За мен това интервю започна с този мой пост във ФБ от 25.01.2019 г.: Вие помните ли какво сте правили на този ден (25 януари) преди точно 5 години? Защото аз помня много добре – тогава заедно с още 76 други съмишленици направих в Южен парк първите си 5kmrun по време на 42-то бягане на 5kmrun. И така вече 213 пъти (и то без ХиксЕлите, щафетите и т.н.) 🙂
Това беше един вид продължение на друг мой пост от 2017 г.: За добро ли, или за не толкова добро (защото поне за мен се оказа пристрастяващо), но напълно съзнателно, точно преди три години на днешния ден се озовах до „Поляната с гълъбите” в Южен парк. На този … пробягах най-бавните си 5 км за последните три години. И така вече 127 съботи (и не само) през последните1096 дни в студ и пек, в дъжд и сняг винаги когато мога аз съм там –в Южен или Западен парк, на бул. „Брюксел”, на Гребния канал в Пловдив или Морската градина в Бургас, заедно с десетките нови приятели и единомишленици за едно успешно начало на почивните дни в края на седмицата. После се появи и XLkmrun, и Валди 2, и многото хлябове от наградния фонд, но за това друг път J
Кънчо, ти бягаш вече 5 години с над 200 участия на 5kmurn. Сега погледнато назад във времето, как изглежда това бягане през твоите очи, сравнявайки го с времето, когато ти започна?
Не допускам, че това не е казано от някой от 5камараните и феновете на бягането, но и аз да го кажа: 5kmrun е начин на живот!!! Това, че продължавам да съм на линия (почти) всяка събота в студ и пек, в сняг и дъжд показва най-добре, че съм намерил мястото където искам и трябва да бъда по това време на седмицата. Струва ми се, че тук намерих себе си и това което искам да правя в събота сутрин, нещо което явно е липсвало в първите ми 50 години J.
В случая става дума за реална смяна на средата в която се движа през последните пет години и в момента даже не мога да си спомня какво и с кого съм правел съботите и неделите преди 25.01.2014 година. Иначе бяганията са точно 214 към 26 януари 2019 г., ако трябва да сме точни 🙂
Честно казано, поглеждайки и връщайки се пет години назад във времето, нямам усещането, че нещо се е променило, като изключим безспорния факт, че хората са много повече и че 5kmrun се премести и в „домашния“ ми Западен парк. Може би най-важното е, че няма промяна в духа и положителната нагласа в хората, които са най-голямото богатство на инициативата 5kmrun. Казвам, че няма промяна не защото наистина такава няма и че 5kmrun едва ли не е застинал някъде в годините 2013-2014, а защото смея да кажа, че бидейки вътре в процесите и „еволюирането“ на това бягане аз не усещам доколко нещата са се променили. Нужен е погледа на някой човек, който участва в бягането веднъж на 2-3 години и тогава съм сигурен, че в неговите очи промените ще са „революционни“.
Какво се промени от тогава?
Ако някой иска да проследи развитието и израстването на 5kmrun от първото до 250-тото бягане, нека си даде труда да прочете „фундаменталното“ и добре подплатено с факти интервю на моя приятел Стоян Коев от преди година и нещо. Той направи пълен разрез на бягането към този момент, а от тогава до днес има и още какво да се добави.
Аз не искам да повтарям или да се конкурирам със Стоян, само бих добавил че съботните бягания са със запазен дух като място за среща на много приятели и съмишленици, привърженици на една или друга кауза и т.н. По-лесно се долавят промените в XLkmrun, особено по отношение на усъвършенстването на трасетата и включването на повече динамични щафетни бягания и то при постоянно нарастващата конкуренция с други подобни стартове и състезания.
В личен план аз се чувствам пълноценна част от 5kmrun и макар да съм чак 1811-ия регистриран участник ми се иска да мисля, че съм допринесъл с нещо за укрепването и подобряването му. Това става при разговорите ми с двамата Жоровци – Станоилов и Атанасов пред които съм давал мнения и предложения за сайта, трасетата и т.н. Участвал съм сам а отскоро и съпругата ми доколкото ни е възможно като доброволци, а от две години „въведохме“ и раздаването на Коледни късмети на завършилите Коледния 5kmrun в Западен парк 🙂
Какво остана и се запази и до днес?
