5 камаран на седмицата: Николай Кръстев

0

Представи се, кажи нещо за себе си? Казвам се Николай Кръстев, роден съм в София и живея основно тук, но често пътувам по работа и за мое щастие – често в градове, близки до морета, язовири, реки или планини с величествени гледки 🙂 Обичам да прекарвам времето си навън и сред природата, да спортувам и да се движа. Като човек, който се е занимавал в сферата на музиката близо 20 години съм меломан, така че трудно мога да се спра на конкретен стил музика, която харесвам, но в зависимост от настроенията ми в последните месеци слушах ту джаз, ту боса нова или бразилектро, ту деветдесетарски хип-хоп или трип-хоп, ту рок или скейтърски пънк, ту класическа музика или опера.

Безценен начин за отмора са ми тренировките, добрите филми или увлекателните книги, както и срещите с приятели. Когато пък през деня ми стане изключително натоварено си мятам нещо удобно и излизам да потичам, да покарам колело или да поплувам и след час съм като нов.

Професия/ Работа? Повече от 12 години работя в сферата на дигиталния маркетинг, реклама и изработката на уеб продукти. С колеги развивам NT Websites – компания за изработка, поддръжка и оптимизация на уебсайтове и онлайн магазини, базирани на най-използваната система за управление на (уеб) съдържание в света: WordPress.

От кога бягаш? Започнах да бягам във втората половина на 2018 г. По това време ходех редовно на фитнес, основно с цел да сваля килограми и да вляза във форма, защото покрай обездвижването в работата и лошата храна бях станал 130 килограма и не се издържаше вече. Преди всяка тренировка загрявах на пътеката, предимно ходейки под наклон. Малко по малко килограмите падаха, а последвалата цел от 5 километра бягане/ходене през ден започна да бъде достигана все по-бързо (първият път, в който успях да стигна 5 километра дистанция, беше за 55 минути – 4 х 100 метра бягане и 4600 метра “бързо” ходене…) И така, от тренировка на тренировка самото ми тяло искаше да забързам темпото, започнах да усещам тонуса сутрин, енергията ми се увеличаваше и след като успях да избягам 5 км без почивка, вече беше ясно какво следва. Започнах да намалявам тренировките в залата за сметка на бягането по паркове и планини и така и до днес – освен тренировките ходя и по състезания за любители, основно заради емоцията и тонуса. След това открих 5kmrun и adidas Runners Sofia, благодарение на които си подобрих формата, начина на бягане и дори без да ми беше цел постигнах по-добри времеви резултати. И най-важното – открих нови приятели! 🙂

Как се реши да започнеш да бягаш на 5kmrun? Първото бягане с 5кмрън се случи на 30.03.2019 г. Преди това няколко месеца гледах снимки от събитията и все си намирах извинение да не отида – мислех, че е само за професионални спортисти и че ще се изложа с моето бавно бягане, не намирах време заради работните си ангажименти и какво ли още не. Зарадвах се, когато отидох за първи път и видях каква сила е това събитие – стартирането на уикенда с едно хубаво раздвижване, социалните контакти, хубавите емоции… Видях, че има хора, които са там заради състезанието, други, които са там заради раздвижването и социалните контакти и трети заради двете заедно. Или пък са според настроението като мен – когато искам си давам зор и целя добро време (за моите си възможности), но повечето пъти бягам малко по-бавно с приятели, с които си говорим и се забавляваме по трасето.

Как 5kmrun промени твоето бягане? От първото ми бягане в 5kmrun до днес съм подобрил скоростта си с 8 минути (от първото ми “бягане” на пътека през 2018 са 30…), но това не е толкова важно за мен. За мен е по-важно, че всеки път научавам нови неща за бягането, за себе си и най-вече че съм постоянен в нещо, което е сравнително полезно за мен. 5kmrun промени навиците ми, промени начина ми на живот и за щастие увеличи приятелския ми кръг.

Когато пътувам по работа или за удоволствие, ако съм в близост до град, в който се провеждат бягания, задължително присъствам. Пътувал съм от най на юг до Бургас, от най на север до Варна и от най на юг до София и обратно. Пътувал по 180 км само за да бягам 5 км в компанията на други 5камаранци и това никога не е било като жертва от моя страна, както си мислят много мои близки, които са чували какво пътуване предстои да направя и с каква цел – винаги досега това е било за удоволствие и никога не съм съжалявал, че съм го направил.

Както казах по-горе – съботните бягания изиграха важна роля в промяната на навиците ми и начинът ми на живот. Преди ходех с колата навсякъде, дори имам хранителен магазин на 200-300 метра от нас, до който не ходех пеша, а се качвах на колата. Сега вече втора година почти не карам кола в града и изцяло ми се промениха възприятията за разстояния. Толкова се промених чрез спорта и бягането, че доста често когато имам да ходя да върша някаква работа или имам срещи с приятели, вместо да ходя пеша започнах да тичам бавно от едната точка до другата (бавно колкото да се загрея леко, без да се изпотя). Така понякога навъртам по десетина-петнадесет километра леко бягане извън тренировките, което ми се отразява още по-добре. От около година почти не използвам и асансьор, а всички стълби ги взимам на бегом, което допълнително ме тренира за издръжливост!

