“Ша бегам маратон”!
Бай Гроздан e един обикновен любител на бягането от края на 70-те години. По това време той не е познавал други такива бегачи, нито треньори, камо ли истински лекоатлети и затова в продължение на години, самостоятелно е практикувал това негово хоби.
Без претенции за високи спортни постижения, Бай Гроздан на практика представлява един средностатистически 5камаранец, да – той е един от нас, може би първият?
По-надолу ще изложа някои интересни или по-скоро любопитни бегачески истории, дневници и статистики, свързани с него от онова време, когато бягането беше предимно за високи спортни постижения, а към малкото любители се отнасяха с чудатост и насмешка.
Седнали сме на масата да вечеряме, запомнил съм думите: “Ша бегам маратон…!” с майка и сестра ми зяпнахме с ококорени очи! Тогава в детския ми акъл представата за пробягване на цял маратон беше нещо много, ама много голямо. Пък и по същото време, Бай Гроздан беше мой си кумир и истинска бащинска гордост.
Ето най-накрая и записките от дневникът на Бай Гроздан за неговите участия на София маратон: 1983 г., 1984 г. и 1985 г., които на практика съвпадат с началото на историята на маратона в България.
Тогава трасето на маратона беше със старт на жълтите павета пред Народното събрание, по Цариградско шосе до разклона за Нови Хан – обръщане, после обратно по магистралата – Орлов мост и финал на ст. Васил Левски със завъртане на една почетна обиколка на стадиона! Наградата на победителя беше цветен телевизор, участниците получаваха, грамоти, шапки и значки!
22.05.1983 г. – неделя
Участвах в маратона I-ви маратон за наградата на София – 83. София – Нови Хан и обратно с № 168.
Първите 20 км бягах добре и леко с 2-ма у-ци от Бургас. След обръщането беха адски мъки и болки в лево коляно, десен хълбок (ябълка) и десен подбедреник. Първите 20 км. без спиране за 1:32:00, следващите 22 км ходом, спиране, почивки, едноминутни пребешки, та за 2 ч. и 37 м. зорлем се добрах до финала с изгорел врат, лице и ръце поради силната жега 30 градуса и 5-6 мехури и плюски по краката за 4:09:06, класирайки се 94-ти от 144 завършили и 11,893 стартирали.
Ние с майка бяхме за подкрепа на старта, а след това се преместихме на финала на трибуните на ст. В. Левски. По това време аз тренирах лека атлетика в Елин Пелин под ръководството на Нели Генчева. Спомнях си, че като видях и вдишах на старта всичката тази маратонска суматоха, направо полудях! Викам на майка – няма и аз тръгвам, не ме интересува! А тя едва ме предума – нямал съм стартов номер и съм бил по сандали!
20.05.1984 г. – неделя
Участвах в II-ия маратон за наградата на “София” ’84. София – Нови Хан и обратно. До 20-я всичко добре, на 20 км лека криза (обща отпадналост), след 25 км болка в ляво коляно, бягане на пребешки по 1 км. След 30 км на по-малки интервали. 40 болка и в дясно коляно, схващане на вътр. бедрени мускули. Финал. 140-ти с време 3:58:38. Участвах с номер 700. Стартирали 38,463 души, финиширали на 42 195 м – 278 души. Гошко пробяга – 15 км
Тук е мястото да добавя и моя спомен от това събитие:
Този път нямаше как – аз участвам на 100 %! Майка ми беше купила (май от ЦУМ на 4 етаж), една тениска с надпис “Маратон” – е нема такава радост, тръпка и ентусиазъм! И тогава, а и сега, децата и учениците (масовката), нямат стартови номера, като официално обявената дистанция беше 5 км, но реално не може да е било повече 3 км?! За “5км” трасето след Орлов мост се отбиваше в дясно по бул. Яворов и от там през Борисовата градина за финал в ст. В. Левски. Аз отидох с нагласата, да бягам 5, но когато минахме Орлов мост и започнаха да отбиват децата за финал си викам: “е това колко е?”, а напред се разрежда, бягай сега колкото си щеш!
“Няма, аз продължавм…!”
Хванах едно удобно темпо с двама дядовци от Перник (на следващата година на маратона пак се открихме и отново бягахме заедно), с подмамващата мисъл да откарам до 10-я км. Стигнахме и до него – адреналин ли, що ли, аз все едно не съм бягал. Викам си – “продължавам до 15 км”. Някъде по трасето намерих един стартов номер и го взех, все едно е моя! А през 5 км подкрепителни пунктове с вода за пиене и напоени гъби за поливане, е това ако не е истински маратон?
