5 камаран на седмицата: Боян Бойчев (от архива на 5kmrun)

3

Професия/ Работа? Руска и Българска фиология. Работи като учител и журналист

Представи се, кажи нещо за себе си? Казвам се Боян Бойчев и съм на 43 години. Завършил съм руска и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Работя като учител по български език и литература и по руски език в столичното 93-то СОУ „Александър Теодоров – Балан“. Журналист съм в сп.“Атлетика“, специализирано издание за лека атлетика и здравословен начин на живот. Имам интереси в много области от живота. Пиша поезия, имам издадени четири стихосбирки, с две от които спечелих национални литературни награди. В момента подготвям петата си книга. Член съм на Съюза на българските писатели. От дълги години съм състезател по лека атлетика, дълги бягания и маратон. Имам три бронзови медала от републикански първенства (два на маратон и един на полумаратон), студентски шампион съм на 5000 м. Призьор съм от много други състезания у нас и в чужбина. Личните ми резултати са: 5000 м – 15:13 мин; 10 000 м – 32:01 мин; маратон – 2:25.33 ч.

Привърженик съм на древногръцкия идеал – хармония между физическо и духовно, между тяло и интелект.

Обичам бягането, за мен то е начин на живот, философия, нещо, без което не мога.

От кога бягаш? Започнах да бягам като ученик. Запали ме баща ми, който много спортува и се е занимавал с различни спортове. А бягането е в основата на всичко. По това време той започна да участва на маратони, а покрай него и аз. Пробягах първите си 5 км на маратона за „Наградата на София“. Тренирах заедно с татко, той ми даваше напътствия, тренировки. Когато станах студент, започнах да тренирам при Александър Ченгер, един отличен треньор. Той ми даде основата. Привърженик е на немската интервална методика, комбинирана с много сериозна силова подготовка. Два дни в седмицата влизахме в силовата зала, тренирахме с ластици, препятствия, леки щанги. Бягахме отсечки, дълги пробези. Ходехме по лагери, където дори възникна и понятието „ченгеризъм“ – комбинация от строг тренировъчен режим и здравословен начин на живот. След това преминах при Румен Механджийски, при когото съм и до ден днешен. Един от най-добрите специалисти в дългите бягания у нас. Изключителен треньор, който издигна подготовката ми на професионално ниво. В групата при него бяхме някои от най-добрите бегачи на дълги разстояния у нас по това време: победителите в софийския маратон Даниел Дуков и Христо Георгиев, също така Асен Христов, Веселин Цочев, Николай Киневски, Крум Христов, Валентин Николов, Венцислав Апостолов, както и моя милост. В различни периоди с нас тренираха и много други бегачи. Представете си какво ставаше, когато тръгвахме на дълъг пробег, например! Това си беше мини републиканско първенство. А когато се стоварвахме от колите малко преди началото на някое състезание, казваха, че идва „наказателният отряд“! Тогава тренировъчният ми обем достигаше 180 – 200 км седмично с две тренировки дневно. Правехме много отсечки с различна дължина и почивка, дълги пробези, а възстановителните ни кросове задължително бяха на темпо 4 мин/км и по-бързо. По време на тренировките се моделираше очакваният резултат на състезание. За съжаление, у нас няма възможност да се тренира професионално и човек да се издържа само от бягане. Единици го правят и не в дългите бягания. Всички ние работехме, учехме, затова резултатите ни имаха таван. Постепенно групата ни се разпадна: кой по принуда наблегна на работата, кой замина в чужбина. Започнах работа като учител, а тази професия е сведена до издевателство у нас. Така че ми се наложи да работя на по две – три места. Спадът на резултатите беше неминуем. Но остана радостта от бягането. Да излезеш в парка или на стадиона, да почувстваш как краката ти се движат, как пулсът равномерно и мощно ускорява, да усетиш вятъра. Да усетиш радостта от движението. Остана ми и амбицията да се надпреварваш – първо със себе си и после с другите. За тези вече 25 години дните, в които не съм тренирал, се броят на пръсти – едва ли са повече от десетина. Може да съм страшно уморен, да нямам никакви сили, но излизам на половинчасов лек крос. Иначе се чувствам като болен, изнервен съм, не си ли взема порцията тичане. Когато имам време, тренирам сериозно и отговорно, по схема, която сме изготвили с треньора ми. Той знае ангажиментите ми и се съобразява с това. Аз – невинаги, затова понякога се преуморявам. Радостното е, че в групата непрекъснато идват нови хора, които имат желание и амбиция да тренират. Спазвам режим, близък до този, който спазвах като добър състезател. Стремя се да се храня здравословно, да спя пълноценно. И да тренирам всеки ден.

