Какво казва науката за солта?

Да солим или да не солим? А за какво въобще е солта и можем ли без нея? Полезна ли е солта с минерали и розов цвят? Какво да ядем и как да готвим, кое е вредно и кое не – безспорно са теми, които вълнуват много бегачи. За да разсеем поне малко противоречията по тези въпроси, потърсихме отговора от гледна точка на химията.

Солта успява така да промени вкуса на продуктите, че неусетно започваме да ги ядем в доста големи количества. Излишната сол повишава кръвното налягане и киселиността, а това е вредно, както и излишната храна. Изобщо само неприятности, алармират различни публикации! Това изглежда вярно съждение… Но на 100% не е точно така, даже и в черното може да има малко бяло и обратното. Солта изглежда натурален продукт, дори древен – общо взето ние ядем сол от древните морски седименти, така че не може да има съвременни технологии и радиационно замърсяване. По някаква причина това се забравя да се спомене в рекламите. И защо ли да се рекламира най-евтиният продукт?

Как се използа солта в организма?

Солевият разтвор се състои в голяма част от натриеви и хлорни йони и се използва от организма в механизма за предаване на нервни импулси – сигнали, предаващи се от клетка на клетка. Това означава, че всяко движение на нашето тяло и органи се извършва с участието на солта. Как става това – ясно е, че в организма нямаме кабели, а чрез израстъците на невроните – аксони и дендрити.

Аксонът е по-дълъг, образува разклонения, които завършват с многобройни крайни окончания. Чрез тях се осъществява предаването на нервния импулс. Останалите израстъци – дендрити са къси и дървовидно разклонени. Чрез тях невронът приема нервни импулси. При възбуждането на невроните в клетъчната им мембрана възникват нервни импулси, които се възпроизвеждат като електричен ток. За да може този механизъм да работи, в клетката се поддържа повишена концентрация на калиеви йони, а отвън, в междуклетъчното пространство, повече натрий. Когато е необходимо да се предаде сигнал на действие, се променя съотношението на калий-натрий в клетката. Ясно е, че съотношението на концентрацията между натрий и калий трябва да се поддържа много точно – ако бъде нарушено, тогава се нарушава и предаването на електрически импулси. Животът спира. Следователно можем да разберем защо кардиолозите, толкова държат да има калий – той е много, много важен – сърцето е най-важният мускулен орган и ако има проблем с импулсите, страда целият организъм.

Също така от солта, стомахът подготвя солна киселина, с която преработва храната. Излишната киселина води до стомашни киселини, различни възпаления и язва. А недостигът води до неправилно храносмилане.

Така че пак да кажем – всичко е добре в умерени количества, солта – също.

Знае се също, че при горещо време и висока физическа активност отделяме голямо количество сол. Живият организъм обаче се опитва да запази калиевите соли. В тези случаи може да възникне дисбаланс между натрий / калий, което причинява топлинен удар.

В интернет има много статии как да си набавим сол и в какво количество. Ние ще оставим вие сами да решите, защото по тези въпроси няма точна рецепта.

За модните и скъпите разновидности на солта – морската и хималайската

Те се насърчават като полезна алтернатива на обикновената „бяла смърт“. Ясна и точна информация е много трудно да се извлече от рекламните публикации. Затова тук отново на помощ идва химията.

Съставът на морската сол: 97-98.5% натриев хлорид, а останалата част: 1,5-3% – са извлечени от морската вода полезни макро-и микроелементи (калий, калций, магнезий, йод и т.н. ..)

Съставът на океанската вода, взет от Wikipedia: съдържа 78% натриев хлорид с други думи – сол. Други примеси – магнезиеви йони – 3.7% (като се предполага, чист магнезий), калций – 1.2% (едно и също), 1,1% калий под формата на хлориди, бромиди, сулфати и дори. Останалите проценти до 100% – ще бъдат сулфат, хлорид и бромид – йони, свързани с тези на калция, магнезия и калия. Разбира се, съдържат се и почти всички останали елементи, но в нищожни количества. Без затруднения, намерихме по-подробни данни за състава на хранителната морска сол: калций – не повече от 0,5%, 0,2% калий и магнезий – 0,1%, както може да се види, много по-бедни от състава на морската вода.

Да се опитаме да изчислим каква част минерали получаваме от „морската сол“. Ако ядем 10 грама сол на ден, което е малко много, но нали има сол в хляба, колбасите и т.н. Оказва се, че 10 грама „морска сол“ – съдържа 3% от препоръчителната дневна доза магнезий, 6% – калций, калий, и 1.1 на сто. Въпреки това, съставът на солта може да варира от време на време, което също не е обнадеждаващ резултат. По съдържание на йод морската сол е 40 пъти по-бедна от йодираната, тъй като част от него се изпарява. В йодираната сол се добавя по-устойчиво съединение на йод – калиев йодат, и след това, в продължение на една година, при взаимодействието си с кислорода и въглеродния диоксид се изпарява почти напълно. Това доказва, че разглеждането на морската сол като източник на минерали е неправилно.