Превърнах се в атракция: ръкопляскания и викове по трасето: “Гледай го този малкия маратонец”, “Браво на това дете”, “Давай малкия” и все такива, е как да не “литнеш”? На 15 км ме отбиха съдиите и веднага ме задърпаха, като някаква “сензация”: “Браво момче, ти си най-малкият участник на дистанцията от 15 км (бях все още на 10 г. – „запетайка“, та изглеждах на 8:)“! Записаха ми имената и ми казаха, че в 15:00 ч. ще има награждаване и наред с всички победители, аз ще бъда обявен и награден за “най-млад участник”! Леле каква радост – какво чудо!
Качиха ни на един рейс Икарус и ни стовариха направо пред стадиона. Намерих майка на трибуните (както се бяхме уговорили), а тя ошашавила се много, щото всички деца и ученици отдавна бяха финиширали. След като и Бай Гроздан “сряза лентата”, се насочихме към ст. Дружба (Ледената пързалка) в съседство до Националния, където щеше да се проведе награждаването на победителите. Тогава наистина имаше голяма шоу програма и забавления за многото публика. И а сега, да ме наградят, а после – няма бе, купон неспирен, музика, песни и танци – награждаване никакво.
Майка почна да се притеснява: “Ей давайте да тръгваме, ще изпуснем последния рейс?” Бай Гроздан му е все тая, опънал е морни нозе… Сума време мина и майка рече: “Тръгваме – изпускаме последния рейс за Елин Пелин!” Дигнах се с огромно нежелание и все се обръщах назад, дали пък няма да ме викнат най-после за тая пуста награда? Какво хванахме и как се добрахме до автогара Подуяне хич не си спомням, но се оказа, че сме изпуснали последния рейс за Елин Пелин, ами сега? “Имате влак след 10 мин. – тичайте на Гара Подуяне” – рече лелката зад гишето. Тичайте ама… От старата автогара до гара Подуяне, трябва да беше около километър – километър и нещо, ама като цял ден си бухал по тия маратонски мурафети…? Все пак някак се дотъркаляхме до гарата, само за да разберем, че тоя влак не пътува… в неделя!?
И сега щем – не щем, единствено остава нощния влак за Пловдив, който тръгва от Централна гара в 24:00 ч. Тогава Бай Гроздан седна на стълбите на чакалнята и рече: “Ама и мен да ме пита човек, с коя глава съм се повел по акъла на едно дете и една жена…?” Няма как, размазани на една дървена пейка, дочакахме пътническия (тогава му викаха “пиянския”) нощен влак за Пловдив. Към 00:40 ч. успешно акустирахме на гара Елин Пелин. Удървени, едва-едва се стоварихме от влака.
От гарата на с. Гара Елин Пелин до нашата къща в Лесново е: има – няма 6 км. Майка взе токчетата в ръка и тримцата леви – десни по никое време се прибрахме по живо у нас. Така приключи II-я маратон за наградата на София. Аз за мен да ви кажа 15, а вие кажете 20 км – пак няма да сбъркате! На другия или по-точно същия ден, бях на училище, нашите на работа, а ние с Бай Гроздан си знаехме едно: следващата година ще бягаме на маратона ПАК! 🙂
Ето ни една година по-късно отново на старта София Маратон ’85 🙂
19.05.1985 г. – неделя
Участвах в III-ия маратон за наградата на София. София – Нови Хан – ст. Васил Левски с № 372. Всичко мина много добре в сравнение с предишните два. Бягането беше без прекъсвания и почивки, умерено бавно. Първите 15 км за 4.45 на км, после по-бавно. След 30 км за изненада изневери не лявото, а дясното коляно. Схващания нямах, мазоли и пришки също. Лявото коляно се обади на 15 км, но мина като лека криза и после едва в последните километри. Стартираха около 50 000 души, 14 000 на 15 км, на класическото 671. Завършили 370. Класирах се 103 (при мъжете) с време 3:45:36 + 4 жени с по-добро време – 107. Гошо участва на 15 км.
Финал за Бай Гроздан маратон ‘ 85 🙂
Формата за записване на маратона, тогава се изрязваше от вестника:
Още снимки от Маратон ‘ 85
Накрая малко статистики от STRAVA-та на Бай Гроздан 🙂
Георги Станоилов
Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)
Latest posts by Георги Станоилов (see all)
- XL Северен парк 2024 - 19 ноември, 2024
- Номинирани за голямата награда „3 от 4 с Полумаратон Бургас 2024“ - 11 ноември, 2024
- XL Бонсови поляни 2024 - 29 октомври, 2024
