5 камаран на седмицата: Ралица Креси

0

Професия/ Работа?Работата ми е в сферата на търговията на белгийски шоколад от висок клас и по тази причина е свързана с непрекъснато общуване с много и различни хора. Това, което ги обединява е положителното настроение, защото клиентите ни са усмихнати, идват при нас, за да доставят удоволствие на себе си или на свой близък. В събитията на 5кмрън намирам същата положителна нагласа, същото добро и ведро настроение и това много ми допада и ме зарежда.

Представи се, кажи нещо за себе си? Жена съм и няма да уточня възрастта си 🙂 Но мога да кажа, че се надявам да съм в средата на живота си 🙂

Иначе съм родена в София, омъжена съм, имам две деца. Освен с управлението на веригата магазини за белгийски шоколад, аз съм и член на управителен съвет на  училището, в което учат моите деца. И това е сериозно предизвикателство!!! А аз обичам предизвикателствата и спортът е едно от тях – харесва ми да си поставям цели и сама да се предизвиквам. Например, за тази година си бях поставила за цел да участвам с велосипед на състезанието Витоша 100. Подготовката ми беше продължителна , защото от дете не бях карала колело, дори и карането в парка ми се виждаше трудно и плашещо, така че предизвикателството за мен беше голямо… Всъщност сега като се замисля, не зная дали това предизвикателство беше по-голямо за мен или за съпруга ми, благодарение на който се подготвих за състезанието 🙂

От кога бягаш? До преди две години и половина спортът не беше сред заниманията ми. Започнах да бягам когато реших да спра да пуша, и почти веднага се включих в седмичните бягания на 5кмран. В началото ми беше много трудно да избягам 5 километра без да да походя или да спра да отдъхна. Постепенно, след мъчителните първи тичания, бягането се превърна в удоволствие. Тичането е стимулиращ спорт, защото когато го практикува редовно, човек постига относително бърз напредък; и обратно, ако се занемарят тренировките, това веднага се усеща…

Какво ти харесва в 5kmrun?Харесва ми неформалния характер на събитието, хората избират по какъв начин да участват в 5kmrun. Част от тях идват да се борят за първи места или да подобрят рекорда на трасето. Други се опитват да подобряват собствения си рекорд, който може да е 20 минути но може да и 35 минути! Други идват просто без друга цел, единствено с идеята да започнат хубаво уикенда. Има още, които бягат с колички, със семействата си и т.н. Тоест има за всеки вкус! Напоследък ние бягаме семейно, аз понякога бягам бавно с малката си дъщеря за удоволствието да го направим заедно. А понякога бягам сама за по-добро време.

Това, което също харесвам в 5кмран е и приобщаването на най-малките с детското бягане.

Как 5kmrun промени твоето бягане?5kmrun постави началото ми в бягането. Както споменах, в началото ми беше трудно да пробягам 5км без да спирам… Но лека полека напреднах и благодарение на 5kmrun придобих увереността да се включа в по-дълги или по-тежки (трейлове) бягания.

Какво мислиш за доброволчеството?Без доброволчество, няма състезания! Това е много важно. Преди няколко седмици бях доброволец за детското бягане и възнамерявам занапред да го правя редовно. Също така участвам в бегачески клуб, който организира доста състезания през годината и често помагам при раздаване на стартови номера или по време на самото състезание.

Ако ти си Главния организатор на бягането следващата седмица, какво би променилa?Бих включила музика на живо за старт и финал! Малък оркестър, който да посреща бегачите на финала би допринесъл много за още по-доброто настроение на всички!

Личен успех или постижение с което се гордееш?Миналата година участвах като бегач 21км трейл в щафетата на състезанието Лъвско сърце в Приморско и въпреки, че времето ми не беше впечатляващо, съм много доволна, че бях част от състезанието; тази година се подготвям за ново участие, като съм си поставила лично предизвикателство да подобря времето си.

Тази година постигнах и моята мечта да участвам с велосипед във Витоша 100.

Коя е най-смешната или забавна случка, която те споходи по време на нашите съботни бягания? Миналата година година със съпруга ми и нашия син участвахме в трейла на 5кмран на Камбаните, беше краят на зимата, трасето беше много кално, хлъзгаво, локвите бяха огромни… Можете да си представите бягане в подобни условия… Аз тичах  заедно със сина ми и много внимавах да не падна, а падащи около мен имаше доста :-). По едно време засякох един познат, който вече се връщаше към финала и беше с много добро време. Поздравих го и започнах да го окуражавам, но така се разсеях от основното, което правех в този момент – гладах да не падна. Груба грешка – в следващия момент се намерих в средата на една локва, добре наквасена в калта. Е, изправих се, продължихме да тичаме със сина ми, а той нали е шегаджия, малко по-късно ми казва: „Мамо, виж колко е хубаво наоколо, огледай се!“. Само че аз си бях научила урока, вече не отделях поглед от пътеката, за да не падна пак :-).

Благодарим ти Рали за това интервю, много успехи занапред… 🙂

5kmrun

Георги Станоилов

Георги Станоилов

Администратор at info-5kmrun.bg
Жоро е основател на 5kmrun.bg.
Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)
Георги Станоилов
Share.

About Author

Жоро е основател на 5kmrun.bg. Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)

НАПИШИ КОМЕНТАР