Професия/ Работа? Монтажник на електронно оборудване – в работно време. След 17:30 часа в делничните дни – инструктор в зала за спортно катерене.
Представи се, кажи нещо за себе си? На 26 години съм и от малък се занимавам основно с катерене, макар че напоследък все повече с бягане. Вярвам че двата спорта отлично се допълват за постигане на тонус, здраве, удоволствие, високи спортни постижения, вселенска хармония, биричка с приятели и неделни палачинки. Харесвам спортовете, които се базират на естествените движения, които човешкото тяло е създадено да извършва – ходене, тичане, плуване, катерене, упражнения със собствената тежест. И тези движения са комплексни, красиви и полезни. А най-, най- обичам заниманията, които ни изваждат в свободните ни дни сред природата, а не ни затварят в спортните зали.
От кога бягаш? Като ученик тренирах плуване и през лятото тичахме по мокрия пясък на централния варненски плаж преди тренировка. Пълен кеф. След това се запалих заедно всички останали, когато съботните бягания започнаха да се случват във Варна, природните бягания станаха много и достъпни и (по мои наблюдения) популярността на бягането рязко се увеличи.
Какво ти харесва в 5kmrun? Харесва ми цялостната емоция, която витае на старта. Много хора, станали рано правят нещо което обичат, заедно с приятели. Харесва ми бягането в средната част на трасето, където всички (тези, които не са заети да гонят по-добро време) се поздравяват, ръкопляскат си, окуражават се… Харесва ми бягането в група „Сладки приказки“ – няколко души тичат, говорят си – често за някое състезание – и петте километра минават неусетно, даже не им стигат да се наговорят. Така е много по-добре да поприказваш с някого, отколкото на кафенце в събота сутрин. Иначе всяко организирано бягане ме зарежда изключително много, особено сред природата. Емоцията, която витае на старта, кратките разговори, началното тичане в голямата група преди да се разкъса, моментът в която няколко души бягат заедно, но са съсредоточени и не разговарят, а се чуват само стъпките им и дишането; контролните пунктове с доброволците, които казват: „Сега идва голямото спускане – давайте смело“, или „Тука сме преди последния баир, ама той си е кратък – няма страшно!“, или пък „Бързо! Предния е само на пет минути преди тебе!“; тичането насаме с мислите си; последните километри преди финала, самият финал, обмяната на впечатления от трасето с останалите участници… Хубави са ми всичките и се старая да си ги доставям възможно най-често.
Как 5kmrun промени твоето бягане? Откакто започнах да бягам по принцип, оттогава посещавам и бяганията на 5kmrun. Така че организираните бягания дадоха старт на моя прогрес, колкото и да е скромен.
Какво мислиш за доброволчеството? Досега не ми се е случвало! Засега всеки път предпочитам да съм участник/състезател. Иначе е много ценно – без доброволци организираните мероприятия нямаше да бъдат. И по мои наблюдения хората даващи доброволно труда и времето си, защото са взели събитието присърце, често ще свършват 17 пъти повече работа отколкото някой, който накрая ще получи хонорар и е дошъл само за него. Доброволците са супер!
Ако ти си Главния организатор на бягането следващата седмица, какво би променил? Щях да съм Главен организатор във Варна, нали? Ще навия повече хора да дойдат и да правят снимки – от старт – финала, от средата, от друго интересно място на Морската, в движение – карайки колело… Всъщност, мога да помоля такива фотографи и без да съм отговорен за мероприятието… Ей сега ще им се обадя, благодаря за идеята!
Личен успех или постижение с което се гордееш? Спортен успех, свързан с бягането още нямам, надявам се след някой друг маратон/ултрамаратон да мога да се похваля. Иначе в катеренето имам минат един маршрут с категория 8а на Чудните скали. Това на български значи много трудно за мен, за майсторите – никакъв проблем. Посветих му два или три месеца от едно лято всеки уикенд по 5-6 опита. Когато искаш нещо силно, можеш с труд и упоритост да компенсираш за липсата на талант и да го постигнеш. Или ако цитирам едни осем годишни деца по подобен повод: „В началото е невъзможно. После правиш едно-две движения. Навързваш го с една-две почивки. И накрая вземе че стане!“. Чувството е супер – едновременно малко: „Ура! Най-после го направих!“ и малко: „Добре де, ами сега – кое е следващото?“.
Коя е най-смешната или забавна случка, която те споходи по време на нашите съботни бягания?
Както написах и по-горе много харесвам комуникацията, която прехвърча между разминаващите се бегачи в средата на трасето във Варна. Имат по две-три секунди, колкото да разменят по някоя реплика.
Миналото лято пробвах да завъртя трасето няколко пъти бос – да експериментирам как ще е. През цялото време чувах: „Спри да ти дам обувки!“, „Още спиш – облякъл си се, ама си пропуснал нещо важно!“, „Стига си бил модерен, ами се обувай и идвай да бягаме!“.
Благодаря, за възможността да попълня този въпросник! Знам, че на мама, на Ели и на дружината ще им бъде интересно да го прочетат, надявам се и на 5km run бегачите – също!
Поздрави на всички и завършвам с цитат от Хайтов, не защото има дълбок емоционален смисъл за мен, а защото днес си го припомних и го харесвам:
„Не е естествено живият човек да го не закачат за нищо. Има ли в природата пенсионирана лисица? Няма! Няма и да има. Чул ли си да има пенсионирани орли? Да насядат край гнездото, а младите да им подават в устата мишки? Орелът, сине, хвърчи, докато изпусне последния си дъх и тогава пада на земята.“
Благодарим ти Стан за това интервю, не спирай да експериментираш… 🙂
5kmrun
Георги Станоилов
Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)
Latest posts by Георги Станоилов (see all)
- 5 любопитни факта за сателит Шумен! - 16 ноември, 2023
- XL Северен парк 2023 - 14 ноември, 2023
- Бягаме с кауза: “Променяме диабета 2023“ - 2 ноември, 2023
