Професия/ Работа? Работя дълги години в сферата на хотелиерството като счетоводител, в един от най-посещаваните курорти по Черноморието.
Представи се, кажи нещо за себе си? Казвам се Красимира Танчева, на 44 г. от гр. Поморие, но повече от 20год. живея в гр. Бургас. Майка на 2 момчета – на 16 г. и 10 г. Може да се каже, че съм счетоводител с душа на спортист. Бивш състезател по хандбал. С отбора за девойки на гр. Поморие и като негов капитан, имаме пет поредни шампионски титли и една вицешампионска. Участвах и в националният отбор на България за девойки във възрастите 14 – 18 год. От ранна детска възраст спортът е начин на живот за мен. Като „морско чедо“, плуването в морето през лятото винаги е било огромно удоволствие, докато не открих преди почти 20 г. плуването в басейн- от тогава това се превърна в мое хоби и любимо спортно занимание- и така до днес. Освен бягане и плуване, посещавам групови тренировки по табата. Преди няколко години реших да опитам и въпреки голямото натоварване, ми хареса. И така в момента практикувам и трите. Обичам движението и това винаги да съм в кондиция, спортът за мен е необходимост и начин да се „себеизразявам“. Обичам да съм в компанията на хора- спортисти, с които споделяме едни и същи убеждения и вълнения- с тях се чувствам в свои води. Възхищавам се и на всички български спортисти с участия и постижения на световни и европейски форуми и Олимпиади. Дори в семейството ми знаят какво имам предвид (и понякога се шегуват с мен) когато кажа фразата „ГОЛЯМ БЪЛГАРИН“ –за мен това са Христо Стоичков, Стефка Костадинова, Йордан Йовчев, Ивет Лалова, Тереза Маринова, Катя Дафовска, Петър Стойчев, иии още и още да не изброявам. Имаме прекрасна плеяда от български спортисти- вдъхновители! Важното е да ги ценим и помним!
От кога бягаш? Бягането е част от спорта хандбал, така че от 11-годишна бягам. През студените зимни месеци с момичетата от отбора „навъртахме“ доста километри за физическа подготовка (тогава дългите дистанции изобщо не бяха любими за нас- беше мъ-че-ни-е! )), а на тренировки и мачове- спринтирането е част от играта . Признавам си- тогава свързвах бягането с натоварване по задължение, затова след като открих плуването (където няма потене и натоварване на ставите), спрях да бягам. Започнах отново, когато няколко години след първото ми раждане, реших, че само с плуване не е достатъчно да се поддържа форма… И така отново допуснах в мислите си, че все пак е добре човек да се поизпоти и да усеща земята под краката си.
Как се реши да започнеш да бягаш на 5kmrun? В една приятна септемврийска вечер през 2016 г. със съпругът ми се разхождахме по крайбрежната алея в Морската градина в Бургас. Изневиделица, се появи цяла тълпа от бягащи хора- с фенери и челници, мъже, жени, деца, малки, големи и още по-големи… Толкова се въодушевих, че започнах да им подвиквам и окуражавам. Познахте- било е нощното бягане на 5kmrun в Бургас! Само това ми трябваше- още на следващият ден бях разгледала сайта на 5кмрън до последната подробност. Отне ми обаче още малко време докато се реша да се регистрирам и да участвам. Първото ми участие беше голямо вълнение за мен- за първи път съм на старт с още поне 100 души, а състезателният ми дух не допуска вариант да се “изложа“ Помня, че беше бягане с кауза- в подкрепа на хората с диабет.
Как 5kmrun промени твоето бягане? В първите ми участия, състезателят в мен не можеше да си намери място- беше супер важно да съм на по-предна позиция, да съм доволна от бягането си, да бъда по-бърза… Всеки път чаках резултатите с нетърпение…. (тогава нямах смарт часовник, а и не обичам да бягам с телефон) Освен това участвах рядко- 1-2 пъти в месеца…..И така за 3 години бавно, но славно едва имах 25-26 бягания…..След това спрях да посещавам съботните бягания– беше дълга 2-годишна пауза (но си продължих с тичането в квартала)…И така до края на 2021-ва когато си казах, че не бива да оставям нещо недовършено- поставих си за цел да направя поне 50 бягания в 5kmrun. И точно тази цел промени изцяло мисленето ми – вече всяка събота бях на старта, атмосферните условия нямаха значение и не бях толкова „напрегната“ относно крайният резултат: важното беше да избягам тези 5 км точно така, както се чувствам най-добре в момента, в приятна компания и както се казва- с кеф и настроение. А след това идва още по-приятната част– с приятелите от 5кмрън на кафе на плажа (да, правилно разбрахте- и през зимата на плажа) Това дори се превърна в семейна традиция- бягане плюс кафе всяка събота. И да, успях да постигна целта си- вече са над 50 бр. Не са много , но не са и малко! Ще станат и 100 бр, сигурна съм! За първи път участвах в Акватлон (2500 м бягане + 1000 плуване + 2500 м бягане) Казах си, защо не- години наред плувам и бягам, защо да не се пробвам? Беше голямо приключение за мен- особено с медузите и обозначителните шамандури, позиционирани на 300 м навътре в морето. Важното е, че се справих и преодолях себе си, но не и без подкрепата на приятелите от 5кмрън Може би точно 5кмрън- ците ме мотивираха да се запиша и на първите си маратони в живота- но не бегачески, а плувни . Вече имам в актива си 2 плувни маратона по 2000 м . Просто повярвах, че МОГА!
