5 камаран на седмицата: Игнат Николов

0

Професия/ Работа? Казвам се Игнат Николов. Работя в магазин за екипировка за туризъм, алпинизъм, ски-туринг, планинско бягане и ултра маратони.

Представи се, кажи нещо за себе си? Като юноша се занимавах сериозно с фехтовка, имам четвърто място на европейско първенство, девето и тринадесето място на световни състезания.  После докато следвах в НСА се запалих по алпинизъм и катерене. В началото ходех предимно сам. Две години след като обух еспадрили и започнах да катеря в свръзка с други хора, се озовах на път за Швейцария. Стигнахме до там на автостоп и изкатерихме Северната стена на Айгер /Стената на смъртта / по най-трудният за времето си маршрут. Близо хиляда метра отвесна скала! 27 часа! След драматично падане се наложи да прекараме нощта на малка площадка. Седнали, свити под един дъждобран се молехме бурята да отмине. Десет години по-късно написахме книга за това вълнуващо приключение. Айгер- мечта и реалност. Алпинизма и планината ме научиха да правя всичко заради себе си, не заради някой друг. И да не влагам прекалено много емоции в съревнование, да се сравнявам единствено със себе си, да не превръщам всичко в самоцел и на всяка цена. Защото тогава лесно могат да дойдат разочарованията!

От кога бягаш? В един момент спрях с катеренето. Разбира се продължих да ходя по планините, но това не ми попречи да кача близо двадесет килограма. Бях участвал в обиколката на Витоша, но като чист турист, без един избяган метър. И ето че се появи книгата Родени да тичат!  2О12 година. От това се нуждаех. Започнах сериозно да бягам като тръгнах по обратният път, от минималистичните към по защитените обувки. За което платих съответната цена. Нямаше контузия която да не изкарах. Но човек се учи преди всичко от себе си. Не от съветите.

Как се реши да започнеш да бягаш на 5kmrun? Някои клиенти с които се бях сприятелил започнаха често да ме канят да отида на 5-те километра в Южен парк.  Отговарях уклончиво, но знаех, че няма да отида. Тогава в събота правех дълго бягане на Витоша, сред природата. Да отида да бягам на асфалт в парка ми звучеше като престъпление. Явно още не бях узрял. Никой, дори аз не мога да съм сигурен, дали някога щях да отида, ако не беше почнало да се провежда и в Западен парк. Там бягах често, като и тук гледах да избягвам асфалтираните алеи.

Една събота Жоро от организацията в Западен парк ме заговори. Той маркираше трасето, а аз горе-долу вървях към финала на бягането си. Покани ме, каза че не изглеждам като спрял. Това си беше комплимент! Дори предвиди какво време ще направя – под 21 минути. В интерес на истината се замислих за момент, и може би ако не бях вече доста уморен, сигурно щях да се пусна. И този път не се получи. Всъщност на края ме заведе баща ми. Той вече бягаше редовно на 5кмрън.

И така, имах баркод, регистрация и бях на стартовата линия. Доколкото си спомням нямах никаква идея как ще бягам. Но старта отключи в мен много емоции. Може би трябва да дам най-доброто от себе си! Не бива да се излагам! Тези мисли се появиха от само себе!  И ето, че се изстрелях напред с усмивка. Бях на предела, все едно беше за първи, но и последен път. В един момент бях трети. Тогава още нямаше много конкуренция. Дойде спускането, малко след това бях втори. Преди да дойде финалната права има едно последно изкачване.  Не че е нещо особено, но когато си на предела ти се струва, че ще рухнеш точно там. Но аз имах предимство точно в изкачването. И ето че водех, бях първи. Уви само за кратко. Щом стъпи на равното, младото момче се изстреля и ме остави без шансове. Аз нямах никаква скоростна подготовка и бях обречен.

Как 5kmrun промени твоето бягане? Накара ме да се замисля за скоростта. Не че започнах някакви по-сериозни тренировки. Но понеже дългите бягания са слабостта ми, 5кмрън се оказа добра тренировка за скорост. Не че го подценявам. Дори когато само двама души бягат, постепенно се увличат и се получава мини състезание. А когато има толкова много хора около теб, състезанието се случва дори без да го искаш. Понякога се чувствам уморен и си казвам, че няма да си давам зор. Но това трае първите петстотин метра. Още на самият старт се изненадвам всеки път от скоростта с която тръгват всички. Това е любимият ми момент! Ако се усмихвам по време на бягането, то това е именно на стартовата линия и малко след това. След това борбата става жестока, почти няма човек който да не диша тежко и да не е на предела. За мен да се напъвам е и уважение към околните!  Това е чувството ми за коректност и правилно отношение. Това е любовта ми към 5кмрън!

