Професия/ Работа? Работя в онлайн букмейкър, който оперира на редица европейски и световни пазари.
Представи се, кажи нещо за себе си? Методи Георгиев, 34 години, от София, с 299 бягания на 5кмрън. Обичам активния начин на живот, весикдневното бягане, хубавата храна и разходките – нищо особено, или интересно.
От кога бягаш? Още от 2008-ма – 2009-та се опитвах да правя нещо повече от километър-два, ходех на стадион „Раковски“ и на поляната в Южния, когато условията на стадиона не го позволяваха. Бяха епизодични бягания, веднъж на седмица, или два пъти максимум, без никаква системност и цели. Бяха нещо като 40-50 минутно кардио, което започна да ми доставя много голямо удоволствие, но нито съм мерил пейс, време, обем. Явно съм успял по някакъв начин да изградя някаква база, която ми позволи да не съм съвсем начинаещ на първите си бягания на 5кмрън.
Как се реши да започнеш да бягаш на 5kmrun? Може да се каже, че съм от „ветераните“ на 5кмрън, като в същото време датата ми на регистрация не отговаря на очаквания брой бягания поради много дългите ми паузи. За самата институция 5кмрън разбрах от интернет още няколко месеца след старта ѝ. Първото ми бягане беше още на 7-и декември 2013-та, спомням си, че беше ужасен студ и сняг, опитах се да натисна и след финала се чувствах страхотно. Този първи опит си остана и следващото ми бягане на 5кмрън беше…. година след това – ноември 2014-та. Предпочитах да бягам по-късно през деня, работата ми беше на смени, случваше се да нямам възможност да бягам събота сутрин и тем подобни „оправдания“. Това е нещо, за което съжалявам и до ден днешен, защото изобщо не бях наясно с ползите от организираното бягане в събота сутрин. Последваха 6 бягания до края на годината и в началото на следващата, 3 от които под 18 минути и после пак дълга пауза… Докато не дойде ноември 2015 от когато станах редовен и не пропуснах бягания през 2016 и с 2 изключения през 2017. Тогава станах и по-сериозен с бягането изобщо и започнах да си поставям някакви цели.
Как 5kmrun промени твоето бягане? Промени го изключително много, защото самата атмосфера, която се създава, хем приятелска и неангажираща, хем със съзтезателен елемент, ми допадна страшно много и ми повиши значително мотивацията и хъса за резултати. 5кмрън е трамплин за цели като участие на национален шампионат, пускане на полумаратони, маратони и преследване на нови и нови постижения. Също така се запознах с хора, които споделяха същото и започнах да се уча и черпя опит от тях – това е най-ценното и е нещото, което ми трябваше може би в този момент. През 2015 се срещнах с Херо и Симеон Велков, които бяха пълни доминатори, запознах се с Димитър Генов – абсолютна легенда на 5кмрън, Южния и многократен шампион, с когото започнах да правя първите си по-насочени тренировки, Росен Лилов, от когото продължавам да уча много и съм му много благодарен, Тодор Маринов, с когото бягам почти ежедневно и който може винаги да намери супер оферта за маратонки и екипировка – хора, които, заедно с Красимир Любомиров и Анна Стефанова, формират нашия отбор – The Dream team. Както естествено и много други, с които можем да се гоним, говорим и споделяме виждания, опит…
Къде би ти се искало или плануваш, да пробягаш едно 5kmrun Selfie? Целта ми тази година е просто да не пропусна. Къде – няма значение.
Ако ти си Главния организатор на бягането следващата седмица, какво би променил? 5кмрън е страхотен феномен в България – за толкова години позитивната енергия и емоции преобладават, редовните бегачи стават все повече и никога никъде не се чу нещо негативно, никога не стана полемика. 5кмрън прави повече от всеки за популяризирането на масовото бягане в България от години – без излишни фанфари, медиен шум и кампании. Това говори колко успешен проект е и какъв плод дават усилията, както на главните организатори най-вече, така и на всички доброволци, които всяка седмица са на линия и са готови да помогнат.
Това, което бих променил може би е точкуването на отборните бягания – в момента формулата е такава, че годините дават два пъти точки – веднъж чисто като брой – ако си на 34 години се добавят 34 точки и втори път като възрастово постижение. Аз бих премахнал едното, за да не става дублиране. Също така съм си мислел дали може да се дава някакъв тип „бонификация“ точки на първите например 10 завършили в Южен, или по-малко в градовете и парковете с по-малко участници, вместо стандартните 100, 99, 98 и така нататък. Това би направило битката в годишната точкова класация още по-интересна.
Личен успех или постижение с което се гордееш? Не считам, че постиженията са ми кой знае какво, за да се гордея. В момента съм изключително щастлив, че мога отново да бягам редовно, това е ключово, за да се чувствам добре цялостно – в работата, в личния си живот, навсякъде. Личен успех ще ми е да не пропусна съботно бягане тази година.
Коя е най-смешната или забавна случка, която те споходи по време на нашите съботни бягания? Безспорно един от най-епичните и смешни моменти е този , той съвпадна и с първата ми победа на 5кмрън, което го прави още по-специален за мен 😀 . Тук някъде разбрах, че все пак има значение каква точно ти е подметката и маратонката за този тип условия. Друг момент, за който се сещам е непосредствено в първите 50-60 метра след един старт, отнякъде пред нас се появи една футболна топка, която една от легендите на 5кмрън намери изключително добре с десния крак и нацели централно, естествено неволно, бягащ пред нас 5кмрънец. Координацията при тази скорост, заедно със силата и точността на удара, бяха впечатляващи 😀
Благодарим ти Мето за това интервю, успех!
5kmrun
Георги Станоилов
Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)
Latest posts by Георги Станоилов (see all)
- Дарителска кампания за Бай Любен 2023 - 6 декември, 2023
- 5 любопитни факта за сателит Шумен! - 16 ноември, 2023
- XL Северен парк 2023 - 14 ноември, 2023
