Професия/ Работа? Компютърджия! 🙂 Принуждаваме камъни да мислят по конкретен начин; плащат ми да докажа, че някой е сгрешил… по-разбираемо казано: от близо 10 години работя в компания, която разработва чипове, като аз съм част от екип, фокусиран над тези, които са гръбнака на големите халета с шкафове, пълни със сървъри, където скоростите са от сорта на 100Gbit на секунда… за всяко свързано устройство. Примерно тези, които стоят в ядрата на рутерите, управляващи трафика в така наречените “облаци” или някои от най-известните сайтове. По-конкретно аз се занимавам с верификация на дизайна. „Дизайн“ наричаме компютърния код, който по-късно се превежда до транзистори и връзки между тях, превръщайки плочка силиций (да не се бърка със „силикон“) в “мислещ камък” или чип. Верификация е нещо сходно с (автоматизирания) Quality Assurance в програмирането или на Отдел Технически Контрол на много други места, но си има и разлики. Примерно ние няма как да пуснем нова версия през 3 дни, защото „поведението“ на чипа буквално е „записано на камък“ и цената на пропуските е много висока. Понеже темата с ваксините и чиповете е много актуална, ще дам мащаб: тези са с размер покриващ голяма част от дланта ми и не минават през игла.
Представи се, кажи нещо за себе си? Моята житейска философия е тази на самонадграждането и това, че си по-пълноценно човешко същество, ако си „адекватно зле“ в много области, отколкото да си супер добър само в една и неадекватно зле в останалите. Опитвам се да гледам живота и бягането през колкото се може повече призми и обективи. Иначе съм родом от Разград, учих висше в Русе и заради работата (все пак да ти плащат да откриеш, демонстрираш и коригирате нечия грешка!?!) ме придърпа към майната си, в Пловдив. На 35 години, несемеен, но да не ходим в тази тема. За житейската философия мога да споделя и книга, която слушам в момента “Range: Why generalists triumph in a world of experts” на Дейвид Епстийн, още я няма преведена на Български, но предната му “Спортният ген” я има.
От кога бягаш? В училище бягах доста активно от 4-ти до 6-ти клас, но от някои часове, за да цъкам Mortal Kombat 3 (и други) по залите. Иначе малко по-сериозно: в детството си бях… как да се изразя по-деликатно… „атлетично неадекватен“ и помня как постоянно си изкълчвах глезена (може би е било само 3-4 пъти?), както и срама от това да съм най-бавен и едвам да влизам в норматива на 50м, поне преди пубертета беше такова. Имах 3 години активно трениране на шах, с едно първо място в местния клуб, тъкмо след като се отказах на 9… в едноцифрените си години съм тренирал и баскетбол и малко карате, но това бе миналото хилядолетие, преди над четвърт век и не се брои. В пубертета малко се оправих, но в никакъв случай не съм блестял с атлетичност и по-голямата част от деня ми минава/ше на стола пред монитор/и.
Започнах да бягам няколко пъти седмично през лятото на 2012-та, като рано сутрин качвах едното тепе в Пловдив. Бях си събрал прилична колекция от подкожни мазнини и исках да ги „изхарча“; в интернет пишеше, че с бягане се отслабва и няколко пъти седмично правех по 5 км на тепето, както и многочасови разходки… тогава не знаех, че има организирани бягания и като лятото свърши загубих интерес. С движение намалих излишните килца малко и после пак леко си ги върнах, но бягането отпадна и започнах други видове спорт – танци, кросфит, футбол, но и те едно по едно ми омръзнаха.
В същия период си купих читав фотоапарат и се учех да снимам. По случайност се запознах със спортния репортаж, но много ми допадна като тип фотография и от време на време ходих да снимам разни събития, едно от които беше инициативата Move Week, вероятно през 2014-та, когато може би се е падало нощното бягане на 5kmrun. Тук си го измислям малко (не открих кадрите), но помня, че бранд-а на 5kmrun ми бе познат и мисля, че беше от там. Следващата година, прибирайки се за Великден в Разград, бях извел на разходка новия си обектив за спорт (70-200/2.8) тогава напълно случайно се озовах на старта на “Великденски Крос” (2015-та), организиран от 5kmrun (за които бях чувал) и някакви други, дето тогава не ги запомних (клуб “Зелена Стъпка”, с днешна дата организатори на Разградския Сателит и куп други събития). Ако не знаете какво значи думата serendipity („щастливо съвпадение“) горната случка е баш това. Пощраках малко и после се чудех на кой да ги изпратя тези кадри се сетих за 5kmrun и ги пратих… та така. Ползвах снимането на спорт като повод да покарам колело или да се разхождам и по този начин се оказах (вече не на късмет) снимащ на Маратон Пловдив, както и още няколко други спортни събития. Когато имаше нещо интересно на 5kmrun (примерно това с боята) аз с удоволствие се включвах да запечатам момента.