За розовата хималайска сол

Според различни данни Хималайската сол съдържа от 82 до 92 микроелементи, докато в обикновената са само два. Под номер 92 в таблицата на Менделеев е уранът, който химически е изключително активен. На въздух се окислява бързо (особено в присъствие на влага). При нагряване се окислява интензивно, над 700 ⁰С се запалва и окислява. Топлопроводността на урана е ниска, той е лош проводник и на електричество. Приспадаме и инертните газове, които са 6, както и първият елемент технеций, който липсва в природата. Получен е изкуствено по методите на ядрения синтез. Защо инертните газове – те са нереактивоспособни вещества и не могат да реагират с нищо в природата. И за какво са ни всъщност, ако не могат да въздействат на организма. В действителност, когато са под високо налягане, тези газове малко влияят върху много предаването на импулсите. И така, остават 85 елемента, считани от полоний и други по-малко опасни. Реално от тази цифра в природата, обаче, са открити 30 елементи, останалите са в много нисък процент или въобще липсват. При това става въпрос за стойности в порядъка на 1 милиграм на тон. Да и с микроелементите изводите са сходни. В енциклопедиите са дава такова определение на микроелементите: „химически елементо, необходими за нормалната жизнена дейност“. Те не са толкова много — от 15 до 30. Излиза че в действителност — това е сол като сол, наистина красива и кристалчета са доста приятни.

В допълнение към този анализ, потърсихме и гледната точка на доц. д-р Лъчезар Христов, който е преподавател във факултета по химия и фармация на Софийския университет.

[message_box title=“Доц. д-р Лъчезар Христов:“ color=“red“]Аз не съм нито лекар, нито физиолог, а още по-малко рекламен агент или любител на суеверия и шарлатании. Това, което здравият разум казва на простия химик (с известен риск да греша) е: 1) Обикновеният човек поглъща многократно повече сол, отколкото е нужна на организма му. Става дума за (в най-добрия случай) десетки пъти повече. Тъй като всяка без изключение почти купешка храна се соли и то безобразно много, единствената смислена грижа за здравето в тази връзка би трябвало да е как да намалим поглъщането на сол. Доколкото е възможно, защото почти не е възможно! 2) Тия елементарно-инженерни съображения от типа на „потим се повече, отделяме повече сол, значи трябва да наваксваме“ са пълна дивотия. Човешкото тяло не е каца със саламура, а нещо много по-сложно и е снабдено с усъвършенствани от милиарди години еволюция механизми за саморегулиране. Ако се потим и не ядем сол, един от резултатите например е, че потта ни ще стане по-малко солена. 3) Единственият микроелемент, за който може да се разчита на солта, е йодът, който се добавя изкуствено. 4) Аз нямам солница, не соля нищо, не ближа сол като вол по маратоните и още не съм усетил никаква, ама никаква, липса от това. Поздрави на всички и мислете повече с главите си![/message_box]

Изводите за солта от гледна точка на химията: каквато сол ви харесва, такава яжте. Замяната с морска сол – с нищо не помага. Просто солете храната по-малко. Не избягвайте йодираната сол. Каменната е добра за приготвяне на кисели краставички, да и като цяло не е лоша. Морската и Хималайската — изглеждат екзотично в салоните за красота.

Освен в салоните и спа центровете, много хора са намерили широко приложение на Хималайската сол в дома си било то при болки в тялото, било то като пилинг, като средство за релакс, за миене на зъби, инхалации и дори за пиене.

Един лесен начин да си набавите жизнено важни минерали и елементи в усвоима йонна форма ни предлага „Бялата Орлица“. Ето как:

Пиене на жизнена напитка СОЛЕ

Соле е 1% разтвор на Хималайска сол във вода. Такава е концентрацията на сол и в човешкото тяло. Но солето е не само физиологичен разтвор, а съдържа и редица жизнено важни минерали и то в йонна форма, която позволява лесното им усвояване.

Нещо повече, съотношението на минералите в солта е идентично на съотношението на минералите в човешкото тяло. Поради тази причина се смята, че Солето поддържа хомеостазата в организма – алкално-киселинния, електролитния и водно-солевия баланс, на базата на които се формират всички процеси в тялото.

Начин на приготвяне на СОЛЕ

В 200 мл. вода сложете 1,5 ч.л. наситен солен разтвор (26%). Пие се всеки ден, сутрин на празен стомах.

Приготвяне на наситен солен разтвор 26%

Поставете 3-4 едри кристала сол в стъклен съд от 250 мл и ги залейте с вода, най-добре изворна. След 24 часа разтворът е готов. Неразтворените кристали показват, че водата не може да поеме повече сол, т.е. разтворът е наситен на 26%. Поддържайте наситения разтвор, като добавяйте вода и кристали сол.