Професия/ Работа? Системен програмист, с постоянно разширяващи се възможности и отговорности.
Представи се, кажи нещо за себе си? От Разград съм, но заради професията си живея във Варна. Ако можех да избирам щях да си остана там, защото това е един много хубав и спокоен град. Надявам се повече хора да дойдат на Великденския крос (чувствайте се поканени), за да се убедят с очите си. Ако не бях решила да се занимавам “с компютри”, щях да се занимавам с изобразително изкуство, защото много обичам да творя разни неща. Сега го правя за удоволствие и само когато ми остане време. А ако не се налагаше да работя, бих си купила къща в някое Родопско село и бих кръстосвала горите по цял ден.
От кога бягаш? Реших да бягам, когато бях в гимназията и го правех по няколко пъти седмично, като накрая бях достигнала “рекордните” 4.5 км. Тогава ми действаше страшно разпускащо и нямах търпение да свърша с училище, да се прибера и да хукна към стадиона. След това спрях, но не помня защо, а сега съжалявам за това си решение. Вероятно щях да съм с по-добри постижения в момента.
Как разбра за 5kmrun.bg? Разбрах от един познат – Вальо, който участва в първите бягания във Варна, но в последствие замина за Германия и сега участва, само когато се прибере и има време. Та той ми каза за инициативата, аз споделих, че едно време съм стигала до почти 5 км и че съм навита да пробвам пак. Направих едномесечна подготовка в двора на училището до нас. Повярвайте ми, беше много трудно (Октомври – не е най-благоприятното време за възстановяване на спортна форма), но си струваше всяка секунда! Бях си ги поставила за цел тези 5 километра и в края на подготовката си бях достигнала 4.8 км. Финалните 200 метра си ги оставих за първото бягане, но бях сигурна, че ще успея някак си. Първоначално, както всички предполагам, исках да бягам 5 км без да спра. С времето това престана да бъде пречка, а сега вече се старая да бягам и за време. То се получава някак си естествено – трансформацията от човек, който се опитва да бяга определено разстояние без да спре, през човек, който може да бяга повече, но иска да разбере колко още може, до човек, който си поставя конкретни цели, а именно – определено разстояние за определено време. Наблюдавам този процес и у хората, които запалих по бягането(да успях да зарибя още хора да бъдат активни) и се изумявам колко аналогично се случват нещата.
Какво ти харесва в 5kmrun? Най-много ми харесва факта, че ме мотивира страшно много. Всички го казват и аз няма да изпусна възможността да се повторя – състезателният елемент в бяганията прави чудеса! Съдя по себе си и по приятелите, с които бягам. Харесват ми тематичните бягания и по-конкретно ЦВЕТНОТО Бягане (беше незабравимо цапане!), бягането с кауза и бягането по двойки. Но най-любими за момента са ми отборните бягания, защото са по-често от изброените преди малко и защото имам усещането, че влияят много позитивно на участниците. Когато разбрах, че ще има такава инициатива, отдалеко започнах да подготвям почвата и да търся съотборници. Дори едно излизане с приятели се превърна в оперативка на отбора. Още повече ми хареса факта, че в новите правила, ще можем да бягаме 6 човека от един отбор, защото моят отбор е с 2 резерви.
Като цяло идеята за спортна активност, с която да започва всеки уикенд е прекрасна. Това за мен е начин да се събудя и заредя за предстоящите 2 дни, в които се предполага, че ще се случват интересни неща, несвързани с работа.
Как 5kmrun промени твоето бягане? Определено 5kmrun ме дисциплинира, за което съм много благодарна. В комбинация с неделната Running academy изживявам пълноценно всеки уикенд. Научих се да ставам по-рано, за да мога да отида да бягам. По принцип съм от хората, които вечно закъсняват, но още не мога да повярвам как не съм изпускала старта досега. 5kmrun ме направи по-целеустремена, по-постоянна и ме научи да не се страхувам от метеорологичните условия. Смея да кажа дори, че дъждовните бягания са доста забавни. Пробвайте и ще разберете за какво говоря!
Какво мислиш за доброволчеството? Доброволчеството е нещото, без което 5kmrun нямаше да е това, което е сега. Възхищавам се на хората, които го правят системно. Веднъж още в началото на бяганията във Варна, изявих желание да съм доброволец, защото така или иначе нямаше да бягам, но ми беше казано, че за следващото бягане вече има достатъчно доброволци и с това приключи доброволческата ми кариера.
Ако ти си Главния организатор на бягането следващата седмица, какво би променилa? Бих сложила скрит цивилен доброволец (оборудван с тояга ако може) накрая на Станчовата алея на 2.5 км, за да разберем кой ни краде конусчетата всяка седмица. Това е в кръга на шегата разбира се, иска ми се 5kmrun да е толкова популярно във Варна, Бургас и в Пловдив, колкото е в София и да се събират и там стотици ранобудни хора.
Коя е най-смешната или забавна случка, която те споходи по време на нашите съботни бягания? Всеки път се случва по нещо, трудно ми е да ги класифицирам кое е най-забавно, но ще споделя една случка. 25 Октомври 2014, сменяхме времето (важно е да се отбележи заради случващото се нататък), събота е – ще се бяга отново, въпреки неспиращия дъжд. Чудих се с кои маратонки да тръгна като знам, че на другия ден искам да са сухи, за да мога пак да бягам. Избрах любимите ми и за да не се мокря много реших да си сложа торбички на краката… Груба грешка. Един приятел дойде да ме вземе с кола, заради дъжда, иначе по принцип си ходя пеша, за да загрея. Паркирахме наблизо и само докато стигнем до старта краката ми вече бяха мокри. Стартирахме рекордните 13 човека(в съотношение мъже:жени – 12:1). По едно време срещам Пламен Недев, той пък се объркал, заради смяната на времето и цъфнал в морската 1 час по рано и правил кръгчета… Аз честичко си бягам около него, а и в този ден хич не ми се бързаше заради дъжда и отвратителния вятър и го ударихме на приказка. Аз за малко да реша да се връщам обратно, защото много духаше до Делфинариума, а той ми обясняваше, че нататък не духало, защото вече е минал оттам няколко пъти заради ранното идване. Та споделих аз за екстрите в маратонките и че са се нъпълнили, а той се изсмя и ми каза: “Че за какво са ти тези торбички, да се пълнят и да ти тежат само?!”. А аз се опитах да извлека положителното и отвърнах: “Пълнят се ама поне се задържа водата и може да се стопли по някое време вместо постоянно да влиза студена!”. Благодарение на това бягане, вече не изобщо не ми пука дали и колко ще се намокря, а даже ми е забавно. Въпреки всичко това бягане си беше незабравимо изживяване.
И за финал: Искам да ви благодаря от сърце, че организирате тези страхотни бягания! Ще продължавам да разказвам на хората за тях и колко е хубаво усещането след всеки 5 километра. Ще продължавам да ги убеждавам, че “Всеки го може!”, само трябва да го поиска и да си повярва.
Ради благодарим за това наистина вълнуващо интервю! Очакваме анимираното клипче на 100-то ти бягане, за да споделиш с нас снимките от всяко едно по отделно..:)
5kmrun
Георги Станоилов
Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)
Latest posts by Георги Станоилов (see all)
- XL Западен парк 2025 - 26 декември, 2024
- Печеливши + Регламент Годишни награди 5kmrun 2024 - 23 декември, 2024
- XL Северен парк 2024 - 19 ноември, 2024