Как разбра за 5kmrun.bg? Каза ми една моя позната, проф.Септемврина Костова, която е редовен участник, бивша баскетболистка и една от най-добрите при ветераните лекоатлети. Подвоумих се малко, защото си знаех, че нивото ми не е добро (в сравнение с предишните ми резултати). Но стартирах и ми хареса. Първото бягане, в което участвах, беше по двойки и аз бягах с татко. После станах втори, а след това се „зарибих“! И продължавам…

Какво ти харесва в 5kmrun? Идеята. Да знаеш, че всяка събота имаш състезание или контролно бягане, в което да покажеш най-доброто от себе си. При това без да гониш задължителни точки, медали, постижения. Ако се получи – добре, ако не – следващия път. Чакам с нетърпение събота и тръгвам за Южния парк много мотивиран. Атмосферата. Чувствам се в свои води. Интелигентни хора, които се събират, за да бягат заедно, да си говорят за бягане, хора, които  водят един по-различен и здравословен начин на живот. Имаше нужда от такова бягане, което да обединява хората, които обичат бягането – независимо от резултат и амбиции. И не на последно място – че е безплатно. Напоследък се появиха доста бягания, но повечето са платени, а стандартът на живот у нас не е висок и не всеки може да отделя всяка седмица двайсетина лева за участие в състезание, дори да иска.

Как 5kmrun промени твоето бягане? Мотивира ме. Всяка седмица в събота знам, че ще отида в Южния парк и ще дам всичко от себе, на което съм способен в момента, за да пробягам силно тези 5 км. Ще „изям“ асфалта! Участието на толкова хора в това състезание върна вярата ми, че не всичко е загубено, че хората искат да спортуват, въпросът е да ги организираш и запалиш. Да ги изкараш от удобния диван пред телевизора, от стола пред компютъра, от кръчмите, от летаргията. Лично за мен, с треньора ми Румен Механджийски включихме „5kmrun“ като контролно или темпово бягане в тренировъчната ми схема. Иначе в момента целта ми е да имам тренировъчен обем от около 100 км седмично с една тренировка на ден. И да подобрявам резултатите си!

Какво мислиш за доброволчеството? Доброволчеството е нещо много хубаво и благородно. То стои в основата и на съвременните олимпийски игри, когато стотици хора участват в организацията и провеждането, без да им се заплаща за това. Аз лично с удоволствие бих участвал като доброволец, стига да имам време за това. Готов съм да споделя с желаещите натрупаните знания и опит за тренировки, възстановяване, здравословно хранене. Искам повече хора да бъдат убедени, че бягането е най-естествената човешка дейност и път към по-добър и здрав живот.

Ако ти си Главния организатор на бягането следващата седмица, какво би променил? Нищо не бих променил. Организацията е отлична. Знам колко трудно се организира състезание, а ние, българите, сме царе на критиката, дори когато няма за какво да се критикува. Отлично състезание, за което трябва да научат повече хора, но това зависи от всички нас, участниците. Всеки да помага, с каквото може.

Коя е най-смешната или забавна случка, която те споходи по време на нашите съботни бягания? Не се сещам за забавна случка. Освен може би когато веднъж реших, че в петък мога да направя по-тежка интервална тренировка и това няма да ми се отрази на съботното бягане. Да, но… Явно не се бях възстановил и краката бяха, хм, доста тежки и трудно ми се подчиняваха. Е, завръших 5-те километра почти марширувайки, но оттогава реших, че в петък тренировката ще е по-лека. А иначе в годините като активен състезател съм имал много любопитни и смешни случки. Спомням си веднъж по време на крос на темпо 3:40 мин/км завих по една алея в парка и почти се сблъсках с мъж и жена, които се разхождаха. Стресната, жената възкликна: „Бягащ човек!“ и се притисна до мъжа си. Нямах време да реагирам и продължих, но това „бягащ човек“ ми прозвуча като „снежният човек Йети“ или като някакъв изчезнал човешки вид, част от еволюцията на човека. Нещо странно, рядко срещано, някакво изкопаемо. Дълго се смяхме после с приятелите бегачи от групата! А днес аз пожелавам „бягащият човек“ да бъде следващият етап от развитието на човечеството и „5kmrun“ да е главен „виновник“ за това! Не се притеснявайте да бъдете „бягащи хора“, аз лично вярвам, че човекът е роден да тича.

Георги Станоилов

Георги Станоилов

Администратор at info-5kmrun.bg
Жоро е основател на 5kmrun.bg.
Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)
Георги Станоилов

Latest posts by Георги Станоилов (see all)

Share.

About Author

Жоро е основател на 5kmrun.bg. Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)

3 коментара

  1. Pingback: Running Academy 5 камаран на седмицата: Силвия Стефанова - Running Academy

  2. Pingback: Running Academy Как да се храним при спортни травми - Running Academy

  3. Pingback: Running Academy Отбор на месеца: Гладиаторите на Механджийски - Running Academy

НАПИШИ КОМЕНТАР