Запазил се е духът на първото бягане. Запазило се е основното, а това е разнообразната палитра от хора (все по-различни и по-интересни) и възможността за съпоставка – със себе си и с другите. Запазило се е и нещо много важно – бягането да е напълно безплатно за участниците. За хората които са организирали събития е пределно ясно колко и какво струва като усилия, време, средства, нерви и труд на организаторите по места и техните семейства едно еднократно събитие. А да го правиш всяка седмица, и то в събота? И то на пет места едновременно? А тук да добавиш и щафетните бягания и XLkmrun? А бюлетина? А светкавичните резултати от бягането? А албумите със снимки след всяко бягане? Със сигурност това не е лесно, за това мога да кажа само едно голямо благодаря и да им се поклоня.
Много ми се иска хората с опит, нужните контакти, информация и възможности ако могат да помогнат за изготвяне на качествени проекти за получаване на средства за развитието на 5kmrun от държавата (ММС, а защо не и МЗ), общините и др. подходящи донори, които мислят и правят нещо за развитието на спорта и за здравето на хората.
В какво са се превърнали съботните 5 км бягания за теб?
Това е моето предпочитано начало на уикенда. Ако има ден и час в който знам със сигурност къде съм и какво ще правя, то това е събота сутрин. Вече всички мои роднини, приятели, близки и познати знаят, че ако им трябвам за работа, за помощ, за купон, за пътуване и т.н. в събота, то на мен могат да разчитат чак след 10-11 часа, в зависимост от сезона. Бих искал да мога да помагам повече на организаторите и се надявам да мога да го правя при всяка възможност когато разполагам с повече време.
В началото се стремях всеки път да съм по-бърз от предишния, а сега гледам на бягането като на място за социални контакти и етап по пътя на постигането на някаква конкретна по-голяма цел – участие в планинско бягане, маратон, подпомагане или пейсване на конкретен човек и т.н.
В последните месеци това е и мястото за среща, майтап, раздумка, отбелязване на поводи и какво ли още не със съотборниците ми от Asics Frontrunner Bulgaria.
Всяка събота в парка, какви качества, трябва да притежава човек и какъв е твоят личен мотиватор?
При всички случаи трябва постоянство и упоритост в желанието да си в точния час на старта. Синът ми обича да казва по други поводи, че всичко е въпрос на приоритет. И наистина, реша ли да търся причина да не тичам в събота сутрин, много лесно ще намеря такава. Все пак слава богу, че в момента приоритет е физическата форма и здравето ми, а това се вписва идеално в съботното приключение 5kmrun.
Все пак въпреки желанието и постоянството досега не съм успял да направя повече от 43 (или 44) бягания за една година и още търся отговор на въпроса как можеш да не пропуснеш нито едно бягане 250 съботи поред? Или с други думи да не напуснеш София в продължение на 250 уикенда? (Всъщност сега се сещам, че със Стоян и доста други софиянци сме се засичали и в Морската градина на Бургас и на Гребния канал в Пловдив – да се готви Варна, а защо не и други градове).
Моят личен мотиватор е да победя себе си, макар че почти всеки път се появяват и други дразнители – или ти гониш конкретен човек, или бягаш здраво да не те стигнат. Периодично, главно при хубави атмосферни условия, си поставям миницел да правя поредни бягания в зелената зона, т.е. всеки път да съм по-бърз от предния, като засега съм стигнал до 11 такива бягания. Тъжно ми е да го кажа, но истината е, че сега са последните дни и месеци в които (надявам се) мога да подобря резултатите си на 5 км. След това битката ще е да ги задържа по-дълго време на това ниво L.
При всички случаи е много важно приемането на „хобито“ от хората в моето семейство, нещо което към момента е факт. Неслучайно някои от любимите ми бягания са, когато сме тичали и финиширали заедно цялото семейство.
Понякога мотивацията идва съвсем случайно под формата на добра дума казана от колега бегач. Имало е случаи някоя добра дума да ме държи във форма по цяла седмица.
Архива с резултатите и снимките също може да мотивира и помага, а понякога и да те изненада, ако например видиш, че преди години си финиширал преди човек на който в момента му „дишаш прахта“, както и обратното разбира се.
С какво или в какво 5kmrun успя да те промени?
Бягах много и преди да се присъединя към 5kmrun, поне от далечната 1976 година. Едва ли съм имал и имам перфектното бягане като стил, техника и т.н., а и едва ли на тези години бих могъл да променя нещо. Всъщност има една промяна, тя дойде благодарение на новите хора с които се срещнах – те ме накараха да погледна и на по-дългите дистанции и да стигна до маратоните. А за това трябват малко повече километри и пот. Засега не мисля за нещо повече от класически маратонски дистанции, така че към днешна дата това ми е предела, засега ултрамаратоните не ме привличат и не са ми цел.
