Малко Ум трябва и ако може навреме!?

0

Ето още една историйка от организаторския фонд. При нас дето се вика с „лопата да ги ринеш“… 🙂 Това е забавна случка от последното бягане в Южен парк на 7 март 2020 г., преди прекъсването заради Корона вируса:

Участниците все още финишираха, когато един бегач (не от редовните), дойде под палатката и донесе една дебитна карта, която намерил по трасето. Чиста и свежа, личи си че току що е загубена. „Намерих тази дебитна карта по трасето, предполагам, че е на някой от участниците, можете ли да съобщите на микрофона?“, „Да, разбира се.“ – отговорих и започнах на всеослушание, да обявявам през 5 минути името на лицето изписано на картата.

За съжаление никой не се отзова, а хората вече се разотидоха и Дарина събра децата за старта на 2 км. „Аз също ще тръгвам, не виждам смисъл да стоя повече, да ви оставя на вас картата?“ „Ааа в никакъв случай, то все тая у нас или у теб – човека и без това сигурно вече се е обадил в банката, да я блокират…“ „Приятен следобед…“

Буквално две минути след старта на детското, под палатката се появи една видимо напрегната женица, която рече: „Прощавайте, някой да е намирал една дебитна карта?“ Ние: „Не е истина, човека току що си тръгна с нея!“ „Изгубих картата на мъжа ми, видях многото хора тук, но реших първо да се върна и да я потърся сама, преди да попитам при вас – как ме е яд. “ „А нас как ни е яд“ – спогледахме се с Дарина. „Е здраве да е, случайно да му взехте телефона на това момче?“ „Я, ама въобще не сме се сетили, гледай колко сме загубени…“ Тя: „Е нищо, карай да върви, явно нямам късмет, всичко добро.“ „Всичко добро и на Вас…“

Децата вече почнаха да финишират, когато под палатката се появи изневиделица онова момче с картата: „Реших да врътна една обиколка с децата, някой да е потърсил картата?“ „Бах му мамата, точно преди малко жената си тръгна – съпругата на притежателя, в случая вече на НЕпритежателя!“ „Стига бе, а вие взехте ли й телефона?“ Баммм!! Спогледахме се с Дарина: „Е от къде толкоз акъл?“ Той: „И какво сега да правя, аз вече си тръгвам…?“ Човека си тръгна, а Дарина се удари по челото: „Ама ние пак не му взехме телефона!?“ Викове и свирки – момчето се върна, но кел файда. Госпожата така и не дойде, а ние събрахме багажа и потеглихме със свити сърца и вътрешното усещане за не до там свършена работа… 🙂

Жоро Станоилов 🙂

Георги Станоилов

Георги Станоилов

Администратор at info-5kmrun.bg
Жоро е основател на 5kmrun.bg.
Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)
Георги Станоилов

Latest posts by Георги Станоилов (see all)

Share.

About Author

Жоро е основател на 5kmrun.bg. Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)

НАПИШИ КОМЕНТАР