След като през миналата седмица писах за това как се е появил маратонът в Древния свят, е време днес да продължа с втората част на историята. А именно – възраждането на традицията в Новото време и поставянето на Маратона като гръбнак на Олимпийската програма.
Било XIX век, а Фидипид бил потънал в забрава. Тогава, през 1834 година, френският скулптор Жан-Пиер Корто решил да пресъздаде пристигането на вестоносеца в Атина в статуя. През 1879 година британският поет Робърт Браунинг пък написал поема в името на гръцкия войн:
Непредвидимо! Да, той се би в Маратон.
И когато от Персия само прах остана,извикаха всички: „За Пантеон“.
„Атина е спасена, благодари на Пана!“
Бягай, Филипид, още едно състезание –
отплатата ще бъде твоето признание.
Той хвърли щита си и побягна още веднъж,
през земи засети със копър и ръж.
Атина бе цяла в стърнища, когато премина полето,
но стигайки рече: „Радвайте се, победихме!“
От радост му се пръсна сърцето
и умря Филипид във блаженство.
След като прочел поемата, барон Пиер дьо Кубертен бил толкова силно впечатлен от подвига на Филипид, че у него се зародила идеята за възстановяване на Олимпийските игри. Французинът започнал своята кампания през 1892 година, а две години по-късно в Сорбоната бил основан и Международният олимпийски комитет.
Така, през 1896 година, на първите съвременни Олимпийски игри, които се провели в Гърция, организаторите решили да отдадат почит към гръцката история, като направят една от дисциплините да бъде състезание от Маратон до Атина.
Надпреварата била спечелена от Спиридон Луис, като по този начин той донесъл единствения златен медал на Гърция на Олимпиадата. Състезанието се провело на 10 април и било много добре организирано – имало подкрепителни пунктове, състезателите можели да получават храна и напитки, които предварително си били приготвили, а начело на колоната имало кавалерийски офицер. В крайна сметка Луис спечелил с време от 2:58.50, като оставил на повече от миля зад себе си двама свои сънародници.
Състезанието в Гърция обаче не било със сегашната си дистанция от 42 километра 195 метра. То било 35,9 километра, а до 1908 година състезанията се провеждали или на 40 км, или на 25 мили в зависимост от мерната единица в съответната държава.
Така се стигнало до Олимпиадата в Лондон през 1908 година. Британската традиция повелява подобни състезания да започват и да завършват пред погледа на кралското семейство. Стартът трябвало да бъде пред двореца Уиндзор, а финалът – на „Уайт Сити Стейдиъм“ в Западен Лондон. Разстоянието между двете места било точно 41, 843 км, но в последния момент кралица Алекзандра настояла стартът да бъде изместен с допълнителни 352 метра и да бъде пред Източната морава на замъка.
Така дистанцията от 42, 195 км била фиксирана, но се превърнала в официална чак през 1924 година. Дотогава състезанията продължавали да се провеждат на различни дистанции, а на Олимпиадата в Антверпен през 1920 година участниците трябвало да пробягат цели 42,750 км.
Самата надпревара по улиците на Лондон обаче била много интересна и предложила обрати, на които едва ли бихме могли да станем свидетели в днешно време.
Италианецът Дорандо Пиетри тръгнал изключително бързо и преминал първите 10 мили за под 57 минути. В края на състезанието обаче силите му били свършили, а допълнителното удължаване на трасето никак не му било от полза. В последните мили Пиетри паднал на 4 пъти и трябвало да премине финалната линия с помощта на съдиите. Въпреки това той пристигнал на 32 секунди пред втория – американеца Джони Хейс. За победител обаче бил посочен именно Хейс, тъй като бил първият, който финишира без нечестна помощ.
Маратонските състезания от началото на ХХ век имали своите особености. Те далеч не били масови, както е сега, реална съпоставка между отделните времена трудно може да се направи заради липсата на унифицирана дистанция, а и доста често голяма част от състезателите прибягвали до трикове, за да си съкратят част от тичането. Все пак те положили основата нещо, което в наши дни е глобален феномен.
В следващата част очаквайте: Развитието на маратона и как той се превърна в повсеместно и масово явление.
Георги Крумов
Latest posts by Георги Крумов (see all)
- Даниела Йорданова: България скоро отново ще има успехи в бягането - 16 март, 2016
- Даниела Йорданова – притежателката на седем национални рекорда - 1 март, 2016
- Да обиколиш Земята с бягане - 24 януари, 2016