Едно от малкото отрицателни неща, които 5kmrun ми причини е, че ми отне от времето, което доскоро посвещавах на ориентирането. На всичкото от горе едно време си мислех, че едва ли не съм техничен състезател по ориентиране и печеля от точни варианти, а през последните години на няколко пъти „се губя“ и се оказва, че трябва и мога да компенсирам с бягане.
Сигурно и други се питат, но още търся отговор на въпроса защо някой път на финала се оказва, че съм летял без да го очаквам, а друг път след някаква специална подготовка, подлагане на режим и намерение за рекорд, а на края нищо не се получава.
През последните години се научих и да поддържам равномерно темпо в комфортната ми зона. Много горд бях когато на 12.05.2017 като пейсър-темпо водещ за 26 мин заковах времето на 26.01 – най-точния пейсър от всички. И все си мисля, че вината за тая една секунда е на Жоро – просто е натиснал хронометъра с 1 сек закъснение 🙂
Не на последно място 5kmrun ме лиши от едни поне 10 кг лично тегло. Заслугите едва ли са само негови, но нямам нищо против да продължим съвместната си работа в тази посока.
Какво ти се иска да промениш в 5kmurn?
Честно казано не бих искал да се променя нищо. Спомням си и отдавам значение на този въпрос и отговорите ми към него при предишното ми интервю от преди 3-4 години. Тогава съм казал: „Нещо което работи добре не се променя – закон!!!“. Изказал съм и предложение за по-чести бягания в Западен парк, което от близо две години е факт като алтернатива на трасето в Южен парк.
Всъщност се сещам за две неща, които може би има възможност да бъдат подобрени, обаче те не с свързани с организацията на самите бягания или трасетата. Първото е свързано с подобряването на функционалността на архива (статистиката) със записите на бяганията в сайта, вкл. и мейлите с резултатите. Другото се отнася основно за Западен парк – има нужда от подобряване на заснемането на бегачите по трасето или на финала – по обясними причини хубавите снимки в днешно време са оказват много важни 🙂
Кой е най-силният ти спомен на 5kmrun?
Още ме топлят спомените от бяганията на които съм бягал заедно със съпругата и сина ми, а веднъж и с племенницата. Много изненадващо, но и приятно ми е било в моментите в които съм получавал бурни аплодисменти при спечелването на поредната награда от томболата на XLkmrun, която най-често е хляб, поради което има случаи да не купуваме хляб по няколко месеца 🙂
Искрено съм се забавлявал по време на някои от бяганията с кауза, например цветните бягания, когато мъжете тичахме с полички, както и бяганията с мустаци-особено на финала когато хората са с разлепен мустак, половин мустак и т.н.
Не знам дали е смешно или тъжно, но още си спомням една серия от бягания от преди 3-4 години, когато се налагаше да отивам да си доработвам в събота веднага след финала, т.е. прилично уморен и изпотен, но определено доволен от тонизиращото начало на деня. Спомням си как изненадах треньорката си по ориентиране в Западен парк в момент когато тя си е мислела, че съм в маратона в Атина, а ние правехме последната тренировка за маратона два часа преди полета.
Истински весело, но след финала, а не докато качвам баира на втория километър по трасето в Западен парк е успоредното тичане с една млада дама с интересен начин на дишане (поне за мен леко смущаващ 🙂 ), от която нито мога да се откъсна и да избягам, нито ми се иска да я пусна да се отдалечи достатъчно за да не я чувам. Все пак се надявам, че и тя е допринесла да смъкна някоя и друга секунда от времето си по това красиво и интересно трасе.
В графата „смешно или тъжно“ бих сложил и „каръкът“ с рекордите ми на 5kmrun – два от тях реално са преизчислявани (може да ги наречем и служебни) заради проблеми с времеизмерването. Май е време да направя едно истинско и безспорно лично постижение, а? Защо това да не е още тази събота в Южен или Западен парк? Аз ще съм там. Ще се радвам да ви видя и Вас? Моля пейсърите за 23,30 да подадат писмени заявки 🙂
До събота!
Честито Кънчо още веднъж за символичната годишнина с 5kmrun, поздравления за твоята постоянност и любов към бягането и благодарности за споделените преживявания 🙂
5kmrun
Георги Станоилов
Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)
Latest posts by Георги Станоилов (see all)
- XL Банкя 2025 - 13 март, 2025
- XL Лозенска планина 2025 - 13 февруари, 2025
- XL Бистрица 2025 - 28 януари, 2025
