За свободата, тоалетните, диарията и кучетата на Павлов

Тоалетната Санчо, е едно от най-ценните помещения с които архитектите даряват хората.

С нея не могат да се сравняват нито всекидневната, която приютява голямата плазма, нито кухнята и нейните електроуреди. За тоалетната, както и за подкрепителните пунктове, всеки един организатор трябва да жертва прилична част от бюджета си, но не и обратното, лишаването на състезателите от тоалетна е най-голямото зло, което може да им бъде нанесено. Казвам ти го, Санчо, защото вече съм бил свидетел на градски ултрамаратон без подсигурена тоалетна, голяма проблем, знам, Санчо, разбираш ме.
Едно от най-важните правила преди всеки старт, особено в състезания по бягане, е минаването през тоалетната поне веднъж, а понякога и повече от веднъж. Бягането е спорт свързан с изключително много вибрации в тялото, посрещането на опората, оттласкването, реално може да се каже, че бягането е едно непрекъснато подскачане (задължително условие за да разграничим ходенето от бягането е летежната фаза при второто). За това „подскачане“ има редица интересни митове, като например, че води до загубата на мускулна маса (поради вибрациите), загуба на мозъчни клетки (футболистите ги бие топка в главата, а на нас мозъка ни се удря в черепната кутия), нарушения на кръвообращението вътре в сърцето (вземете полу-празна/пълна, както предпочитате, бутилка и бягайте с нея, водата вътре се клямбучка нали?) и разбира се проблемите с храносмилателния тракт, за които ще говорим днес. Останалите „митове и легенди“ няма да са тема днес, а навярно и никога, защото честно да си кажа дори ме е страх да се разровя по някои теми, може да се наложи да спра да спортувам изобщо.

Но да се върнем на…

Бягането и стомашно-чревните проблеми

Поради една или друга причина, бягането е спорт, който често предизвиква стомашно-чревни проблеми, особено продължителното бягане (не че и прекалено интензивното не може да ви докара някои ядове).

Сред основните проблеми и затруднения, които можете да изпитате са стомашните/абдоминални крампи* (крампи на коремните мускули/диафрагмата), раздразненият корем и чревният колит. Освен неприятната режеща болка, било то под ребрата или под пъпа, симптомите могат да са още: гадене, повръщане, чувство за издуване и разбира се, любимата на всички – г-ца Диария. Не мисля, че има човек, който не си е патил от последното, преди, по време или след края на състезание по бягане или елементарно и кротко тичане в парка. Статистиката мълчи по темата, но съм сигурен, че доста маратони са губени поради такива проблеми (а други са печелени докато бягащият си е вършил голямата нужда в движение, не се смейте има такива случаи!).

Какво причинява тези проблеми?**

(вдигам рамене) Не знам***, теории много, например крампите били в резултат на учестеното дишане и недостига на кислород за конкретните мускули – диафрагмата (намират се проучвания, които отхвърлят тази теория). Но крампите са бял кахър, винаги са били, усеща се лек бодеж под ребрата и веднага се предприемат мерки – регулира се техниката и честотата на дишане, темпото се намалява, ако се наложи се прави лек масаж на болезненото място с притискане при издишване, а в краен случай се спира и се свива горната част на тялото.. За превенция се приема, че причината не е в недостига на кислород и наяве изкача теорията с храненето, поради която се препоръчва храненето да се осъществява поне час преди тренировка (дори два часа) и да е съставено от леки за храносмилателната система храни.

Всъщност това се препоръчва и когато говорим за проблеми с корема и червата. Най-честата причина да имате желание да повърнете по време на бягане е свързана с храненето преди (а понякога и по време) на него. Таймингът, количеството и вида на храната са от изключително значение, а правилото е: лесно смилаема храна, в малко количество, от един до три часа преди тренировка. В противен случай има опасност от болки, гадене и дори повръщане. Добрата хидратация също може да спомогне за намаляване на риска от стомашни проблеми, както и намалената употреба на сладки неща по време на бягане (гелове, барчета и др.). Последните дават енергия, но и повишават шанса за появата на стомашно проблеми, добър съвет е да не се смесват различни продукти, а още по-добре е да не се използват непознати такива. В общи линии, каквото и да правите по време на състезание, бъдете сигурни, че сте го опитали преди това на тренировка. Тренировките са за това, не само да се тича, трупа обем или прави скорост, те служат и за да свикваме със събитията, които могат и ще ни сполетят на състезанието.

