Професия/ Работа? Ученик
Представи се, кажи нещо за себе си? Здравейте, казвам се Цветко Цветков и съм ученик в 12 клас. Живея в София, уча информационни технологии и програмиране. Обичам спорта и предизвикателствата. Любимата ми фраза е: „Кажи ми че не мога нещо, и само гледай“, откъдето идва и моето мото: „Аз мога“! Харесва ми да контактувам с хора и обичам да нахалствам, когато е необходимо.:) Според близките и приятелите ми съм луда глава която е свикнала да живее живота си „на центрофуга“ … хмм, май са прави? 🙂
От кога бягаш? Бягането винаги ме е привличало! Още в първите си ученически години бягах в часовете по ФВС по ентусиазирано от моите връстници. (в или от часовете?) 🙂 С подрастването си занемарих бягането и се ориентирах към друг вид тренировка, т.нар. в България Street Fitness или иначе казано, тренировка със собствено тегло – лостове.
Как разбра за 5kmrun.bg? За 5kmrun разбрах от една приятелка, която преди е бягала при вас. Докато разглеждах нейни снимки в профила и във facebook, забелязах колко весели изглеждат хората на финала и просто реших да опитам. Още с първото си прекосяване на финалната, сам разбрах каква е причината за това! 🙂
Какво ти харесва в 5kmrun? 5kmrun не е просто съботно мероприятие на което хора от различни възрасти и пол отиват за да бягат, това за мен е място, на което се раждат приятелства, а дори и връзки! Всяка събота се събуждам с тази мисъл, зареден с енергия и позитивизъм, готов за среща с тази „фабрика за щастие“! 🙂
Как 5kmrun промени твоето бягане? 5kmrun не просто промени моето бягане, то ме запали все повече и повече по бягането! Преди да запиша първото си участие на 5kmrun, аз бягах „от дъжд на вятър“, колкото да си вдигна пулса и да поизпотя тениската. 🙂 Благодарение на това бягане, аз изградих постоянство и характер, тепърва развиваща се бързина. Покачващата се мускулна сила също ме мотивира да продължавам да тренирам, а също така и да смалявам амплитудата между тренировките си.
Какво мислиш за доброволчеството? Да си доброволец е чудесно! 🙂 Самият факт че правиш добро на някого без да очакваш нещо в замяна, говори много за теб. Доброто живее във всеки един от нас и смятам, че всеки човек трябва да направи по едно добродеяние всеки ден! Аз лично съм доброволствал 4 пъти и смятам, че няма нищо по-хубаво от това да виждаш щастливи лица, които ти благодарят за това което правиш за тях. 🙂
Ако ти си Главния организатор на бягането следващата седмица, какво би променил? Аз няма как да съм Главен организатор, защото този човек ме поздравява всяка събота най-сърдечно, и днес ме прави „Камаран на седмицата“! Ако можех да дам мнение за организацията, то това мнение ще се побира в девет букви а именно: Перфектна! 🙂 Аз съм имал удоволствието да бъда част от нея и знам колко отговорности минават през ръцете на Жоро Станоилов, за да може всеки един от нас да се радва на любимото си съботно занимание! 🙂
Коя е най-смешната или забавна случка, която те споходи по време на нашите съботни бягания? Забавно, до голяма степен, е всяко едно съботно мероприятие! Конкретно ще отбележа две такива:
Първото беше на 27 декември 2014 г., когато заедно със един много щур приятел и бърз бегач на пет километра – Калин Стоянов, се наговорихме да бягаме по оскъдно облекло, състоящо се само от боксерки и коледна шапка (колкото да не ни помислят за някакви луди, пък нали ние не сме… 😀 ) Та, 5 минути преди старта Жоро събира хората да обясни на новодошлите регламента за участие, а ние бързо свалихме всичко от телата си и без никакви притеснения за температурата и десетките вперени в нас очи, се запътихме към старта! И така, старта е даден и всички се втурват