Професия/ Работа? Юрист съм по образование и ако вместо да тичам, си пишех дипломната работа, вече щях и да съм психолог. Работя за неправителствена организация.
Представи се, кажи нещо за себе си? 51 бягания за 5kmrun, 5 участия в XL. Към момента правя изследване върху качеството на грижа в България за хората с интелектуална затрудненост и психични разстройства. Пътувам интензивно и посещавам всички места в страната, където се настаняват такива лица. Това е и чудесна възможност да тичам всеки път на различно място.
От кога бягаш? Аз да бягам?! Ако го правя – най-вероятно е сън и съвсем скоро ще се събудя… 🙂
Никога не съм харесвала тичането. Винаги съм си падала по по-мързеливите спортове, които обаче качват адреналина на макс. И апелът „тичай за здраве“ не ми е минавал, защото си имах желязно оправдание – обективна невъзможност (или поне си мислех, че я имам, докато в живота ми не се появи 5kmrun).
Преди много години, от мързел, качествено си натроших единия глезен. Загубих височина и трябваше да се приземя, но не ми се вървеше километри в неотъпкания сняг. За това се набрах на ремъците на парапланера и максимално вдигнах крака с надеждата да прелетя скалите, които ми объркваха плановете. Не ми стигнаха някакви сантиметри. Е, спестих си вървенето. През нощта ме намери ловна дружина, Крали-Марковец ме метна през рамо като отстрелян дивеч и ме свали до пътя на гръб. Имах късмет, че бяха порядъчно почерпени и не взимаха на сериозно протестите ми, че не желая ловци да ме спасяват.
Извоювах си да гледам операцията. Бях впечатлена и очарована от възможността да надникна в крака си, и сигурна, че след като виждам откъде вадят отчупените парчета, с помощта на визуализация ще мога да възстановя пораженията напълно. Оптимизмът ми се изпари през следващите месеци… с годините приех, че макар и не единствена, тази травма ще остане с трайни последствия и моят глезен завинаги ще е слабото ми място. Последният път когато го изкълчих преди около 2 години, лекарят ми каза, че освен всичко останало вече имам и значително ошипяване, което ще прави движенията все по-ограничени и болезнени. Ставните ми връзки обаче бяха толкова разхлабени, че при всяка крачка имах усещането, че всичко в глезена ми се пренарежда… почти чувах: пльок-пльок – все едно ходя с мокри джапанки. Мисълта, че е възможно да се затичам ми изглеждаше абсурдна.
Как разбра за 5kmrun.bg? Моят вуйчо – редовен камаранец – Димитрий Акчарлиев ми каза за стартирането на съботни бягания в Южния парк. При всяка наша среща, след като се информираше за състоянието на глезена ми и видимо ми съчувстваше, той ми подхвърляше идеята да се включа в 5kmrun. Имах нужда да прояви настоятелност, за да ми даде повод да избухна колко е несъобразителен и нетактичен. Но така и не ми даде тази възможност. Винаги съвсем ненатрапчиво ми казваше да дойда някой път и после бързо сменяше темата. Половин година по-късно, след като вече бе успял с майка ми, реших просто да мина веднъж през парка и да приключа. Не знам как стана, но след този уж „единствен“ път още не мога да спра… Благодаря, Митя, на теб и на прекрасната ти дъщеря!
Какво ти харесва в 5kmrun? Казват, че ако знаеш защо си влюбен в някой, това е сигурен белег, че чувствата ти не са истински, защото на любовта не са и нужни причини, тя е просто необяснима. Та, следвайки тази логика се надявам скоро да нямам отговор на този въпрос. Иска ми се магията да остане…
Как 5kmrun промени твоето бягане? Гръмките реклами определено ме дразнят! Веднъж прочетох в списание за бегачи реклама на 5kmrun, която ми гарантираше, че бягането на 5 км ще промени живота ми, но вместо да ме подразни, си дадох сметка, че точно това се е случило с мен. Разбира се значителните промени винаги са резултат от действието на много и комплексни фактори, но ми се струва, че именно бягането завъртя колелото. Факт е, че над 70% от човешкото тяло е вода, също така е факт, че вода, която не се движи се превръща в блато… е, оказва се, че няма чудо, просто водата се е задвижила и непрекъснато се обновява… Но ти, Жоро, ме насърчи да повярвам в себе си и да се приема такава каквато съм, като безусловно ме подкрепи. Спомням си първия ми XL, притесненията ми, през цялото трасе правих сметки колко ще трябва да ме чакате, че бях последна беше ясно… но на финала въпреки дъжда, вместо с упрек и досада, той ме посрещна с искрена усмивка,
а думите му на фона на бурните аплодисменти на финиширалите отдавна бегачи (вместо освиркването, което заслужавах) ми дадоха крила – крила, с които продължих да удвоявам дистанциите и така пробягах първия си полумаратон, после преминах класическата дистанция… Планинските XL ме запалиха по планинското бягане и така за пореден път удвоих километрите – този път с Витоша 100. Още не мога да повярвам, че вече отправям поглед към Персенк Ултра…
Е, все още съм си бавна. Но разбрах, че това не е срамно.
