[message_box title=“Аз бягам без травми“ color=“red“] В рубриката „Аз бягам… без травми“ физиотерапевтът Калин Стоянов ще развие и представи темата по-достъпно, обстойно и в дълбочина. Освен това, той е на разположение за вашите въпроси, коментари и дискусии.[/message_box]
Плантарен фасциит – симптоми
Най-честият причинител на болка в стъпалото, в близост до петата, се нарича плантарен фасциит. Накратко, този термин се използва, за да се обозначи възпаление на тъкан по долната повърхност (свода) на стъпалото.
За първи път се сблъсках с този проблем не по време на обучението или практиката си, а в една от собствените си тренировки. В този период бях зачестил бяганията, като наблягах на интервални тренировки, спринтове и подскочни упражнения. Около две седмици усещах напрежение в стъпалото на левия крак, предимно сутрин, а през деня и по време на тренировка, напрежението или изчезваше, или намаляваше до степен, която да не ми пречи. Реално това бяха първите сигнали на тялото ми, че нещо не е наред в зоната, но като млад и зелен кинезитерапевт и надъхан аматьор, аз ги пренебрегнах 🙂
Резултатът, разбира се, не беше добър. Всичко се случи на една от тренировките. При нисък старт, още с оттласкването от блокчетата, усетих остра и силна болка в стъпалото, която буквално ме събори на земята. Прекратих тренировката (не че имаше някакъв шанс да я завърша) и започнах процедурата с налагането на лед, както се прави в подобни случаи. Последва слагането на превръзка ограничаваща движението и подпомагаща и малката останала способност да стъпвам на крака си, защото повярвайте ми, да успеете да стъпите след подобна травма си е чисто предизвикателство. Най-вече първите няколко дни. Особено сутрин. Ако си мислите, че махмурлукът, след запой, е сериозен проблем, то значи не сте се опитвали да стигнете бързо до тоалетната с възпалена плантарна фасция, която освен да боли, служи и за поддържането на сводовете на ходилото и подпомагането на човекът да се придвижва в пространството. Всъщност, има твърдение, че тази тъкан, която аз така лекомислено успях да разкъсам, поема около 14% от цялото натоварване падащо върху долните крайници (H. B. Kitaoka, Z. P. Luo, E. S. Growney, L. J. Berglund and K. N. An (October 1994). „Material properties of the plantar aponeurosis“. Foot & ankle international)
Следващите две седмици бяха едни от най-неприятните в живота ми. Не само, че не можех да правя любимото си нещо, да тичам, ами не можех дори да стъпя. По време на целия този период имах възможността да изчета тонове информация за тази травма и последствията от нея, лечението, което е необходимо и главните причини за появата й.
Как се диагностицира състоянието?
Те, причините, се оказаха много далеч от „малшанс“ и „имало е да става“. В този, а и не само в този случай, е виновно не само голямото натоварване в конкретната тренировка. Факт е, че при натоварване средно от 1189 ± 244 N (H. B. Kitaoka, Z. P. Luo, E. S. Growney, L. J. Berglund and K. N. An (October 1994). „Material properties of the plantar aponeurosis“. Foot & ankle international), плантарната фасцията поддава и се стига до проблемите, които аз си докарах преди години, но истината е, че зад тази травма, както и зад много други се крие нещо друго, а именно съвкупността от грешно построен тренировъчен процес, претоварване, несъобразяване със сигналите на тялото и не на последно място, лошата обувка. При мен налице бяха и четирите фактора.
Често тези фактори ги обяснявам на пациентите си с един термин от механиката, а именно – пластичната деформация. Кривата, на пластична деформация, включва в себе си три момента: линейна еластична деформация, пластична деформация и момент на счупване/скъсване. Представете си, че държите ластик или още по-добре хванете един, а сега започнете да го дърпате. В началото е линейната еластична деформация, пускате ластика и той възвръща нормалните си размери, ако обаче продължите да го дърпате, ще стигнете до момент на пластична деформация. Пластичната деформация се характеризира с трайни изменения в структурата и размерите на ластика. След нея, следва скъсването на ластика във вече изменените и отслабени зони. Същото е положението и с тъканите в човешкото тяло (макар те да имат някои възстановителни процеси), ако ги пресилите, се чува пук, следва остра болка, а вие се чудите откъде ви е дошло. Ролята на ластик се играе от вашите тъкани, а мястото на ръцете е заето от горепосочените от мен четири фактора и/или комбинациите между тях. Те освен да подобряват формата ви, да ви правят по-бързи и по-добри, могат и да ви „разкажат играта“. Ето защо най-важното нещо, за да се предпазите от тази или други травми е правилното трениране, което най-лесно може да стане, ако се завъртите около треньор.
Какво е лечението при плантарния фасциит?
Когато стана инцидентът с левия ми крак, треньор нямах, но за мое щастие работех с един от най-добрите физиотерапевти в Европа. С негова помощ проведох адекватно лечение, включващо лед, шина, физиотерапия, масаж и адекватно подновяване на тренировъчния процес, което сигурен съм ми спести възможността, тази травма да стане хронична и да ме лиши от любимата ми дейност – бягането.
Очаквам вашите допълнителни въпроси, коментари и дискусии по темата. Може да разкажете и за вашия личен опит с плантарния фасциит.
Следващата сряда ще ви разкажа за неврома на Мортън, който причинява дискомфорт в ходилото и променя походката ни.
Калин Стоянов
Latest posts by Калин Стоянов (see all)
- За свободата, тоалетните, диарията и кучетата на Павлов - 16 ноември, 2017
- Какво можем да научим от урината си? - 9 ноември, 2017
- Преди бягане: да ядеш или да не ядеш? - 26 октомври, 2017