Да станеш на 250

0

В началото искам да благодаря за отправеното предложение за това интервю. Много съм поласкан, че бях поканен, да бъда втори, след абсолютния рекордьор, мой съотборник и приятел, Стоян Коев. Молбата ми към вас, които ще отворите това интервю, е да го прочетете не заради мен самия, а заради всички нас, свързаните с 5kmrun – организатори, доброволци и участници.

Жорка, ти си един от първите участници, който е достигнал 250 бягания на 5kmrun. В сравнение с далечната 2013 година, как сега изглежда нашето съботно бягането през твоите очи?

Спрямо старта през 2013 има много промени, но и много неща се запазиха същите. Първо за миналото и по-конкретно – началото:

На първо място бих отбелязал увеличаването в броя на участниците, нещо, което ме радва много, особено бяганията с рекорден брой бегачи. Спомням си условието за „Минимален брой участници 20“ през зимните месеци за провеждане на бягане. За моя огромна радост за това условие отдавна вече не може да стане дума, а и съм сигурен, че никога няма да бъде използвано.

Шестото бягане на 24.08.2013

Друго: в началото имаше само един винил за багажа, а сега вече свикнахме с обстановката около старт-финалната зона – транспаранти, знамена, шатра, музика, голям хронометър, всичко това допринася за повече комфорт и усещане за празник.

Спомням си, че имаше и духов оркестър от 40 души при едно бягане с Посолството на Република Германия. Като сравнение отбелязвам и това, че съм участвал в съботни бягания в Англия и Шотландия. При първото ми бягане в Лондон пристигнах 15-тина минути преди старта в парка и по нищо не разбрах, че ще има бягане. Хората се появиха малко преди старта, обстановката по нищо не предполагаше, че ще има такова събитие.

Към разликите слагам и надграждане на бяганията от първите години със съботно Детско и месечно Отборно бягане.

06.09.2014

Какво се промени от тогава?

В отговорът на първият въпрос споменах за част от промените, а със сигурност има и други, но видимо организацията на 5kmrun се обогатява и развива постоянно. В началото беше само Южен парк, а сега вече бягания има в 5 парка в цялата страна. Вече се усеща за среда и общност, тук винаги си сред ведри, усмихнати и позитивни хора. Например бягането е индивидуално занимание, но с въвеждането на отборното бягане на 5kmrun се добавят и развиват още редица качества, като отборно мислене и дух, колективизъм и социализация.

01.09.2016

Какво остана от началото, което се запази и до днес на 5kmrun?

На първо място желанието, тръпката и удоволствието от съботното бягане на повечето бегачи. Упоритостта и настойчивостта на организаторите, постоянният им стремеж за разнообразяване на бягането с нови идеи и тематични участия. И не на последно място първото трасе в Южния парк, точното водене на статистиката и постоянната поява на нови ентусиасти.

Първото Бягане с кауза 2014

В какво са се превърнали съботните 5 км бягания за теб?

Освен традиция при мен са и навик, задължителна част от съботното утро. Сега като се замисля през последните шест и половина години никога не съм пропускал бягане без основателна причина. Първите години, когато бягах, с огромно вълнение и нетърпение съм очаквал всяко съботно бягане, съпътствано с подготовка преди старта: избор на екип, внимателно подбрани храни и напитки, енергийни добавки. Сега вече тези трепети и вълнения са отминали, но не си представям съботните утрини без приятните емоции и ползи от 5 километровите бягания.

Бягал съм на всички трасета и в четирите града. Именно разширяването на 5kmrun кампанията след 2014 година ми е помогнало да не пропускам бягане, когато съм извън София. Голям любител и почитател съм на тази благородна и ползотворна в здравен аспект спортна проява. За жалост поради здравословни причини (стари футболни травми) и по препоръка на лекарите, през последните години намалих и замених бягането с бързо ходене. Осмелявам се понякога да си „подаря бягане“, тогава получавам поздравления от другите, което ме кара да мисля, че съботното бягане е не само индивидуален акт, а също така е и споделено преживяване. Радвам се и съм благодарен на моето семейство – децата и съпругата ми, че също споделят и харесват съботните 5 км бягания като мен.

