5 камаран на седмицата: Лъчезар Христов

0

Професия/ Работа? Химик съм, преподавам във Факултета по химия и фармация на Софийския университет.

Представи се, кажи нещо за себе си? Казвам се Лъчезар Христов, на 54 години, родом от Русе. Имам няколко хобита, тичането е едно от тях. Обичам планините, народните танци и песни, популяризирането на науката, компютърното програмиране, фотографията, животните и разбира се – работата си, химията. Обичам да правя щуротии, „несъответстващи“ на възрастта ми, да опитвам нови неща.

11794527_1177637368928527_7131752600226187814_o

От кога бягаш? Чувствата ми към бягането са доста заплетени. Винаги съм обичал да вървя пеш на дълги разстояния, но го правех ходом. Две години гних като наборник в „родната“ казарма. Бях пехотинец и си потичах доста. Свикнах му, но нали беше по принуда, намразих бягането. Не съм и сънувал, че някога ще почна да тичам за удоволствие. След доста години се запознах по планините с колега, който всяка година бягаше Софийския маратон. Хем го гледах със страхопочитание, като свръхчовек, посветен в Силата, хем виждах, че изглежда най-обикновен челяк. Влезе ми муха в главата: абе щом той може, дали пък и аз… а? През пролетта на 1994 тренирах целенасочено няколко месеца и през май пробягах и аз маратона. Мина успешно и спокойно, даже завърших за прилично време. След като видях, че и аз мога, мирясах и щастливо забравих за бягането. Не ми се беше усладило. Чак през 2010 чух думите „планинско бягане“. Стана ми интересно и се записах за състезанието от НДК до Черни връх. Имах навици да изкачвам баири, така че въпреки трудността му състезанието страшно ми хареса. Оказа се, че за мен съчетанието между планина и тичане е очарователно нещо. Така на стари години почнах да тичам, тръгнах по състезания. За да не се излагам, поддържах форма с тичане в парка. Постепенно и тичането по равно взе да ми харесва. Не ще и дума, че това е прекрасно упражнение за човек като мен, който работи на бюро и само натиска копчетата по клавиатурата. Полека-лека се пристрастих към едно ново хоби. Май няма изгледи да го оставя, преди краката и сърцето ми да оставят мен.

11041673_1096092070416391_7682246394795906386_n

Как разбра за 5kmrun.bg? Веднъж вървях през Южния парк в София и срещу мен налетя голяма тълпа от хора, които търчаха, сякаш дяволите ги гонеха. Стана ми интересно, защото не носеха състезателни номера, а бяха толкова много, че явно бяха организирани. Вкъщи попитах чичко Гугъл и така разбрах за 5kmrun. Първо не бях много очарован – съвсем по равно, че и все по едно и също трасе… Но реших да отида и да видя. Организацията и настроението така ме впечатлиха, че после повторих, потретих и така… вече 42 пъти.

Какво ти харесва в 5kmrun? Много неща. Организацията е просто безупречна. Целта и участниците са ясно посочени. Това е спортът такъв, какъвто го разбирам аз: средство за самоусъвършенстване, а не „айде наш’те“ на дивана пред телевизора, с биричката върху шкембето; не и мелница за пари, въртяна от мутри, реклами, запалянковщина, допинг, корупция и всякакви гадости. Спорт с активното участие на всеки обикновен човек, а не само за професионалния елит. Сайтът и поддържаните там класации и статистики са страхотни. Освен всичко друго, действат много стимулиращо. Настроението на народа преди, по време и след бягането е чудесно, зарежда те за цял ден. Това, че е безплатно, всяка седмица и в няколко града, е уникално за България. Масовостта прави купона по-хубав, можеш да се сравниш с другите, да видиш възможностите си. Виждам, че както майсторите, така и начинаещите се чувстват добре, на своя територия. Всичко това е голямо, ама наистина много голямо постижение, за което се покланям на организаторите! Благодаря за това, което правите, за хубавите часове, прекарани на 5kmrun!

11357251_446953368812688_924055929077587660_o

Как 5kmrun промени твоето бягане? Започнах да се уча да бягам скоростно. Преди наблягах само на издръжливостта – наклон, продължителност, а тук се опитвам да усвоявам нещо ново. Не че на тия години ще стигна кой знае къде, но винаги усещането, че днес си се справил макар и малко по-добре, е приятно и ободряващо. Това носи истинско, първично удовлетворение.

Какво мислиш за доброволчеството? Това е един от най-възвишените видове труд, отплатата за който е удовлетворението, че правиш нещо хубаво, достойно и полезно. Признателност и благодарност за нашите доброволци, които създават състезанията на 5kmrun такива, каквито ги знаем и харесваме! Срамувам се, че в жаждата за надбягване с колегите участието ми като доброволец засега е много скромно.

Ако ти си Главният организатор на бягането следващата седмица, какво би променил? Техническата организация е толкова добра, че почти не се сещам за смислени промени. Би било хубаво да имаме някакви номера с едро изписани имена. Вече познавам доста хора по лице, а не зная, как се казват. Бих помислил за възможните начини да се внесе още разнообразие, така че по възможност всяко бягане да се отличава с нещо, да има собствен облик. Страхотни бяха скорошните хрумвания, които ще запомним като „деня, в който бягахме на обратно“, „когато жените тичаха с мустаци“ или „когато играхме хоро след бягането“. Най-вече бих пробвал да разнообразя трасето. Ясно ми е, че всяка промяна е трудна организационна задача. Може би ще е полезно да се въвлекат повече самите участници с идеи – няколкостотин глави със сигурност могат да измислят доста интересни неща. А защо да не положим и някакви усилия по осъществяването им? Да не идваме всеки път наготово, само за да „изконсумираме“ поредното бягане, а организаторите да се грижат за всичко.

10996070_1130209073671357_5403660829657241534_o

Коя е най-смешната или забавна случка, която те споходи по време на нашите съботни бягания? В края на миналата година падна сняг – да му се не нарадваш. Сутринта малките алеи не бяха разринати, нито утъпкани. Първите трябваше да правят пъртина, бягайки напред, затова никой не можеше да се откъсне. До края на заснежената част всички тичахме в пакет. Завършихме за повече време от обичайното, но беше много забавно и приятно да се ровиш в снега. Жалко е, че той напоследък се е запътил с бързи крачки към Червената книга.

Лъчо благодарим за това интервю, направи един опит (пък макар и не толкоз химичен), да доведеш някоя събота твоите студенти и най-вече студентки де… :))!

5kmrun

Георги Станоилов

Георги Станоилов

Администратор at info-5kmrun.bg
Жоро е основател на 5kmrun.bg.
Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)
Георги Станоилов

Latest posts by Георги Станоилов (see all)

Share.

About Author

Жоро е основател на 5kmrun.bg. Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)