5 камаран на седмицата: Вера Френгова

0

Професия/ Работа? Занимавам се с планиране и организиране на езикови и бизнес обучения.

Представи се, кажи нещо за себе си? Идвам от Варна, но вече от 18 години живея в София. Обичам да се срещам с приятели, да слушам музика като джаз, соул, фънк, да ходя на театър, да обикалям из България и да пътувам в чужбина.

От кога бягаш? Всъщност първото ми тичане беше с 5кмран. Като цяло не съм спортен тип и никога не съм се занимавала със спорт.  Но в един момент в живота си се замислих дали не е добре да започна да спортувам нещо, за да се чувствам добре и да бъда активна. Тичането беше първото нещо, което ми хрумна и така веднага попаднах на сайта на 5кмран. Ето че бях открила какво да пробвам, идеята за тичането влезе в главата ми, но още не се осмелявах да опитам, не знаех дали ще се справя. И точно тогава, само ден по-късно се случи нещо странно – на работа се запознах с Бойка Арсова, която сега съвсем наскоро завърши 250-тото си тичане с 5кмран. Не си спомням защо, но в един момент започнахме да си говорим за бягане и маратони и тя ми каза “ами защо не дойдеш на едно страхотно събитие тази събота – 5кмран” . Можех само да се усмихна на това щастливо съвпадение и да приема. Това се случи през лятото на 2015та година. Безкрайно съм благодарна на Бойка, моето running гуру, за куража и мотивацията.

За първото бягане веднага навих една моя приятелка, с която дойдохме заедно, споделяйки несигурността си дали ще успеем да изтичаме петте километра. Не беше никак лесно, но с малки почивки успяхме да финишираме и повярвахме, че и ние можем.

Какво ти харесва в 5kmrun? Хората, атмосферата, парка, организацията, уюта, който създавате на всяко тичане, тематичните събития, съпровождащи бяганията. Харесва ми това, че всеки е добре дошъл, независимо от възраст и физически способности.  Цялата организация на 5kmrun толкова ме заплени, че започнах да споделям на много от приятелите ми и един по един започнаха да идват и те.  Всички бяха любопитни какво е това събитие, което най-сетне ме е запалило за спорт. Така около 10 от тях станаха регистрирани 5кмранци.

Как 5kmrun промени твоето бягане? По-скоро 5kmrun промени мен и навиците ми. Преди 5kmrun за мен събота сутрин беше време за доспиване, пиене на кафе в леглото и сладка почивка. Сега с удоволствие в събота сутрин ставам рано, а кафето е след тичането, споделено с приятели навън.

Откакто започнах тичанията по-активно се включвам в планински походи, а миналата година започнах да се занимавам и със сноуборд.

Тичането в Южния парк ме запали да опитам и другите леки локации – в Западен парк 😊Е, понякога и в Пловдив, Варна и парка Врана.  

Открих, че тичането е приятен начин за половин час да остана с мислите си, да се освободя от тревоги и стрес, да се отпусна и да се съсредоточа върху това, което мога. Аз лично все още всеки път се радвам на успеха, че съм финиширала, въпреки че малко преди края буквало оставам без дъх. Знам, че повечето хора тук се занимават по-сериозно със спорт, но, повярвайте, за човек, който не спортува активно, петте километра са постижение.

Какво мислиш за доброволчеството? За съжаление не съм участвала в много доброволчески инициативи, иначе да дариш от времето си е прекрасно и дано да има все повече доброволци за хубави и полезни инициативи.

Ако ти си Главния организатор на бягането следващата седмица, какво би променилa? Цялата организация на бяганията е отлична, и поздравявам целият екип на 5kmrun, помощниците, фотографите и всички доброволци, благодарение на които се събираме всяка събота.

Аз лично по-скоро бих се насочила към още повече инициативи за опознаване и сплотяване между 5кмранците –  да добавим видео и аудио интервюта, или интервюта, водени от бегачите, да направим общ музикален плейлист за бягане, или да споделяме кратки мотивации за тичане, постоянство и издръжливост.

Личен успех или постижение с което се гордееш? Първата година, в която започнах да бягам, се качих за първи път на Мусала и на Вихрен, а малко след това покорих и Олимп – планината на боговете. Стръмното изкачване на Митикас и даже на места катерене си беше предизвикателство за издържливостта ми и към страха ми от височини. Но гледките и чувството след това бяха незабравима награда.

Коя е най-смешната или забавна случка, която те споходи по време на нашите съботни бягания? Преди време отидох в Пловдив и реших да се включа на бягането на Гребната база. Изобщо не бях съобразила, че в Пловдив от рано сутрин е жега около 35 градуса. Трасето там е разделено на две равни части като точно по средата се вижда един хотел. Започнахме да тичаме като на мен от самото начало ми страна тежко и много топло, но продължих, с мисълта дано по-скоро да стигна хотела и да преполовя разстоянието. Тичах, тичах, но хотелът все си стоеше някъде там в далечината. Аз просто имах усещането, че или аз не се движа или хотелът по някакъв необясним начин се измества и изчезва в далечината. Продължих да тичам под жаркото слънце като вече мислех, че никога няма да достигна хотела. В този момент изведнъж дочух ръкопляскания и окуражаващи възгласи на няколко възрастни зяпачи, дошли да гледат състезание по гребане, и на едно момче от бегачите зад мен. Продължих да тичам. Успях да достигна хотела, който все пак си стоеше на същото място. Поех по останалата отсечка до финала. Малко преди края вече нямах никакви сили, но тогава едно момиче от бегачите дойде до мен, хвана ме за ръка и заедно пресякохме финалната линия. Забавното за мен в случката е, че това се оказа най-бързото ми бягане до момента, а аз имах чувството, че никога няма да свърши.

Благодарим ти Вера за това интервю, бъди здрава и успех! 🙂

5kmrun

Георги Станоилов

Георги Станоилов

Администратор at info-5kmrun.bg
Жоро е основател на 5kmrun.bg.
Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)
Георги Станоилов

Latest posts by Георги Станоилов (see all)

Share.

About Author

Жоро е основател на 5kmrun.bg. Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)

НАПИШИ КОМЕНТАР