Тайната на бягането на Юсейн Болт

0

usain-bolt-start

Световното първенство по лека атлетика завърши преди броени седмици, а големият победител отново бе Юсейн Болт. Въпреки че самият Болт заяви неведнъж, че краят на кариерата му е на година или две отстояние, а резултатите му през сезона да не бяха впечатляващи, Светкавицата от Ямайка не остави съмнение в превъзходството си, печелейки златните медали на 100, 200 и 4х100 метра с резултати от 9.79, 19.55 и 37.36 секунди. С трите си победи Болт даде поредна заявка за това да бъде не само най-великият лекоатлет на всички времена, но може би и най-добрият спортист изобщо. Богатата му кариера вече включва куп рекорди, а той стана първият атлет с 11 световни титли, които, заедно с шестте олимпийски злата, го правят непреодолимо препятствие за останалите спринтьори на големи първенства вече 8 поредни години. На четири световни шампионата и две Олимпиади Болт пропусна да вземе златния медал единствено на 100 метра в Даегу през 2011 година, когато направи фалстарт и бе дисквалифициран.

На какво обаче се дължи постоянството на Болт и неговата тотална доминация по световните писти вече почти десетилетие? Отговорът на този въпрос накратко може да бъде даден с физическото предимство във височина (Болт е висок 196 сантиметра), което има ямаецът спрямо останалите си конкуренти и което му осигурява възможност да прави по-дълги и по-малко на брой крачки. Всеизвестен факт е, че Болт успява да прекоси стометровата дистанция с едва 41 крачки – приблизително 4 по-малко, отколкото са нужни на повечето от останалите му съперници. С други думи, Светкавицата изминава по 2,44 метра на всяка крачка. И въпреки този по-малък брой крачки, бягането на Болт изглежда много по-спокойно, дори отпуснато спрямо това на другите бегачи.

Причината за това привидно „спокойствие“, с което Болт печели, се крие в гравитационните сили. Или казано по-точно в умението му да използва максимално добре момента на сила. Във физиката този феномен, познат и като въртящ момент, се изразява като въздействието на сила върху въртяща се система, разположена на разстояние от нейната ос на въртене. Т.е. благодарение на по-голямата си височина и по-големия наклон, с който може да бяга, Болт успява да генерира по-голяма сила.
При това движение, което се случва в изключително ограничени периоди откъм време и място и е практически незабележимо с просто око, Болт успява да наклони тялото си напред до 22,5 градуса. В моментите, когато започва летежната фаза на бягането, този наклон достига дори до 30 градуса.

Изображенията по-долу са от изследване на руския учен д-р Николай Романов и показват нагледно какво всъщност е движението на Болт. За пример е взет финалът на Олимпиадата през 2008 година в Пекин, когато ямаецът постави втория си световен рекорд на 100 метра – 9.69 секунди. Тук трябва да направим уточнението, че изследването разглежда всяко багане като процес с 3 повтарящи се основни фази. Това са моментите, в които започва движението и центърът на тежестта (кръстът на бегача) се намира точно над опорната точка (мястото на стъпване). В тези моменти опорният крак е максимално изправен, а другият е свит и е готов да стартира процеса на „падане на тялото напред“. В показаните диаграми тези моменти съответстват на картини номер 1, 10 и 19, макар че трите са с различни вертикални отклонения. Болт успява да поддържа тази основна позиция при бягането до картини 3 и 11, както и между 19 и 20, където финалният момент липсва. След тези моменти започва летежната фаза от движението.

Bolt technique 1

Запазването на тази основна позиция при толкова сериозно отклонение показва, че това е един добре усвоен цялостен модел на придвижване. Той позволява на тялото от една страна да задържи импулса от досегашното движение, а от друга да използва ускорението от въртящия се момент, след като тялото е преминало вертикалната ос. Както вече отбелязахме по-рано в материала, тази част от движението на Болт почти не се забелязва, но благодарение на нея той успява да побеждава конкурентите си вече почти десетилетие.

Друг важен момент, на който изследването обръща внимание, е позицията на колената на бегача. На картини от 1 до 4, от 10 до 12 и от 19 до 21 много добре се вижда, че коляното на опорния не избутва тялото, а му позволява да извлече максимума от гравитационната сила на въртящия се момент. В същото време, когато въздействието на гравитационните сили практически завършва, свитият крак се намира максимално близо до коляното на опорния (картини 3, 11 и 20).

Последният важен момент от бягането на Болт, на който изследването обръща внимание, е свързан с честотата на крачките на бегача. В най-високоскоростната част от него (между 60-ия и 80-ия метър) ямаецът успява да ускори до 12,4 м/сек. и да прави по 4,4 крачки в секунди (264 крачки в минута). На база на данните от антропометрични изследвания, учените са стигнали до извода, че Болт успява да постигне среден наклон на тялото от 18,5 градуса и каданс от 4,28 крачки в секунда (257 в минута). За да се справи по същия начин, атлет с височина от 180 сантиметра трябва да прави по 4,7 крачки в секунда (282 в минута) и да постига среден наклон не по-малък 18,4 градуса.

На езика на физиката всички тези данни означават, че Болт печели по една проста причина – успява да трансформира по-добре от всеки друг ъгловата скорост в хоризонтална. Формулата можем да изразим със следното уравнение: v=ωr, където v е хоризонталната скорост на центъра на тежестта, r е радиусът на въртене на центъра на тежестта, а ω е ъгловата скорост на въртене на центъра на тежестта. Т.е по-голямата височина на Болт (по-голям радиус на въртене) се оказва ключова за това да генерира по-висока скорост и да бъде по-бърз от останалите.

Казано накратко, пред очите ни Болт се превърна в най-добрия спринтьор за всички времена, защото знае как да използва максимално добре даденото му от природата и да превръща бягането в наука.

снимки: iaaf.org; posemethod.com

*По материали от posemethod.com

Георги Крумов

Георги Крумов

Редактор at Running Academy
Здравейте! В момента уча "Журналистика" в Софийския университет и съм водещ на спортно шоу в студентското радио "Реакция". Пиша за спорт от 2011 година
Георги Крумов
Share.

About Author

Здравейте! В момента уча "Журналистика" в Софийския университет и съм водещ на спортно шоу в студентското радио "Реакция". Пиша за спорт от 2011 година

НАПИШИ КОМЕНТАР