Професия/ Работа? По професия и образование съм архитект. В момента работя във фирма за архитектурни визуализации.
Представи се, кажи нещо за себе си? Казвам се Захари, на 40 г. и съм роден и израснал в гр. Пловдив, където завърших МГ. Като ученик освен математиката и точните науки, много ме влечеше и рисуването. Затова кандидатствах и ме приеха „архитектура“ в УАСГ. Тогава се преместих и до днес си живея в София. Тук се запознах със съпругата си Вени преди точно 17 години, а в момента имаме 2 прекрасни деца, на 8 и на 4. Във времето съм се захващал и с други странични неща, с програмиране, с обществена дейност, но в момента голяма страст ми е бягането. Обичам да снимам и често ще ме видите с камера в ръка на 5kmrun или по състезания, които се старая да документирам бягайки.
От кога бягаш? Не съм се занимавал със спорт като дете. Дори в училище най-страшният ми кошмар беше норматива на 600м. Имал съм и някакви белодробни проблеми. Все пак не съм спирал да се движа, особено през дългите лета на село. Години по-късно в София със съквартиранта ми решихме да опитаме с тичане да неутрализираме негативните на студентския живот. Не ни се получи, излязохме 3-4 пъти за по 2км. Тогава смятахме, че всичко над това е крайно нездравословно. В последствие, обаче с работа на стол и заседналия живот, кантарът взе да показва 3 цифри, което леко ме стресна. Започнах да играя по малко тенис, по-късно и скуош, а в офиса тичахме по стълбите нагоре-надолу. През 2020 г, когато синът ми взе да кара по-уверено колело реших да започна да тичам с него. И така преоткрих бягането, а към края на 2020 вече излизах почти всеки ден и бягах сам в гората близо до нас (за щастие това вече беше позволено). Така за няколко месеца смъкнах килограмите, а километрите постепенно се увеличиха.
Как се реши да започнеш да бягаш на 5kmrun? Още през 2014г. ми попадна информация, че в Борисовата градина има организирано бягане 5км. Реших да се пробвам, макар най-дългото ми до тогава да беше 2-3 км. Регистрирах се и отидох да опитам да пробягам дистанцията тренировъчно. Беше ми толкова трудно, едва не припаднах (като всеки начинаещ съм натиснал повечко), така че се отказах от тази глупава идея и ми остана само регистрацията в 5kmrun. Продължих да вярвам, че бягането е за някакви супер-хора, какъвто аз няма как да стана . Едва през миналата година (2021), когато вече бях започнал да тичам редовно, случайно попаднах на старта в Южния парк. Бях изумен от огромната тълпа, която лети към фонтана и се включих. Минах го за около 23 мин, а на финала ми дадоха тагче. Проследих какво правят другите и доволен от постигнатото отидох и аз да се чекирам. Но там Жоро ми направи забележка, че нямам регистрация, която отнемала само 5 мин! Съвсем бях забравил, че имам такава от цели 7 години! На следващата събота обаче, пак бях там, вече с личния си баркод!
Как 5kmrun промени твоето бягане? Още след първото си бягане с 5kmrun бях силно впечатлен от срещата с всички тези хора, които си говориха, смееха се преди и след старта сякаш бяха много близки помежду си. В началото не познавах никого, но с времето се включих в част от това общество, създадох много запознанства и открих приятели, което за мен е най-ценната придобивка. От по-опитните от мен получавам много съвети и информация за тренировки, екипировка и т.н., а аз самият помагам на други начинаещи с това, което съм научил. Следвайки примера на по-напредналите, с времето се постарах да подобря техниката си на бягане и да се справя с бележките, типични за всеки новобранец. Благодарение на 5kmrun получих увереност да се записвам и на състезания, като започнах с XL, разбира се. Така открих удоволствието от надпреварата и това да се раздаваш докрай. Покрай тях пък посетих доста места, които едва ли щях да видя по друг повод. Друго важно нещо е, че бягането стана част от живота ми и се надявам да мога да го практикувам дълги години. Още от самото начало опитвам да съчетавам бягането и с друго мое любимо хоби, снимането, като първите ми опити за бягащо видео бяха точно на 5kmrun.
