Професия/ Работа? Първо съм филолог, след това разни други неща, но понастоящем основно съм юрист, със специализация в областта защитата на правата на човека. Работя в неправителствения сектор. Доста непопулярно в България, особено напоследък.
Представи се, кажи нещо за себе си? Толкова са ме учили на това “30 секунди в асансьора” представяне! (“Представи си, че в асансьора срещнеш супер важен човек, и срещата може да промени съдбата ти. Как се представяш за времето от етаж 1 до етаж 7?”) Така и не го научих 🙂
Нормална средностатистическа извадка, със завишени нива на любов към книгите, езиците, карането на колело и пътуването. Мечтая да говоря френски както говоря английски, но не ми се получава:)
От кога бягаш? Накара ме да се замисля.. Като се върна назад, май винаги. От 1998 със сигурност. Но някакво лежерно. Обаче около 2004-2005 година попаднах на една банда планинари, каякари, байкари и каквото ти душа иска, русенци, супер готини хора. Първият ми 3-хилядник (всъщност и вторият, и третият) беше с тях, Ерджияс в Турция. Там се запознах с разни хора, между които и един от моторите зад днешния “Бегач” (тогава клубът още го нямаше). Той говореше нон-стоп за маратони, тренировки и чудесии. С него и други от групата през 2007 година направихме Евразийския (Истанбулския) полумаратон. Бях чувала, че мостът над Босфора (първият) е забранен за пешеходци и единственият начин да стъпиш на него без да те арестуват е да участваш в маратона. На мен ми беше за сефте изобщо подобно нещо, спомням си как кокорех очи, докато разни хора търчаха напред-назад да загряват, а аз се криех из храстите да пуша.. Но беше величествена гледка – целият мост, човек до човек, всички бягат, красота! (Между другото, истанбулските полицаи са една от най-добрата публика за маратони! Всички ти ръкопляскат и ти се кефят!) Оттогава бягам като антистрес упражнение, да чистя дневните натрупвания. Където и да съм живяла по света, второто нещо след закупуване на чаша за кафе е да си набележа маршрут за бягане.
Как се реши да започнеш да бягаш на 5kmrun? На един Шри Чинмой щафета маратон в София се засякох с приятелка, с която сравнително рядко се виждаме. Тя бягаше щафета с компания от 5kmrun. Опита се да ме навие да опитам, но на мен нещо не ми проговори. Ако искаш да бягаш, защо имаш нужда от подобна пионерска организация?? – питах се. Сравнително скоро след това се засякохме пак с нея на Каланджа полумаратона и пак стана дума за 5kmrun. Казвам си – ми нека пък да пробвам! Тя по принцип е фен на Южния, но точно тогава имаше някакъв ремонт там и Южният бягаше в Западен. И ти да видиш – взех, че се зарибих!
Как 5kmrun промени твоето бягане? Както споменах, бягам за кеф, като грижа за психичното си здраве, за да си проветрявам главата и душата.. Не казвам, че засичането на резултата и сравнителният план са нещо лошо, просто за мен това не е най-вжното.
Промени го като различно усещане. За мене бягането винаги е било самотно занимание. Никога, ама никога не съм разбирала тези хора, които тичат (най-често) п войки и докато тичат си говорят. За мен това е абсолютно неразбираемо! Тичането ме кара да остана със себе си по начин, по който нищо друго не може да постигне.
Но в същото време 5kmrun ми дава усещането от маратона – една общност, разнолика колкото искаш, но обединена от едно нещо – бягането. Като на концерт на любима група/DJ (ако още си спомняме какво е това концерт на живо или house party..) – хора, които кога в другия си живот няма да застанат рамо до рамо едни до други, защото са толкова различни и се движат в различни орбити, но там съпреживяват по един и същи начин, с единствения общ знаменател тов, което ги сближава.
Къде би ти се искало или плануваш да пробягаш едно 5kmrun Selfie? Хм, това като дърпане за опашката малко ми звучи.. Манхатън! Влюбих се в енергията там! Пък и в Щатите тичат като за всички останали континенти взети заедно! Ще е велико!
Ако ти си Главния организатор на бягането следващата седмица, какво би променилa? Много сте добри в организацията (и не само), копче не мога да кажа! За което благодаря! Продължавайте добрата работа!
Личен успех или постижение с което се гордееш? Първият ми полумаратон в Истанбул, първият ми триатлон в Сърбия (вкл. купа от трето място в олимпийската дистанция, ама това заради възрастовата категория и че в олимпийската дистанция почти нямаше жени :)) и първият ми пълен маратон 2020 – то на тази шантава година ако не й закичиш един маратон, с какво да я запомниш?? Пък и първото си е първо..
“Гордея се” по принцип не са измежду думите, които използвам, гледам да не се вземам на сериозно, но с тези трите по-горе, плюс, че съм качила 4-хилядник и се научих да карам ски на 35 – да, гордея се 🙂
Коя е най-смешната или забавна случка, която те споходи по време на нашите съботни бягания? Забавно не знам дали е, но има един господин, който тича с музика от телефона си, някакъв кошмарен метъл, предложих да му купя слушалки, падали му били от главата.. Знае, че му ненавиждам музиката и табиета да я натрапва на всички останали, но! наскоро почнахме да се поздравяваме 🙂 Купон да става!
Бъдете здрави и благодаря, че ви има!
Благодарим и Дилянски, успех!
5kmrun
Георги Станоилов
Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)
Latest posts by Георги Станоилов (see all)
- XL Западен парк 2025 - 26 декември, 2024
- Печеливши + Регламент Годишни награди 5kmrun 2024 - 23 декември, 2024
- XL Северен парк 2024 - 19 ноември, 2024