Усещам се като преродена. Новият живот макар получил тяло на дърта куца кобила се радва на света по детски и тъй като не познава ограниченията, не ги признава… Сега вече знам, че ограниченията всъщност не съществуват, тях ги има единствено в главата.
Какво мислиш за доброволчеството? Безкористните доброволци са щастливи хора. Неформално, когато „случайно“ съм била в помощ на някого, съм се чувствала толкова изпълнена, че мислено съм благодарила на тези хора за невероятното усещане. С тази мисъл се опитвам да притъпявам неудобството ми от голямата ми задлъжнялост към всички Дброволци на 5kmrun.
Ако ти си Главния организатор на бягането следващата седмица, какво би променилa? Аристотел е казал, че обществото предшества индивида, което означава, че всяко общество е отговорно за индивидите, които формира. И в тази връзка най-малкото, което бих направила за тези, които се изкушават от тарикатлъци (от всички възрастови групи), икономисвайки от разстоянието е, когато получа потвърдена информация за такива, да маркирам имената им в списъка с резултатите.
Освен това подкрепям идеята, която съм срещала в други интервюта, да се обърне посоката на движение. Аргументацията ми е следната: първият десен завой е остър и същевременно трасето изведнъж се стеснява точно в този участък (особено при наличие на снежна покривка), което води до струпване на бегачи. При мокра настилка това е мястото, където винаги има по някой паднал, което допълнително усложнява преминаването. При евентуална смяна на посоката, левият завой ще се осъществява под по-голям ъгъл и на по-голяма площ включително и почистена такава при наличие на снежна покривка, а това е важно имайки предвид, че в първите метри групата все още е компактна.
Коя е най-смешната или забавна случка, която те споходи по време на нашите съботни бягания?
Най-много ме забавлява самоиронията. Помня първото ми бягане. На старта се огледах за някой, за който да се „закача“… вече споменах, че съм от мързелите и шофьорите знаят колко е удобно, особено при каране на тъмно, да се залепиш зад някой, който да те води… Сред разсъблечените атлетични младежи, погледът ми се спря на дама видимо по-голяма от мен, която по нищо не издаваше, че може да ме изтормози… (въпреки че не бях бягала, самочувствие не ми липсваше). Дадох всичко от себе си, но я загубих от поглед още след първите 500 метра. Напушва ме смях само като си спомня колко се надцених тогава. Трябваше ми доста време да приема мисълта, че наистина имам място в челните места, но отзад напред. И ако има нещо, което наистина ме впечатлява в 5kmrun това е, че всеки е добре дошъл и всеки бива подкрепян и окуражаван, независимо дали прелита 5-те километра за 15 минути или ги прехожда за 51 минути.
Бих искала да завърша с едно голямо БЛАГОДАРЯ!
Ако ми е останала някаква макар и малка надежда, че нещата в тази прогнила отвсякъде държава могат да се оправят, то е защото в нея все още има хора като организаторите на 5kmrun. Хора, които влагат сърце, време и умения, проявяват безкрайно търпение, спокойствие и постоянство в това да насърчават другите да откриват себе си.
Бъдете благословени!
Ели бъди благословена и ти, балагодарим ти за това наистина трогателно интервю!
5kmrun 🙂
Георги Станоилов
Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)
Latest posts by Георги Станоилов (see all)
- Големият Шлем на Тодор Георгиев - 20 август, 2024
- XL Драгалевци Dynamic 2024 - 16 август, 2024
- XL с. Кътина 2024 - 26 юли, 2024
