, за да направиш стъпка напред, са ми най-любимите. Освен разнообразните предизвикателства, свързани с развитието на един бизнес, обичам перфектния екип и енергията, която клиентите генерират с милото си отношение и споделените си щастливи истории.

Представи се, кажи нещо за себе си? Казвам се Петя, на 28 години. Обичам историите, хората, думите. Обичам смислените разговори. Възхищавам се на хора, които се превъзмогват и владеят. Обожавам да чета. Това може би е заниманието, което за мен е най-определящо за вътрешния ми баланс и със себе си, и с другите, и със света. Завършила съм „Журналистика”, „Международна журналистика” и почти „Международни отношения и проблеми на сигурността”.

Вярвам в науката и разума, обичам логиката и красотата на човешкия ум. Мисля, че светът, в който живеем, е по-интересен отвсякога и е наистина вълнуващо да бъдем част от него. Улавям се, че всеки ден неволно наум ми минава мисълта колко ми е хубаво, че съм тук и сега – докато шофирам и погледът ми се изпълва със съвършени линии и цветове; когато стана свидетел на мил жест; когато се разсмея с глас; когато общувам пълноценно; когато се движа активно и нищо друго няма значение и т.н.

От кога бягаш? Бягам от около година и половина. Физическата активност винаги е присъствала под някаква форма в ежедневието ми. Дава ми енергия и сили за всичко останало, което ми се иска да правя и ме кара да се чувствам добре. Спортът като цяло е велик и създава едни от най-вълнуващите и трогателни човешки истории. Баскетболът ми е любим. Занимавала съм се с доста неща, но бягането като бягане никога не ми се е струвало привлекателно заради на пръв поглед липсата на динамика и монотонността. Оказа се, че в него има доста вътрешна динамика, просто не е очевидна. Много е терапевтично и дава усещане за цялост.

През годините съм бягала малко, измежду останалите занимания, които са ми се стрували по-вълнуващи. Първият ми досег с 5kmrun беше преди няколко години (може би 2-3), когато с Джейн участвахме за първи път на Драгалевци XL. Реално всичко започна, когато един петък миналата пролет тя предложи на следващия ден да отидем в Южния парк. Отидохме и следващата седмица, вероятно и по-следващата. И така досега. Няколко десетки обиколки на Южния по-късно, дистанциите вече са по-дълги, желанието за бягане още по-силно, щастливите ни преживявания много повече.

Какво ти харесва в 5kmrun? Харесва ми енергията на общността. Много ме радва, че на съботните бягания идват хора на всякаква възраст и с всякакви физически възможности. Не е нужно да си атлет, за да участваш. Не е нужно да се състезаваш с някого, освен със себе си. За мен тези, които никога досега не са се движили активно и правят най-голяма промяна, дори бягайки с най-ниската скорост, са най-смелите. Общността е много подкрепяща и създава атмосфера, която насърчава всеки по трасето. Ако случайно някой се колебае дали да опита, защото смята, че не е достатъчно добър, да има предвид, че единственият човек с критично отношение към собственото му бягане ще бъде самият той. Всеки се бори със себе си, а на съботните бягания просто ще срещне подкрепа и увереност, че може малко по-дълго и малко по-бързо.

Харесва ми, че има хора, които се състезават и дават всичко от себе си, за да са най-бързи. Има такива, които съвсем не бързат. Има хора, бягащи с детски колички, с децата си, с кучета си. Но всички бягат заедно. Всеки е добре дошъл.

Как 5kmrun промени твоето бягане? 5kmrun по-скоро създаде форма на бегач от мен, защото преди това бягането не е било част от дните ми. 5kmrun продължава да го оформя и му дава нови посоки. Научи ме да проявявам повече дисциплина и създаде навик, който ми е много ценен. Научи ме и че всяко време е подходящо за бягане. И че няма бягане, след което да съжаляваш, че си обул маратонките и си излязъл от вкъщи, колкото и вътрешно съпротивление да си срещнал да го направиш. 5kmrun промени уикендите ми и ги структурира. Ако съм в София, плановете се завъртат около сутрешното съботно бягане, което обещава след това дните да са по-щастливи и пълни.

Какво мислиш за доброволчеството? Да даваш е много по-ценно и удовлетворяващо, отколкото да взимаш. Да си доброволец ти дава възможност да се свързваш с хората и истински те обогатява. И докато даваш, ставаш по-щастлив човек.

Благодаря ви, че абсолютно всяка събота (а доста често и в неделя) сте там, на старта и давате от своето време и енергия, за да се случва 5kmrun!

Ако ти си Главния организатор на бягането следващата седмица, какво би променилa? Вероятно нищо. Всичко си е на мястото, всичко е такова, каквото трябва е, за да бъде бягането генератор на положителни емоции.

Личен успех или постижение с което се гордееш? По отношението на бягането – не изпитвам гордост от нещо обективно. Нямам значими постижения, но съм щастлива от всяка миниатюрна, незабележима лична победа над себе си – че съм станала по тъмно, за да бягам; че дъждът или минусовите температури не са ме уплашили; че съм излязла да бягам, въпреки че мозъкът се опитва да ме убеди, че съм уморена; че днес съм дала малко повече от вчера – такива незначителни неща, които обаче са нашите ежедневни избори, които формират не само дните, но и животите ни.

По отношение на всичко останало – също не се гордея с нещо конкретно. По-скоро бих казала, че съм щастлива от мястото, на което се намирам в момента и същевременно съм убедена, че най-доброто предстои. 🙂

Коя е най-смешната или забавна случка, която те споходи по време на нашите съботни бягания? Не се сещам за нещо, което е смешно по универсален начин. 🙂 Било ми е забавно много пъти, имало е споделени обърквания, закъснения, бързания, които са водели до смешни моменти, но винаги са имали положителен край, тоест бягането се е случило и денят е бил щастлив. 🙂

Благодарим ти Петя за това интервю, личи си, че отношението към щастието е твоята житейска мисия – има ли нещо по-човешко от това? 🙂

5kmrun

*Бележка: най-използваната дума или производна на нея в това интервю на Петя е „щастие“ – цели 8 пъти! 🙂

 

Георги Станоилов

Георги Станоилов

Администратор at info-5kmrun.bg
Жоро е основател на 5kmrun.bg.
Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)
Георги Станоилов

Latest posts by Георги Станоилов (see all)

Share.

About Author

Жоро е основател на 5kmrun.bg. Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)

НАПИШИ КОМЕНТАР