Какво можем да научим от урината си?

С наближаването на световния ден на тоалетната (и тематичното бягане на 5kmrun в Бургас на 18-ти Ноември) е време да започнем да засягаме и някои неудобни теми, като уринирането.

Уринирането само по себе си е изключително важен процес на организма, макар и леко досаден при мъжете, особено когато пътувате към морето с половинката си и се налага да спирате на всяка втора бензиностанция, но не защото карате супер мощна кола и имате нужда от бензин… така де, разбрахте ме. Скъпи приятели, проявявайте търпение и разбиране, жените не са виновни за по-слабите възможности за задържане (стискане) и по-честата нужда от уриниране. Всичко си има елементарно анатомично обяснение – по-къс уретер (пикочопровод, нещо като водопровод, но не точно). Всъщност това е и една от причините жените да страдат по-често от цистит (възпаление на лигавицата на пикочния мехур). По-късият и широк уретер позволява по-лесно проникване на микроорганизми в пикочния мехур. Навяро вече си задавате въпроса: „какво общо има това с бягането?“. Общото с бягането, колкото и да е странно, е потенето. То е причината жените занимаващи се със спорт да страдат маааалко по-често от бактериални инфекции на половата и отделителната система. Дори с безупречна интимна хигиена, рисковете за спортуващите жени са идея по-високи от тези на неспортуващите, влажната среда създава перфектни условия за развитието на бактерии и свързаните с тях инфекциозни процеси. Съветите за намаляване на рисковете разбира се са свързани с отлична интимна хигиена и честа смяна на бельото, нищо необичайно за всяка съвременна жена.

Много източници препоръчват и избягването на обществени тоалетни, което разбира се не винаги е възможно, особено за бягащи хора. В тази връзка обаче искам да споделя информация на която бях попаднал преди години. В кратко проучване, учени от острова бяха открили зависимост между честотата на заболявания при семейства с една обща тоалетна и такива с две или повече. Втората група се оказва много по-податлива на инфекциозни заболявания, като същите тези учени заключват, че това най-вероятно се дължи на по-добре изграден имунитет при първата група в следствие на ползване на една обща тоалетна (тук имаше шега на расова основа, но наложих цензора).

Да се върнем на спорта и урината. Както казахме, уринирането е важен процес, чрез който се регулира водно – електролитния баланс в тялото и се изхвърлят ненужни и отпадни продукти на метаболизма. С други думи уринирането е ценен акт, който е в основата на запазване на хомеостазата на организма. Това е и причината урината да ни носи изключително голямо количество информация за състоянието на тялото ни. Нейният цвят, мирис и количество често могат да ни предупредят за наличието на конкретни проблеми. Всъщност в миналото лекарите са познавали определени заболявания по вкуса на урината на пациентите (при диабет урината е сладка, сякаш има захар или мед в нея), а изследването на урината и до ден днешен е сред водещите показатели за диагностика на редица заболявания. Разбира се, днес е неприемливо лекарят да опитва урината и има по-модерни техники (и по-точни от миризмата и цвета) за определяне на съдържанието ѝ.

Какво можем да научим сами от урината си?

Преди време на семинар ни зададоха следния въпрос: „Кое е най-пренебрегваното нещо в храненето от спортистите?“. Отговорът изненадващо беше водата. И професионалния спортисти и аматьори имат навика да изчисляват количеството протеини което поглъщат, количеството въглехидрати необходимо на състезания, количеството калории, мазнини, а някои дори гледат и количеството магнезий, но се оказва, че не са много тези, които следят количеството изпита вода. Това е и първото нещо, което можем да следим чрез урината и нейния цвят – нивото на дехидратация. Светлото означава, че всичко е наред, а тъмното, че е време да смените бутилката бира с чаша вода.

Какви други цветове може да придобие урината?

Освен прозрачна и с различни вариации на жълтото (до медно жълто показващо дехидратация), урината може да бъде и червена, синя, зелена. И трите цвята могат да са резултат от поглъщането на вещества със съответния пигмент. Червеното може да се появи след хапване на салата с червено цвекло или при наличието на кръв в урината, както се досещате първото е далеч по-безопасно от второто и освен, ако не сте жена в цикъл, посещението при лекаря е желателно.

Синьото и зеленото могат да се получат от лекарства или… бактерии… отново второто е идея по-опасно и е желателно посещение в лекарския кабинет.

Нещо за спортисти – ако урината е пенеста, време е да намалите дозата протеин, ако не помогне – лекар.

Кафявата урина може да е знак за инфекции и различни проблеми на вътрешни органи – лекар.

В общи линии, основното, което трябва да запомните е, че ако урината е различна от прозрачна или светло жълта, значи е време да изпиете няколко чаши вода или в по-редни случаи да посетите лекаря.

Миризмата…

Появата на миризма на урината не е задължително свързана с патологичен процес, много вещества и храни (пикантни храни, аспержи, алкохол) могат да докарат странна миризма на урината ни, но все пак набързо нека споменем някои по-опасни признаци:

Миризма на ацетон – свързва се с наличието на диабет
Миризма на амоняк – най-често се свързва с инфекциозни заболявания, като пиелонефрит (бъбреци), цистит (пикочен мехур), уретрит (покочопровод).
Аптечна (химическа) миризма – неинфекциозен цистит, най-често в следствие на продължителен прием на лекарствени препарати.
Миризма на гнило – свързва се със сериозни заболявания на пикочно-половата система.
Миризма на бира, гнило зеле, пот, сяра – най-често се свързват с нарушения в обмяната на веществата.

Още информация, която ни носи урината…

Освен цвета и миризмата на урината, ще разгледаме и количеството, което се отделя, така наречената диуреза. За едно денонощие нормално се отделя 1,5л – 2л урина. При по-голямо количесто говорим за полиурия, ап ри по-малко за олигурия.

Полиурията най-често се дължи на прекомерен прием на течности, но може да бъде и в следствие на заболявания като диабет и бъбречна недостатъчност. При по-често уриниране и/или в по-големи количества, просто трябва да се намали приема на течности (но не и да се спира!).

Олигурията е по-скоро защитна реакция на организма с цел задържане на водата и веществата необходими за поддържане на хомеостазата при ситуации с продължителна жажда или изкарване на вода по друг начин (потене, повръщане, диария). Разбира се, олигурията може да е свързана и с редица заболявания на бъбреците (и не само).

За финал искам да разбия три мита свързани с уринирането.

Мит номер едно – „ако ви опари медуза – трябва да го препикаете“

Добре де, може и да действа, но съм сигурен, че е трудно за прилагане в определени зони, а не мисля, че са много почитателите на т.нар. “golden shower”.

Мит номер две – „ако пикаете срещу електрическа ограда или контакт, ще ви хване ток“

Имаше едно предаване преди време – Mythbusters, пичовете доказаха, че струята е прекъсната и няма опасност да ви хване ток, ако препикаете електропастира, който силно се надявам вече не е част от трасето на Персенк Ултра.

Мит номер три – „мъжете опикават тоалетната“

Добре де и това може да е вярно, но с условието, че не сме само ние и не е от липса на точен мерник, поне не в повечето случаи. Същите пичове от Мythbusters доказаха, че пръските около тоалетната чиния се дължат на силната струя и височината от която пада течността, но това далеч не означава, че жените също не правят поразии.

Наближава световният ден на тоалетните, а на нас ни остана да разгледаме още една тема, може би най-важната – как кореспондират бягането и ходенето по голяма нужда.