Ч.Р.Д. 5kmrun на 7 години!

0

На тази дата, преди седем години дадохме старта на 5kmrun. Сега от дистанция и с навлажнени очи, но пък и с усмивка, си припомням за всички терзания, вълнение и трепет около това първо бягане.

Най-напред беше за времето: дали няма да вали, студено ли ще е, вятър и тн. После притеснението беше технически: маркировката, хронометъра и сканирането, дали ще раздадем таговете коректно. Тогава коридор все още нямаше и двамата (хронометър и тагове), заставаха един срещу друг, веднага след финалната линия. По това време, финиширалите ги гонехме с таговете чак до фонтана. Участниците нямаха идея за реда и начина на отчитане, ние организаторите – също. Регистрираните бяха малко, да не говорим, че никой не си носеше принтиран баркод и имахме винаги отделен човек от сканировача, който на ръка записваше имената и мястото на финиширане. Много по-натам, въведохме правилото „Нямаш баркод – излизаш анонимен“.

Отклонение: година – две, нашият организаторски багаж стоеше направо на количката, опряна на осветителния стълб и залепена за багажа на участниците и то, от другата страна на старта. Докато една сутрин, Бай Гроздан рече: „Абе какво сме се сбутали тук в краката на хората, я да преместим всичкия багаж отсреща, гледай колко място има там…“ Умно и рационално, а? 🙂 За приветствената реч преди старта, дълго време се качвах на една от пейките, докато един ден, преминаваща възрастна двойка, ме поругаха направо пред очите на събраните участници. На следващото бягане се появи дървеното сандъче 🙂

Иначе в този първи ден, доброволци имахме и по трасето. Бяхме сложили човек на входа на Южния от към „Нишава“, точно пред детската увеселителна зона. Идеята беше, да пазим бегачите от сблъсъци с деца и родители на тази площадка. От тогава, доброволец там никога не е имало 🙂

Но като чели, най-много се притеснявахме (по-скоро аз се притеснявах) за броя на участниците? Бях се разпоредил: „Какво и как ще правите – това не ме интересува, но искам в този ден, всеки един от вас, да ми доведе доброволно (или насила), мин. двама души!“ След сватбата, това беше мястото, когато се събрахме най-много рода и приятели 🙂 Слава богу от тези първи 72, имаше и не малко бегачи, които и до днес продължават, да бягат на 5kmrun. Та така до днес, когато вече наброяваме 20 000 в 4 града и 5 парка!

Днес в този специален ден, въпреки ситуацията и временното прекратяване на редовните ни бягания, искам да изкажа моята искрена благодарност към всички мой близки и приятели, които дадоха и продължават да дават всичко от себе си, за да има 5kmrun. На нашите Организатори по места (бивши и настоящи). Благодаря и на нашите Спонсори и Партньори (бивши и настоящи), но най-вече от все сърце благодаря на вас Участниците.

Честит Рожден Ден на 5kmrun!

Жоро Станоилов

Всички снимки от това първо бягане на 5kmrun:

Георги Станоилов

Георги Станоилов

Администратор at info-5kmrun.bg
Жоро е основател на 5kmrun.bg.
Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)
Георги Станоилов
Share.

About Author

Жоро е основател на 5kmrun.bg. Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)

НАПИШИ КОМЕНТАР