Къде би ти се искало или плануваш, да пробягаш едно 5kmrun Selfie? От скоро регистрирам 5km selfie. Предстои ми пътуване до Барселона и мисля, че е добра идея да избягам едни приятни 5км по крайбрежната алея там 🙂
Ако ти си Главния организатор на бягането следващата седмица, какво би променилa? Всичко е прекрасно и перфектно. Няма нужда да се променя каквото и да било. Много бих искала да има старт на 2km kids run и в Бургас. Вярвам, че е въпрос на време във всички 4 града да има старт за деца. Може би някое от тези дечица е бъдеща Ивет Лалова.
Тук е мястото да благодаря на целият екип на 5кмрън за всеотдайността, куража, дисциплината и вярата в спортният дух на хората. За мен вие сте съвременните БУДИТЕЛИ за българският спорт. Благодарение на вас стотици хора в цяла България всяка събота преодоляват себе си (във всяко отношение) ,спортуват с приятели и семействата си, чувстват се щастливи, усмихнати са, удовлетворени са, и най-важното- разбират, че е важно да се ДВИЖАТ! Благодарение на вас много хора (дори на възраст 30+,40+,50+) започват да вярват в себе си и възможностите си, преоткриват се и постигат неподозирани преди това резултати участвайки в маратони, планински бягания, триатлони..
Личен успех или постижение с което се гордееш? Гордея се с хандбалните успехи, които, въпреки изминалите години, още ме топлят А в Поморие помнят поколението на „златните момичета“. Радвам се, че продължавам да увеличавам бяганията в 5кмрън, че преодолях себе си за участия в плувни маратони, че се запознах и сприятелих с много хора, с които мислим еднакво по отношение на радостта от спортуването. Радвам се също, че за тези няколко години съм успяла да запаля няколко души да участват на 5кмрън. А това си е истинска победа, дори и само един човек да е 🙂
Имам лична кауза- да убеждавам все повече родители, че е богатство (дори необходимост) децата да спортуват. Винаги в разговори насърчавам приятелите си да запишат децата си на любим или желан спорт. Защото смятам, че това е дългосрочен подарък или инвестиция- „здрав дух в здраво тяло“ , дисциплина, увереност, приятелства, прекрасни спомени. А за тези от тях, които имат дарбата и желанието да се занимават сериозно – това са бъдещите шампиони на България! За съжаление, действителността е такава, че спортът в детска възраст се случва в много голяма степен благодарение на родителите- в морално и финансово отношение. Така, че пиша го и тук: мили хора, хванете детето си за ръка и го заведете до близкият стадион, спортна зала, басейн , а защо не и на старта на 5кмрън!!!
Коя е най-смешната или забавна случка, която те споходи по време на нашите съботни бягания? Смешна случка не се сещам. Мога да споделя ситуация, в която се озовах точно в последният ден на 2022 г- когато беше последното бягане за годината, както и последното отборно. Беше едва 2-рото ми бягане след едномесечна пауза – възстановявах се от възпаление на седалищният нерв. Досещате се, че не съм била в най-добрата си форма, дори мога да кажа- беше по-зле и от най-най-лошата ми. Но не исках паузата в бягането да продължава повече от месец. И точно когато се жалвах, че най-вероятно ще се влача като „баба костенурка“ по трасето, получих покана да се включа в отбор (!!!) Защото точно в последният ден от годината в отборът на Летящите липсваха и трите жени (а както всички знаят, ЖЕНАТА е важна и задължителна част от отбора ) Беше наистина най-бавното ми бягане до момента изобщо, но се оказа, че съм помогнала на Летящите да участват в годишната класация на 5кмрън и не само, а и да влязат в ТОП 10 по точки за 2022г. Летящи- благодаря, че ме включихте в отбора и че ми се доверихте! Отборен играч съм и това си е!!! 🙂
Благодарим ти Краси за това интервю, успех?
5kmrun
Георги Станоилов
Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)
Latest posts by Георги Станоилов (see all)
- СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН 23.03.2023 - 23 март, 2023
- 5 камаран на седмицата: Златина Костадинова - 22 март, 2023
- 5 камаран на седмицата: Красимира Танчева - 8 март, 2023