НСПВС

Нестероидните противовъзпалителни средства са масово употребявани в спортната практика, кога по необходимост, кога не. Първата работа на повечето хора при болки и проблеми е да ударят един аспирин. При продължителна или честа употреба НСПВС могат да доведат от лек дискомфорт, през гастрит, до язва на стомаха. Бъдете внимателни, ако използвате, използвайте умно.

Диарията…

Кой не е чувал за нея, кой не е с**л в гората. Колита е страшно нещо, а перисталтиката е тъмна индия в медицината. Нервни сте преди старт? Няма проблеми, ще минете през тоалетната два-три пъти, знаете си го, вече е така от години (а ако е само това и не повръщате, считайте се за късметлии). Искате да откажете цигарите? Няма проблеми, тоалетната няма да ви е нужна в следващите няколко дни (седмици?). Как и защо са свързани нервната система и червата и на какъв принцип се получават всички тези зависимости между тях, не знам***, но знам, че съществува такова нещо като колит причинен от физически упражнения. Прекалено интензивни, прекалено обемни, всякакви, но най-често свързани с бягане или скачане. Знам го и от личен опит, не са едно или две храстчетата, които лично съм наторил в Западния, Южния, ловния парк, Борисовата, че дори и Гребната база в Пловдив. За Витоша, по-добре да не говорим. Дори на моменти се чудя, как от strava не са сложили някои achievement или начин да си отбелязваме добри места в случаи на нужда?

Да, неприятен процес, но както намекнах вече, сравнително контролируем, ако имате режим и успявате да го спазвате. Оставете всички препоръки за храненето преди и по време на бягане, да, те са хубави и важат, но най-важното е да са вмъкнати в режим. Условието е да сте свикнали, да приемате определена храна и в определено време преди тренировката. Препоръката е поне час, но спокойно можете да свикнете храненето, да е 10 минути преди това, всичко подлежи на трениране, а това, което не подлежи, просто трябва да бъде заобиколено. Знаете, че между 5-ти и 6-ти километър ще имате голяма нужда (срамно или не, в един период от „спортната си кариера“ имах точно този проблем и го реши по точно този начин), ами изчислете си бягането така, че около 6-ти километър да намерите тоалетна. В случай, че не искате всичките ви бягания да имат пауза на 6-ти километър, постепенно можете да подходите към смяна на тайминга, количеството и вида на храната преди бягане, включително и да съсредоточите усилия в минаването през „офиса“ преди самата тренировка. Ако нищо от това не изглежда да помага, опитайте да спрете на 6-ти километър (или момента, в който нещата започват) и стиснете бузи (буквално) и се приберете (в никакъв случай не опитвайте, ако положението вече е „ла****о), звучи като алтернативна медицина, но свикнете тялото си, че мястото и времето за тоалетна е САМО вкъщи****. Не се поддавайте да спирате всеки път на 6-ти километър. Не се давайте на проклетата перисталтика и научете червата си, че тая работа се върши сутрин, вкъщи или в краен случай (и за всеки случай) в тоалетната подсигурена от организаторите на състезанието.

Честит световен ден на тоалетната! Със здраве да си акате, пък аз си запазвам правото в далечно бъдеще (като ми мине изчервяването от тази статия) да драсна някои ред на тема – „Какво ни „говорят“ ла***та?“, ама не онези от горния етаж в офиса, а нашите, собствени 🙂

*нека направим следната уговорка, терминът – стомашни (абдоминални) крампи е неопределен и визира почти всички болки в областта на корема, било то истински мускулни крампи (на напречно-набраздена или гладка мускулатура) или болки с друг произход (виж **)

**причините за болки в областта на корема могат да са изключително много, на практика болката може да идва от всеки един от органите. В статията говорим единствено за проблеми причинени следствие на физически упражнения, като далеч не покриваме всички възможности. Макар и да внасяме известен хумор, нещата могат да са доста сериозни и при продължаващ и неотшумяващ проблем, особено при спазването на съветите в статията, се препоръчва преглед от специалист.

***ба ли го – бел.ред

****Щом Павлов може да научи шепа кучета да отделят стомашен сок при пускането на лампата, значи няма невъзможни неща в обучението на собствените ни тела!