Наскоро в рубриката ни „Аз бягам“ ви запознахме с рекордьорката на 5 000 метра и притежателка на 13 различни национални рекорда Даниела Йорданова. Една от най-добрите български лекоатлетки в последните десетилетия отдели време на екипа на Running Academy, за да разкаже за богатата си кариера, това, което и предстои, както и какво означава за нея да бъдеш най-добрият в своята област.
Даниела, поставяш националния си рекорд на 5 000 метра (14:56.95) на Олимпиадата в Сидни, което е едно от първите ти големи състезания. Какво си спомняш от онзи ден?
Ще запомня Олимпиадата в Сидни основно с две неща – с двата национални рекорда, които поставих в рамките на 3 дни и доброто ми представяне, както и с тактическата грешка, която ми попречи да се класирам на много по-предно място. С треньора ми бяхме обсъдили тактика, а както всички знаят тя е от основно значение в средните и дългите бягания. Трябваше да тръгна около осма-десета позиция, в никакъв случай по-напред, но се бях амбицирала много, не послушах треньора и тръгнах много бързо. Във втория километър обаче имаше атака на атлетките от Африка, за която не бях готова, и това предопредели по-задното ми класиране. Така сама си направих бягането тежко. По това време все още нямах много състезания и се налагаше в големи първенства да добивам опит.
Какво е чувството да си национален рекордьор? Ти все пак имаш 13 официални подобрявания на национални рекорди.
Чувството е много приятно. Човек е щастлив, когато е най-добрият в сферата, в която е избрал да се занимава. Има едно чувство на удовлетвореност, че усилията, които си вложил, не са били напразни и си съумял да постигнеш най-доброто.
Какво е нужно, за да достигне един бегач до най-високото ниво в спорта и да бъде част от световния елит?
Няколко са основните неща. На първо място трябва да обичаш бягането. Тези дисциплини са едни от най-тежките и трябва да си им се отдал изцяло. Нужни са също така търпение и вяра, които са основни неща, както и постоянството. Вярата означава да вярваш, че ще успееш във времето. Това са дисциплини, за които трябва дълга подготовка, а най-добрите резултати идват след 25-ата година. Постоянството е ключов фактор във всяка сфера, не само в бягането. Друго много важно нещо за мен е да не се вслушваш в хорското мнение. Преди Олимпиадата в Атина докторите ми казваха, че никога няма да успея да постигна високо постижение, но се класирах за финала и завърших пета.
Смяташ ли, че щеше да вземеш медал, ако не бяха проблемите в крака?
Дори и на това бягане смятам, че имах своя шанс. Но не травмата ми попречи толкова да взема медал, колкото лошата позиция в последните 100 метра.
Има ли някой рекорд или състезание, който ти е по-ценен от другите?
Такъв рекорд няма. Всички са ми еднакво ценни. Откъм емоция първият ми рекорд е най-значим (8:52.90 на 3000 метра в зала Фестивална през 2000 година – бел. р.). Той ми донесе кураж и увереност, че мога да се справям и малко по-късно в Гент го подобрих още два пъти. Иначе любимото ми състезание е това за купа „Европа“ (Европейска отборна купа, Пловдив 2004 – бел. р.), което, макар и да не бе от най-висок ранг, проведох перфектно тактически и е бягането, с което най-много се гордея. Обикновено имам забележки към провеждането на бягането си, но тогава всичко беше идеално.
Смяташ ли, че ще има кой да подобри рекордите ти в скоро време?
За в близко бъдеще не смятам, че има кой да ги подобри, макар това да звучи малко нескромно. Сега има две хубави момичета, младша и старша възраст, които правят рекорди и имат шанса, но разликата от девойки до жени е много голяма. Радвам им се на тези момичета, защото те подобряват рекорди, които са много стари и им пожелавам да успеят да подобрят и моите, защото те не са вечни. България винаги е има традиции в средните и дългите бягания и дори и да е имало известни спадове съм сигурна, че отново ще имаме успехи скоро.
Разкажи ни какво ново има в момента при теб?
Дълго се колебаех дали да започна да се занимавам с треньорска работа. Колебанията са, защото това е много тежка професия и е много трудно да се прави спорт в България. Но ми се иска да предада опита си на по-младите.
Как поддържаш форма?
С танци, с бягане, с разходки в планината. Колкото повече се движа, толкова по-щастлива се чувствам.
Какво знаеш за 5kmrun?
Преди около година чух за пръв път от моята приятелка и колежка Снежина Стефанова, която е сред най-редовните участници. След това видях, че и рекордьорката ни на 1000 метра Цветелина Кирилова започна да участва. Наскоро се запознах с още няколко човека, които участват и са много щастливи, че са открили бягането. Виждам тенденция за увеличаване на интереса към бягането, което ме радва. Преди години, за съжаление, не беше така. 5kmrun има своята роля за увеличаването на този интерес и поздравявам организаторите за това, което правят.
Да очакваме ли да те видим скоро в Южния парк?
Да, мисля скоро да дойда. Ще бъда много щастлива да бъда част от това събитие и се радвам, че ще мога да бъда с толкова много хора, с които споделяме обща страст.
Какво ще пожелаеш на участниците във 5кмрън?
Да бъдат здрави, да вярват в собствените си възможности и да бъдат постоянни в това, което правят, защото това е ключът към успеха.
снимки: Личен архив
Георги Крумов
Latest posts by Георги Крумов (see all)
- Даниела Йорданова: България скоро отново ще има успехи в бягането - 16 март, 2016
- Даниела Йорданова – притежателката на седем национални рекорда - 1 март, 2016
- Да обиколиш Земята с бягане - 24 януари, 2016