Второто благотворително бягане 2015 „Сам, но не самотен“ за децата аутисти

Какви качества, трябва да притежава един човек, за да участва в 250 бягания на 5kmrun?

Най-вече постоянство, воля и упоритост поне в началото. Освен любов и наслада от бягането със сигурност да приемеш идеите и достойнствата на организираното бягане. След известен брой бягания вече се появява зависимост и хъс да не пропускаш и да подобряваш времето си. Така завладее ли те харизмата на 5kmrun, приятните емоции и удоволствия от него, то мисля, че ще те държи „в плен“ цял живот. Единственото, което ми липсва и за което съжалявам, че не мога да върна времето назад, за да съм сред участниците от първото бягане през 2013.

Дъщеря ми Гери 24.08.2013

С какво или в какво 5kmrun успя да те промени?

Това бягане успя да ме промени със своята магия, дух и постоянно желание за развитие. Чисто физически постепенно станах по-бърз и издръжлив. Също така ми помогна да използвам много по-пълноценно съботната утрин. „Запазената марка“ 5kmrun е организираност и постоянство. Ако я нямаше тази инициатива, едва ли бих пробягал и половината километри за последните 6,5 години. Убеден съм, че 5kmrun може да се превърне в зависимост и има силата да пристрастява.

06.09.2014 на тематично с adidas

Нещо за финал?

Като заключение ще споделя някои красиви мисли за общата идея, която ни сближава в съботните утрини:

Когато човек бяга, усеща как тялото му се изпълва с енергия, сетивата се разтварят, усеща как става по-здрав, по-мощен. Свобода, лекота, извисяване, щастие… Накрая умора няма, а само наслада. Бягането определено променя живота и ни прави по-млади, по-щастливи и по-здрави. Човек се усеща силен, здрав, способен и пълен с енергия. Все състояния, които в края неизменно водят до едно добро и весело настроение и подмладяващо състояние. Редовното бягане води до значително подобрен на емоционално и психическо ниво живот, т.нар. „хармония“. А когато сме в хармония със себе си, можем да извърнем поглед отвътре навън и да се съсредоточим върху заобикалящата ни среда, върху реалността, върху това, което искаме да постигнем. Защото бягането, състезанието със самите себе си и тестването на нашия дух, ни дава възможност да гледаме далеч напред и да си поставяме по-ясни цели.

Бягащите хора – племето „Тараумари” са може би най – щастливите хора на планетата. Те разчитат на нещо наречено „корима“ – споделяне. Става дума за спонтанни прояви на добрина и взаимопомощ. Ето това като се замисля ми харесва в 5kmrun – възможността да споделиш бягане с подобно мислещи приветливи и усмихнати хора. Аплодисменти за всяка проява на добрина и доброта, с активно участие на всички петкамарънци – събиране на средства и закупуване на медицински уреди, подкрепа на хора с редки болести. Спомням си в началото надписа на жълтия елек на Главния Организатор – „ДОБРОДЕЯТЕЛ“, т.е. да си БЛАГОТВОРЕЦ и да променяш положително хората около теб.

Бягане с любов 🙂

Наскоро чествахме 1 ноември – празник на народните будители, празник, който за мен трябва и той да празнува като народен будител в областта на физическата култура. Също така искам да изкажа и моята огромна благодарност на целия екип организатори, доброволци, благодеятели от всички градове и паркове, които полагат страхотни усилия и грижи за да съществува тази приятна и благородна инициатива. Бъдете здрави и благословени!

5KMRUN Е ЖИВОТ, ЛЮБОВ, КАРМА!

Георги Станоилов

Георги Станоилов

Администратор at info-5kmrun.bg
Жоро е основател на 5kmrun.bg.
Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)
Георги Станоилов
Share.

About Author

Жоро е основател на 5kmrun.bg. Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)

НАПИШИ КОМЕНТАР