по обичайния път, освен нас… Ние летяхме надолу към първият завой защото в главите ни се въртеше единствено мисълта за финал и обличане… 🙂 През цялото време валеше сняг който се топеше в/у нас, минувачите ни зяпаха с недоумение, а някои от тях дори ни снимаха! На финала естествено фотографа Розали, която отрази тази щура и до някъде откачена идея. Замръзнали и уморени, с Калин си казахме повече да не се сещаме за такива лудории 🙂 Едно топло облекло на гръб, чаша топъл чай и мисълта за втори дубъл на някое от следващите бягания се появи веднага! 🙂
Второто беше преди две седмици, когато повлиян от ентусиазма на Жоро всяка сутрин да обхожда трасето в Южен парк и да маркира с тебешир веселата бягаща петичка, която сигнализира на по-новите кадри на къде да бягат, аз реших да го „улесня“ и да нацвакам със спрей и шаблон тази петица…
Изпитвах известна тревога: „Упсс, дано не правя грешка“ – ми се въртеше в главата през цялото време, докато нанасях боята из алеите на Южен, но бях сигурен, че правя добро и всички ще ми благодарят! В събота сутринта преди старта, Жоро се насочва към мен, а аз си казах: „леле, сега сигурно ще ми благодари за това мое деяние, със сигурност е видял какво съм направил снощи“… „Цеко, направил си ми огромна мечешка услуга“ беше като гръм от ясно небе за мен… та аз просто исках да зарадвам него и стотиците бегачи които щяха да забележат тази цветна маркировка, а то какво стана? После естествено изкаран и порицан пред строя…:)
Та, в реда на нещата, Цеко си понесе отговорността и последствията и вече всичко е наред! 🙂 Както се казва: Всичко е добре, щом свършва добре! 🙂
Инициатива на Цветко Цветков.
За финал: Благодаря на Георги Станоилов и на семейството му (коeто също e част от организацията), за това, че и аз съм част от голямото семейство на 5kmrun! Адмирации за идеята на това прекрасно начинание, с което се заразяват стотици хора от България, а и не само! Аз лично се запалих още от първото си бягане, и вече 8 месеца с радост и нетърпение заставам всяка събота на старта! За мен 5kmrun е организация която пише история, това е школа за добри и сърцати хора които имат желание да живеят активно и да са щастливи! Кефя се на макс за всичко което се прави за нас, верните камаранци и знам че тепърва ще се разрастваме! Напред и нагоре! 🙂
Благодарим Цеко за това интервю и най-вече, за ентусиазма и заразяващата енергия, като се надяваме, да си си взел поуката с усмивка…:)
Няколко щриха, запечатани в главата ми в онази съботна сутрин, когато за първи път видях творенията на Цеко 🙂
Първата „блажна“ 5-ца изскочи на първия км, където чертаем и поставяме металната табелка „1 км.“! Викам си кофти работа, но айде – ще се преживее… Продължавам и ето втора – трета, лелее тия нямат край!
В един момент изчезнаха и „Слава богу“ – побързах да се зарадвам: „Ура!, на този или му е свършила боята или ентусиазма“! Обаче в момента в който достигнах следващата 5-ца, веднага разбрах, че с изключение на мозък, останалите две неща ги е имал в изобилие… 🙂
През цялото време докато прохождах трасето, на всяка срещната 5-ца, пред очите ми изскачаше физиономията на тая варена царевица Цеко:) И въпреки всичко, не можех да допусна, че той е замесен, само поради простия факт, че Цеко ми иска разрешение преди няколко месеца и аз в прав текст му забраних! Ама то името му си е Цветко Цветков, какво място за чудене има? 🙂
Георги Станоилов
Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)
Latest posts by Георги Станоилов (see all)
- 5 любопитни факта за сателит Шумен! - 16 ноември, 2023
- XL Северен парк 2023 - 14 ноември, 2023
- Бягаме с кауза: “Променяме диабета 2023“ - 2 ноември, 2023
