5 камаран на седмицата: Красимира Петрушкова (от архива на 5kmrun)

Професия/ Работа? Казвам се Красимира Петрушкова. На 36 години  от гр. Бургас. Омъжена съм и имам син на 6 години с красивото име Петър и дъщеря на 11г. с  цветното име Далия. В момента работя в General Distribution като търговски специалист

Разкажи ни какво те запали по бягането? По бягането ме запали приятел преди около две години. Той ми вкара тази муха в главата и то взе, че ми хареса. Сигурно знаете максимата – С какъвто се събереш – такъв ставаш. Ако хората от вашата среда  водят здравословен начин на живот, няма как поне малко това да не повлияе и на вас самите.

Колко често тичаш? Започнах да бягам по-сериозно преди няколко месеца. Сега се старая да бягам всяка сутрин. След коремните преси и преди закуската за семейството ми. Имам си нещо като изграден режим. Ставам в 5.00 – кафе и започвам коремни преси, клекове и подскоци до 6.00. В 6.10ч. отивам да бягам до 6.55ч. и после идва ред за семейството ми.

Имаш ли конкретни цели или бягаш ей така, за удоволствие? Бягането е прекрасно занимание, което ме освобождава от стреса.  В наши дни го практикуваме по всякакви причини – да живеем здравословно, да се справим с повечкото килограми. За мен това е времето за размисъл и пренареждане на ежедневните схеми. Старая се да си провокирам деня. Не харесвам подредбата на усещанията ни – сивото ежедневие. Искам аз да си ги диктувам, да се изненадвам и преоткривам.

Как разбра за 5kmrun? Същият приятел и баналната за всички суетни, но и упорити  жени нуждата да са стегнати.

Какво те вдъхновява да идваш да бягаш с 5кмран всяка събота сутрин? Не е нужно обяснение. Бягането в парка е безплатно за всички.  Шега 🙂

То е  като позитивен старт за деня. Важен е и личният пример за децата ни.  Те са чисти, любознателни, обичливи и  нетърпеливи.  Склонни са да подражават и лесно биват повлияни.  Защо чрез един позитивен личен пример не им помогнем  да си повярват и изискват да са успешни личности?

Как преборваш умората докато тичаш? “Две важни неща – тичай на гладно и в почивките докато тичаш не спирай да се движиш.- ” Ко? Не!”

Аз си се оставям на болката . Има си я и никакви  рецепти не ми помагат. Не съжалявам, не се оплаквам и не се обяснявам пред себе си.  За мен това бягане е уморително, а не изтощително.  Има разлика. При първото трептиш и си чакаш следващото бягане с нетърпение, а при второто ти е някак натрапено.

Днес , с теб бяга твоето момченце, би ли го представила? Петър е на 6г. Към момента тренира гимнастика  в зала “Спартак”, но лятото е на  плувният басейн. Обича катеренето на стена, къмпинг, пикници и сега ме бори за рафтинг, каяк, пейнтбол и плаж.  Петър е кавалер и носи онзи необходимия динамичен  позитивен заряд.  Една усмихната кампания! Подскача с лекота около нас, гушка се и ни кара да се чувстваме значими.  Привързан е силно към кака си, но често я провокира.  Не му харесва когато тя рисува или е в ателието. Цялото и внимание трябва да е само за него „Колкото повече, толкова повече!“ казал Мечо Пух.

Ето, пролетна ваканция Далия беше на  шахматен турнир за деца, които се проведе в Пловдив и продължи 9 дни.  Тъгува за нея.

Какво Ви  харесва в 5kmrun? Хората, бягането,  усмихнатият  ден и усмихнатите мисли .

Какво е твоето послание към останалите участници на 5кмран? Уважавай себе си, за да те уважават и другите ! Уважението е в основата на израстването на индивида като личност. Всички се стремим да бъдем уважавани, защото така се чувстваме важни и ценни в очите на другите. Често пъти правим неща накърняващи достойнството ни, но това не е толкова важно, ако накрая постигнем желания резултат.  А съдници сме си ние и децата ни, пред тях трябва да се доказваме.

Кой е най- незабравимия ти момент от последното  бягане с 5кмран? Е, моята философия за живота е простичка. Приемам живота като разходка в гората. Вървиш си по пътечката – живот и току се присъединят хора и моменти. Всичките тези хора и моменти сами избират кога и колко да повървят с теб. Могат да се уморят и да поседнат на някое пънче или пък да не им хареса разходката с теб или да си им интересен.

Ето го и моят приказен момент от последното ми бягане. Този момент ми беше подарен от  синът ни Петър и трептя да го споделя и с Вас.

Признавам си, че имах своите тревоги дали ще успее и дали не проектирам  своите  желания. Вярвам, че човек трябва да бъде инат в положителен  аспект и се мъча да възпитам постоянство и желание да се бориш и тази борба да им смисъл.

И с Петър стартирахме. Исках да застане в първата редица, защото  исках да види пътят пред него. Да усети дишането на тези зад него и да си повярва. Знам, че и идея си нямаше какво го очаква. Стиснах  ръчицата му и му  прошепнах:  Кураж с теб съм! Не се плаши от сирената!

Сиренатаааааааааааа!

Пепс  подскокна и се затича. После видя как ни подминават и започна да унива. Попита ме.

“Мамо, ако не успея пак ли ще ме обичаш?”

Вдигнах го на ръце и му отговорих, че сега и идея си няма колко го обичам, че бих го носила на ръце до финала. Ще го нося като приятел и няма да ме срам от него, но няма и да го подкрепя да се откаже. И си тичахме и му говорих, за да не мисли за умората. После към нас се присъедини и татко на ролери за допълнителна доза кураж. Хванахме Пепс за двете ръце и се забавлявахме. Беше слънчево, а аз щастлива. Наближавахме и аз му казах, че е време да ни пусне и сам да бори. Да не се обръща и да ни търси или чака. Стисна юмруци и хукна. На финала му пляскаха. След като финиширах и аз седнах, а Пепс се приближи и извади едно бонбонче и ми го подаде с думите: Мамо пазех го в джобчето си през цялото тичане за теб и искам да ти благодаря за подкрепата и доверието.  За татко нямам бонбонче, но и той ми помогна много.

Ако някой в онзи миг гледаше към мен, щеше да види и да ми завиди за крилцата, които тай ми подари и да чуе сърчицето ми.  Прегърнах си го, и му благодарих. Подари ми не бонбонче, а крилца и щастие за седмици- до следващият красив миг от живота ми. Дори сега докато Ви споделям ме гушка и ми казва, че ме обича.

Една щастлива майка

Интервюто подготви Красимира Маркович

• About
• Latest Posts

Георги Станоилов

Администратор at info-5kmrun.bg

Жоро е основател на 5kmrun.bg.
Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)

Latest posts by Георги Станоилов (see all)

• 5 камаран на седмицата: Тодор Батинков - 21 октомври, 2021
• СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН 14.10.2021 - 19 октомври, 2021
• Списък участници с нов личен рекорд 16.10.2021 - 18 октомври, 2021