Ако ти си Главния организатор на бягането следващата седмица, какво би променил? Мога само да съм ви благодарен за това което правите!  Не бих се справил по-добре и затова няма какво да променям!  Доста често се замислям за постоянството ви, и ви се възхищавам!  Съмнявам се, че бих се справил с подобна задача.

Личен успех или постижение с което се гордееш? За фехтовката и алпинизма вече споменах. Но има една друга дейност която ми доказа, че с голямо желание и труд може да се постигне всичко. Това бяха латино танците и по-скоро салсата. Започнах, за да угодя на едно момиче. Това беше нещо абсолютно чуждо за мен. Трябва да кажа, че не съм добре със слуха, а освен това съм и музикален инвалид. Не можех да чуя ритъма. Въобще, трябваха ми няколко месеца, за да чуя музиката, изобщо да схвана какво е ритъм. Но вече се бях запалил много и дори ходех на две места на уроци. Също и на много партита. Не че овладях много фигури и акробатики, но просто бях почувствал музиката, бях усетил ритъма. Идваха непознати хора да ме поздравяват и питат къде преподавам. Това беше резултат на чувството към музиката. Танца беше като отговор на музиката, с леко закъснение!  Виждал съм хора които танцуват добре, но не усещат ритъма, не могат да танцуват бавно и избързват. Три завъртания не правиш на бавна музика, а на бърза. Там е момента да вкараш допълнителни движения и акценти. Ако се раздавам и танцувам както аз го разбирам, ми е трудно да издържа минута и половина при бързата салса!  Просто рухвам когато отговарям изцяло на музиката. Та това е нещото с което се гордея!  То ми доказа за пореден път, че няма невъзможни неща. Аз уча бавно, но го правя правилно и с желание. Това е тайната!  А иначе ритъма е важен и при бягането.

Коя е най-смешната или забавна случка, която те споходи по време на нашите съботни бягания? Честно казано смешна случка нямам. А иначе винаги е забавно!  Понякога се питам дали не ви открих прекалено късно. Но явно така е трябвало да стане. Не обичам да съжалявам за нещо което е минало.

Нещо в допълнение: Винаги съм си мислел, че това с което се занимавам, това което изпълва цялото ми същество, това с което лягам и ставам, това което се е превърнало в начина ми на живот, ще бъде до края!  Първо беше фехтовката!  Не мислех че някога ще спра. На Нова година се качвах на покрива на блока, 14 етажа, за да тренирам, а вкъщи бях надрал тапетите със сабята.

После катеренето, което ме беше погълнало почти да болест, да мисля и живея единствено с това. Колосална лавина ме влачи 7О метра и оцелях по чудо. После два пъти имах сериозни инциденти, след единият стигнах и до операция с пълна упойка. Но единственото което мислех, беше кога ще отида отново на скалите.

Живота на салсата така ме беше обладал, че непрекъснато танцувах, чувах музиката в главата си, ставах през нощта, за да изиграя дамските стъпки. Можех наистина да преподавам.

Вече осем години се занимавам с бягане и се питам дали не е дошло времето да спра. Горе долу толкова изкарваха любимите ми дейности. Сякаш си нямам доверие. Не искам да се заричам, но ми се струва, че това ще е до края на живота ми. Бягането е отново начин на живот. То е и здраве! И ако някога спра, това ще е заради другият начин, заради другият живот. Какъвто и да е той. И знам че никога няма да съжалявам!

Стана малко дълго!  Надявам се да стимулира някой, който ще го прочете, да му даде тласък за промяна. А на вас отново ви благодаря, че ви има и че го правите!  Благодаря!

Благодарим ти и ние Игнате за това интервю, успех!

5kmrun

Георги Станоилов

Георги Станоилов

Администратор at info-5kmrun.bg
Жоро е основател на 5kmrun.bg.
Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)
Георги Станоилов

Latest posts by Георги Станоилов (see all)

Share.

About Author

Жоро е основател на 5kmrun.bg. Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)