Как се реши да започнеш да бягаш на 5kmrun? 2017-та, снимайки Персенк Ултра установих, че за един ден съм минал 25 км с техниката или половината дистанция на Орехово Ултра (50) и след ред случки и запознанства с бягащи хора, реших да се предизвикам да финиширам Орехово Ултра на следващата година. 5кмрън бе едно от местата, където тренирах за това. В началото нарочно не се регистрирах, защото времената ми бяха доста кофти, но в един момент доближих 25 мин и се регистрирах. Точно миналата седмица ми станаха 50 бягания, в които съм се „чекирал“. Вероятно имам 10-15, които съм анонимен. Иначе водещата цел на това начинание беше да вляза във форма, че пак леко се бях освинил. Първите месеци кантара си стоеше стабилно на 90 кг, но дрехите ми ставаха широки, после взе да пада и да се връща и така… чак миналото лято разбрах кое не ми е наред в диетата, защото “няма как да надбягаш лоша диета” и следейки по-внимателно движението и калорийния прием паднаха 10кг. С днешна дата съм перфектно закотвен на 80 кг, които не са мръднали в рамките на последните 3 месеца. От това отслабване ми се подобриха и времената на 5 км, даже в Събота, за “юбилейното” ми бягане, с помощта на приятел първите 3 км, си изпълних целта да сляза под 20 минути, 19:34. За момента нямам цел за по-долу от това, време е за насочване на фокуса към по-дълги дистанции.
Как 5kmrun промени твоето бягане? Не съм убеден, че ми е променило бягането, но ме запозна с много хора. Подобни събития са хубав повод да намериш хора с обща странност. В доста градове (Русе, Варна, Сливен ми идват на ум), има редовни големи събирания на стадион и групови тренировки. В Пловдив, дали заради размера на Гребната, дали заради манталитета, вероятно от двете и ред други причини, такива групи по-скоро липсват и мястото където тотален новак може да научиш нещо остава 5kmrun. Моята ситуация не е баш такава, защото покрай снимането се бях запознал с доста бягащи хора и в началото имах познати лица и подкрепа. За много хора първоначалния шок от новата среда е силен и е хубаво, че Пловдивската група е шарена от към характери и отворена за нови лица.
Къде би ти се искало или плануваш, да пробягаш едно 5kmrun Selfie? На всички сателити… но за чесане на егото не бих се разсърдил отново да бягам по Golden Gate или някое друго интересно местенце по света.
Ако ти си Главния организатор на бягането следващата седмица, какво би променил? Тук много се замислих. Трябва да измисля нещо, така че: бих се постарал да има разгрявка на всички локации. В София има редовно групово загряване, или поне в Южен имаше като ходих (и по снимки така изглежда), другия парк си го пазя за Шлема лятото. В Пловдив няма такова чудо. в Бургас имаше ли… май да… или се бъркам, за Варна не помня. Та, разгрявка навсякъде, ако може.
Личен успех или постижение с което се гордееш? 19:34 на 5kmrun брои ли се? Извинявам се, прясно ми е. До седмица-две ще ми е минало. По-сериозно, гордостта е една твърде силна емоция, не мога да кажа, че все още съм си я заслужил. Работя по въпроса, но ми е рано. За сметка на това временно задоволството от добрия напредък би трябвало да е приемливо чувство. Доволен съм, че вече не се свивам, когато някой се държи нагло и надменно с мен; това като малък ми бе проблем. Доволен съм, че научих да владея емоциите си достатъчно много, за да не загубя шанса да проведа конструктивен разговор с хора, които не споделят моя мироглед и от това да науча нови неща. Страшно съм доволен, че от дете не съм си загубил любознателността, а дори съм си я култивирал и храня по всевъзможни начини. Доволен съм, че успях да оцелея психически в град в който не познавах никой, а с днешна дата, покрай хобитата ми (едно от които е 5kmrun) намерих доста познати и някой друг приятел. Такива неща, общо взето, но гордост… все още не.
Коя е най-смешната или забавна случка, която те споходи по време на нашите съботни бягания? А сега де? О, да… един финален спринт с фотоапаратче в джоба, скъсване на джоба и една физиономия, заместваща 1000 думи: Отне ми над час да открия кадъра, но датата е 15-ти Декември 2018-та:
Ако можеше да промениш едно нещо в България какво би било това? Изглежда сме най-обездвижената държава в Европа. Не съм обикалял чак толкова много по света, но в малкото градове в които съм бил е имало хора, бягащи (или по-скоро практикуващи “джогинг”, т.е. под 10 км/ч или 6 мин/км) на публични места, примерно по главната улица или в центъра на града. Тук по-скоро спортуващите се крием по стадиони, зали и паркове. Може би е хубаво от време на време да минаваме и през по-оживени места, за да може да се свиква с това, че е нормално да спортуваш и няма нищо срамно в това. Аз се старая от време на време да правя тигел по главната, когато има хора. Току-виж някой се присетил, че и някакъв вид движение ще го направи по-пълноценен човек. Инициативи като 5kmrun помагат да се раздвижим, но има още много работа за вършене, докато се доближим до нивото на други Европейски страни… накраткото: бих се опитал да превърна спортуването в нещо ‘нормално’.
Благодарим ти Мите за това интервю, успех!
5kmrun
Георги Станоилов
Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)
Latest posts by Георги Станоилов (see all)
- ABO Pharma XL Щафета 4 х 3 х 2.5 - 19 септември, 2024
- Големият Шлем на Тодор Георгиев - 20 август, 2024
- XL Драгалевци Dynamic 2024 - 16 август, 2024