Къде би ти се искало или плануваш, да пробягаш едно 5kmrun Selfie? Обичам да бягам и да записвам селфи навсякъде, където ходя на почивка или по друг повод. Веднага намирам подходящите за бягане трасета. Нямам, обаче такова извън България, затова още при първа възможност планирам да го направя, където и да е. Другото ми желание е да пробягам 12.5 обиколки на истинска лекоатлетическа писта, за да изпробвам възможностите си, но това удоволствие у нас не е много достъпно за любителите.
Ако ти си Главния организатор на бягането следващата седмица, какво би променил? Не бих усложнявал с нищо организацията, защото бързото и лесно провеждане е най-важното предимство на 5kmRun. Може би едно видео или лайв стрийм от старта на събитията, ще бъде интересно за много хора.
Tи си един от „патроните“ (регулярните дарители) на 5kmrun! Какво те накара да станеш патрон и всеки месец, да изпращаш своя малка сума в подкрепа на 5kmrun? Винаги съм вярвал, че ако искаш да получаваш, трябва да дадеш нещо и от себе си. Наясно съм, че цялата тази организация всяка събота без почивка и то в различни паркове и градове изисква средства. Доброволчеството също е добър начин да помогнеш, но на мен винаги ми се бяга и нямам такъв опит засега. Така че дарението е съвсем символично в сравнение с ползите от бягането с 5kmrun.
Личен успех или постижение с което се гордееш? Гордея се звучи леко нескромно, но се радвам, когато успея да помогна безвъзмездно за някоя кауза с това, което умея да правя свързано с дизайн, фотография или организационна дейност. Гордея се и с това, че не спирам да се уча и не се плаша от нови предизвикателства. Горд съм с хората, които успях да мотивирам да започнат да бягат. А в бягането се гордея със всеки нов постигнат резултат, който е в отговор на положения от мен труд. Много ми харесва това, че в бягането винаги има пряка зависимост между успехите и вложените преди това усилия и постоянство.
Коя е най-смешната или забавна случка, която те споходи по време на нашите съботни бягания? Винаги се раздавам на 5kmrun и са много редки случаите, в които бягам бавно. Но тогава е най-забавно, засичаш се с много колоритни хора, на които не им е приоритет да си подобряват времето, а са там да се забавляват. Последната ми забавна случка беше, когато на нощното бягане в Южен парк жена ми бягаше, а аз трябваше да наглеждам децата. Но нали съм упорит, пратих големия да следи майка си с колелото, а аз бутайки 4-годишната си дъщеричка с нейното детско колело изминахме цялото разстояние за 35 мин. Беше си истинско приключение, спирахме да оправяме прическата, шегувахме се с хората около нас, не минахме и без падане. А при всяко изпреварване на някой бегач тя ме питаше дали вече сме станали първи. На финала бях изтощен като след Витоша 100, но успях да се чекирам на 175-то място, а малката се радваше като победител.
Искам да благодаря на всички замесени в това прекрасно начинание – 5kmrun. Смятам, че то има най-голям принос да се развива любителското бягане у нас. Вече не е странно да видиш бягащи хора в квартала или в планината. Хората стават по-информирани, формира се култура на движение и спорт а митовете за „вредите от бягането“ малко по малко се разбиват.
Благодаря и за оказаната чест да стана част от героите в 5кмран на седмицата!
Благодарим и ние Захари за подкрепата и за това интервю, успех!
5kmrun
Георги Станоилов
Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)
Latest posts by Георги Станоилов (see all)
- Големият Шлем на Тодор Георгиев - 20 август, 2024
- XL Драгалевци Dynamic 2024 - 16 август, 2024
- XL с. Кътина 2024 - 26 юли, 2024
