5 камаран на седмицата: Мария Димитрова

0

Професия/ Работа? Земеделски техник

Представи се, кажи нещо за себе си? На 43 години съм, омъжена. Съпруга ми казва, че ме е чакал 7 години да се родя, защото е с толкова по-голям от мен. По образование съм земеделски техник – животновъд, книжар. Любимите ми животни са конете. Когато след 8 клас трябваше да си избирам училище исках нещо свързано с животни и френски език. Това ми е любимия език, култура, държава. Много се радвам, че на 5кмран веднъж тичах заедно с една французойка и можех да си говоря с нея на френски език. Мислех си, че много съм забравила, но когато попаднеш в такава среда някак сякаш превключваш и всичко си идва на мястото.

Обичам да правя разни неща, да създавам. Шия гоблени, плета, рисувам, пиша стихове, правя картички и всякакви такива дребни неща. Обичам да виждам как от нищо можеш да направиш нещо невероятно красиво. Искам някога да си направя една малка книжарничка с работилничка за „Сръчни ръчички“, където да можем да създаваме подаръчета за всички. Имам някоя и друга награда и медал за творчество и пеене. За първи път добавих и един медал за спорт, от Екиден маратон, София, на 06.09.2019г., макар и само за участие. За мен той означава много. Като се прибрах дъщеря ми веднага ми го взе и няколко дни се разхождаше с него в къщи.

От кога бягаш? До преди две години не бях помирисвала спорт, не знаех нищо. Бях играла единствено федербал и нещата, които сме правили всички в училище. Нищо повече. Напълнях много. Представи си ме с 21 кг отгоре. В един момент реших просто, че не може да съм такава „Цоцолана“ и първо започнах да слизам три спирки преди работата ми, за да почна да се движа. Един приятел ми направи режим за храненето, програма с упражнения, започнах да ходя на фитнес и от миналия април 2018г. почнах да тичам по малко в квартала, където живея. После моя „Треньор“, който е ваш дългогодишен уастник ми каза за 5кмрън. Първоначално като чух за 5км си казах „Абсурд“ – не мога. Обаче съм голям инат и обикновено като се захващам с нещо или го правя или изобщо не се захващам. Така се регистрирах на 5кмрън и все се чудех кога да дойда да видя какво е. Юни месец 2018 валеше дъжд непрекъснато, а аз съм много зиморничава и никак не обичам студа. Една вечер обаче си казах „Утре, ако не вали, отивам“. Станах на другата сутрин и беше мокро, но не валеше. Облякох се и тръгнах. Като стигнах до старта заваля, преди самия старт обаче спря да вали, а точно когато и аз финиширах започна отново да вали. Казах си, че и времето е било с мен. Така започнах. След първите 5км си казах, че може да опитам още веднъж, защото ми беше много трудно, на два три пъти ми идеше да свия към някоя автобусна спирка и да се прибера, но бях дала дума. И то на себе си. А аз никога не нарушавам обещанията си. И така от никога повече, стана всяка събота, когато мога да съм там.

Какво ти харесва в 5kmrun? Самото преживяване. Усещането, че имам време само за себе си, че правя нещо само за себе си и със собствените си сили. Не завися от никой друг. Срещнах и намерих още приятели. И организацията е страхотна. Първия път моя „Треньор“ ме пита „Ти защо тичаш с чадъра в ръка“, а аз отговорих, че не знам къде да го оставя. Бях тръгнала с картата за градския транспорт, телефона, 20лв., някакви документи и ключа за в къщи, защото нищо не знаех за 5кмрън. А той не ми беше казал много. И така малко по малко почнах да научавам кое как се случва и защо се случва.

Как 5kmrun промени твоето бягане? Страхотно е, когато имаш и компания за тичането. Далеч съм от мисълта, че ще поставям някакви рекорди. Реалистка съм, че тепърва няма от мен да стане някакъв супер спортист. Правя го за удоволствие, защото го искам и не мисля да спирам. Но запалих и други мои приятели, че и техните деца, които започнаха да идват с мен. Поставих си за цел за една година да направя 50 участия. Прекъснах за зимните месеци, но не пропуснах Коледното хоро. Ходих и на няколко щафети. Реших да се пробвам ще успея ли да направя 5 вечерни и направих и юнските и септемврийските. Направих първото си нощно бягане, което беше невероятно, първото си планинско бягане, което също много ми хареса. И така, ако не броим само редовните съботи вече имам повече от 50 участия.

Какво мислиш за доброволчеството? Страхотно е, обичам много децата, обичам да помагам на хората и да виждам усмивките им, когато са доволни и щастливи. Когато дадеш нещо, без да очакваш нищо в замяна. Децата се невероятни. Трябва да успеем да ги накараме да спортуват повече, а не да стоят само пред компютрите и телефоните. Нашето поколение смея да кажа, че имахме страхотно детство. Нека до колкото можем направим такова и детството на нашите деца.

Ако ти си Главния организатор на бягането следващата седмица, какво би променилa? Не бих променила нищо, просто бих бягала на обратно. Не знам защо, но ми харесва повече бягането на обратно.

Личен успех или постижение с което се гордееш? Ако някой някага ми беше казал, че аз ще се поставя на диета и за около 7 месеца ще сваля 21 кг, ще започна да спортувам редовно, ще увлека след себе си още хора, които да започнат да се хранят по-здравословно, да се движат повече – сигурно щях да му кажа, че е ненормален. Но ето ме, днес, дори си имам медал от маратон. И това ми харесва. Макар и на толкова години открих още нещо, което ми доставя удоволствие и не искам да спирам да правя никога. Аз не различавах топка за футбол от тази за волейбол. Не, че и сега ги различавам, но знам мъъъъъъъничко повече за спорта. В гардероба ми нямаше нито една спортна дреха, а сега имам отделен специален шкаф само за спортните дрехи. Благодаря на моя „Треньор“, който понякога ми идеше да удуша, когато всичко ме болеше и ми беше адски трудно понякога. Но вече не. Доволна съм от себе си и от „Ината си“. J))))))))))))))

Коя е най-смешната или забавна случка, която те споходи по време на нашите съботни бягания? Непрекъснато се карам на дъщеря ми да не ми обува обувките /като повечето жени и за мен това е една голяма страст/, но в един момент на 5кмрън бях много щастлива, че носим еднакъв номер. На загрявката виждам, че едната ми маратонка се е отлепила на едно място. Само с поглед потърсих дъщеря си и я извиках, разменихме си маратонките. Аз тичах с нейните, а после ги сменихме отново да може тя да направи детското бягане. Това ми беше спасението, иначе трябваше да тичам до като ми се разпадне маратонката или боса.

Благодаря ви, че ви има! Радвам се, че открих 5кмрън. Вярвам, че радвате много хора, с това което правите! Продължавайте все така!

И ние ти благодарим Мария за това интервю, успех и здраве 🙂

5kmrun

Георги Станоилов

Георги Станоилов

Администратор at info-5kmrun.bg
Жоро е основател на 5kmrun.bg.
Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)
Георги Станоилов

Latest posts by Георги Станоилов (see all)

Share.

About Author

Жоро е основател на 5kmrun.bg. Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)

НАПИШИ КОМЕНТАР