Професия/ Работа? Професията ми е инженер по телекомуникации. В момента заемам длъжност технически директор в средна по големина фирма.
Представи се, кажи нещо за себе си? След години на уседнал живот, в зряла възраст неочаквано станах любител бегач, с уклон към дълги планински кросове и ултрамаратони. Малко по инцидент се включих през 2012 в Обиколката на Витоша, с минимална подготовка, без добре да си давам сметка в какво се впускам. Доколкото разбрах, след такова нещо човек или се отказва, или бива напълно обсебен от дългите бягания, при мен очевидно се случи второто.
Иначе от малък обичам планинските преходи, родителите ми често ме водеха по Рила, Витоша, Родопите. Бях на 6 годишен когато направих 12-часов преход, като стисках зъби и отказах десетки пъти на баща ми да ме вземе на конче, държах твърдо да си стигна почивната станция на крака. Явно още от малък съм проявял тази упоритост или по-скоро инатливост J , които ме направиха последната година ултрамаратонец. В студенстките години, най-хубавите ми моменти бяха екскурзионните летувания, които си организирахме всяко лято, ставаше голям купон. Тогава бях и много пристрастен картоиграч и особено мразех да губя, в редките случаи когато се случваше, на другия ден бях като болен. За съжаление след студенстките години изоставих физическата активност, която започнах да възстановявам преди няколко години с туристически преходи с непрекъснато увеличаване на времето и дистанцията. На Черни връх в чайната се запознах с интересни хора и няколко съмишленици с които почнахме да се уговаряме за дълги преходи. От тях искам специално да спомена моя първи вдъхновител Гери, който на 55 години изкачваше Черни връх за под 1.30 от Железница и с когото направих първия си много дълъг преход около 70 км до с. Клисура и обратно.
С жена ми също излизаме често заедно сред природата, но тя е нежна и обича да ходи съвсем бавно, да се наслаждава на аромата и цветовете, облаците и прави снимки. Радвам се че ме разбира и ми дава свобода да правя обемните си планински тренировки. Аз от своя страна се старая да излизам рано сутрин за дългите тренировки, за да съм повече време с нея през уикенда.
Любимото ми удоволствие: пийване на бира или чаша вино на Черни връх, след скоростно изкачване.
От кога бягаш? От две години, по-интензивно от една.
Как разбра за 5kmrun.bg? По фейсбук, мисля че първо като предложено събитие, а после видях мои приятели отбелязани и коментиращи. Снежина Стефанова ми писа, че е страхотно и настоятелно покани да се включа, за което съм и благодарен.
Какво ти харесва в 5kmrun? Най-вече атмосферата, която създават както организаторите, така и участниците – комбинация от състезателен и приятелски дух. Също и добър повод за събиране на бегаческото общество, нови запознанства.
Как 5kmrun промени твоето бягане? Започна да ми харесва бягането на равно, преди го правех повече като необходима тренировка за ултра. Също преди това бях издръжлив, но доста бавен, а 5kmrun ми помогна много да подобря скоростта си, което ми беше важен елемент от подготовката за В100. Също така благодарение на 5kmrun се справих доста добре (за лбител ветеран) на полумаратона Шри Чинмой.
Какво мислиш за доброволчеството? Радвам се че все още има хора, готови да правят нещо заради каузата. Чуствам се малко гузен, че все още не съм бил доброволец, но за съжаление поради напрегнат работен ден и ангажименти не ми остава време дори за обема тренировки който ми се иска да направя.
Ако ти си Главния организатор на бягането следващата седмица, какво би променил? Това, което ми се иска да променя, за съжаление не зависи от организаторите – да има случайни и не толкова случайни посетители на парка, аплодиращи бягащите по трасето, както първите, така и последните, защото със самото си участие всеки е постигнал своята победа.
Коя е най-смешната или забавна случка, която те споходи по време на нашите съботни бягания? Най-забавната ми случка е свързана с едно пропуснато бягане – колорръна, на което много исках да отида, но в крайна сметка предпочетох дълго бягане в група за подготовка за Обиколката на Витоша. На другия ден при скоростно спускане, паднах лошо и ожулих доста зле колената, особено лявото. Без да гледам какви са щетите, скочих и продължих да бягам, и докато стигна първата чешма, се оказа че целите ми крака са в червени струйки, стана си истински колоррън. Оттогава ми върви непрекъснато да ожулвам лявото коляно веднага или още преди да зарастне, наскоро по Пиринските чукари за четвърти път, за късмет пораженията са само козметични. Една приятелка – Анета Ралчева, отбеляза че вече имам колор материал за цял албум.
Георги Станоилов
Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)
Latest posts by Георги Станоилов (see all)
- ABO Pharma XL Щафета 4 х 3 х 2.5 - 19 септември, 2024
- Големият Шлем на Тодор Георгиев - 20 август, 2024
- XL Драгалевци Dynamic 2024 - 16 август, 2024