Къде би ти се искало или плануваш, да пробягаш едно 5kmrun Selfie? Испания, Италия, Португалия, Гърция, България… На някоя крайбрежна алея, радвайки се на страхотната гледка, лекия бриз и приятната музика в ушите, тичайки към любимият ми ресторант, в който след бягането ще заредя енергия с някой от местните умопомрачително вкусни специалитети 😀 Честно казано и локацията не е толкова от значение, важното е да е около вода – може и да е по-голяма локва с малко пясък около нея 🙂

Бяхме взели билети за Куба, но пандемията обърка плановете на всички ни, така че за съжаление пътуването пропадна. Живот и здраве, когато се оправи ситуацията в света ще опитаме пак! Но от ден първи не съм изпуснал нито веднъж да участвам в 5kmrun Selfie, така че предполагам, че няма да пропусна и по време на последващите ми екскурзии.

Знам, че има и хора, които не са се включвали в класацията, така че им препоръчвам да го направят – помага за подобряване на личните резултати, за тренировка на волята и постоянството и освен всичко друго е забавно.

Ако ти си Главния организатор на бягането следващата седмица, какво би променил? Изключително труден въпрос, защото знам какво коства организацията всяка седмица (плюс неделните бягания веднъж месечно). Честно казано за нищо не се сещам, което да ми липсва, всичко е супер, атмосферата е страхотна, понякога има томболи, правят се промоции, от които освен да печелим награди можем да научаваме за някои продукти, които да са ни от полза (витамини, напитки, добавки и какво ли още не).

Всъщност може би бих добавил някакви игри след състезанието, които да помагат за социализацията на хората и сплотяването на всички присъстващи (може и да не са с награди, просто трябва да са интересни и да карат хората да остават малко повече след бягането, да се запознават един с друг и да се забавляват).

Сигурно тук е мястото да благодаря на 5kmrun, на adidas Runners Sofia и на всички спортни школи, клубове в страната и организатори на състезания и други спортни мероприятия, благодарение на които хората спортуват, грижат се за здравето си и се чувстват физически и психически по-добре.

Личен успех или постижение, с което се гордееш? Едно от нещата, с които се гордея е една инициатива за безопасен интернет, с която обикалях по училища и детски центрове, за да разказвам на децата за опасностите в интернет и как да се предпазят от тях (как да си правят по-здрави пароли и защо паролите са важни, какви опасности крият приложенията, какво да правят, когато станат свидетели и жертви на онлайн тормоз и т.н.). Обиколих над 40-50 училища и това е от тези неща, които хем те зареждат с енергия, хем си доволен, че правиш нещо с обществена полза и пряко или косвено променяш съдби. С тази инициатива бях номиниран за “Герой на децата” през 2018 г. и до ден днешен си пазя грамотата като скъп спомен и признание за нещо, което съм правил без да търся ползи и каквато и да била отплата.

Човек винаги трябва да се стреми към самоусъвършенстване и да се развива в личен и служебен план, както и да се стреми да реализира мечтите си и аз не съм изключение. В служебен план съм постигнал някакви неща, но по-важното е, че не съм спрял да се развивам – имам близо 100 сертификата за завършени обучения и специализации от компаниите лидери в дигиталния маркетинг и реклама като Google, Facebook, Twitter, YouTube, Microsoft, HubSpot, SEMrush, Eventbrite и много други, които с всяка година се увеличават. Постоянно ходя по конференции и семинари у нас и по света и никога не съм пестил пари за обучения и специализации, което от един момент нататък започна да се отплаща. Имам щастието да работя със страхотни колеги – и като хора в чисто човешки план, и като професионалисти. Случих и на клиенти и партньори! За да бъда честен не мога да кажа, че се гордея със себе си в служебен план, тъй като съм леко самокритичен и смятам, че във всяка ситуация съм можел да постигна повече, но когато погледна назад във времето откъде съм тръгнал, през какво съм минал и какво съм постигнал днес съм сравнително доволен от резултата. Радвам се, че въпреки моментните трудности или временни криввания от пътя успях да остана човек. Бил съм лектор на конференции, обучения и семинари, консултирал съм малки и средни бизнеси и съм участвал в различни по големина проекти, но това, заради което съм най-щастлив е факта, че наистина обичам работата си, че я върша с удоволствие и че с нея съм полезен освен за себе си и за други хора.

Но определено съм горд с малките си победи – след близо 10 години опити преди 7 години успях да откажа цигарите, след това напълнях много, но се взех в ръце и преборих проблемите с теглото си, след това започнах да бягам и до ден днешен продължавам да спортувам навън или в зала, въпреки умората и стреса от работата ми, както и въпреки мързела понякога. Промених и хранителните си навици и все по-малко ям вредна храна, която освен да вреди на организма и да води към напълняване, не му дава и никаква енергия.

Горд съм, че въпреки шантавото време в което живеем станах малко по-спокоен и уравновесен, че почти никога не намирам причина да съдя другите и че все още държа на принципите си. Старая се когато мога да съм полезен, а когато не мога поне да не преча. Гордея се и с близките и приятелите си, които постоянно ми дават поводи за гордост, мотивират ме и ми дават добър пример, който да следвам!

Коя е най-смешната или забавна случка, която те споходи по време на нашите съботни бягания?

Имал съм много забавни случки, но една от най-смешните беше в Борисова градина с един приятел, когато се бяхме контузили и двамата накуцвахме сериозно. Той имаше подуто коляно, аз имах подут глезен и съответно и двамата едвам ходехме. За да не изпуснем събитието дойдохме сутринта и взехме жилетки “Последен”, като целта беше да ходим отзад след групата и да насочваме най-бавните по трасето, за да не се изгубят. На тунела една възрастна жена вместо да завие продължи направо и ние започнахме да викаме, но забелязахме, че тя има слушалки в ушите и няма да ни чуе. Започнахме да бягаме с такава странна походка, че си представям някой отстрани ако ни е гледал какво си е мислел… В някакъв момент жената се обърна и като ни видя как се клатушкаме към нея с разперени ръце и гримаси на лицата заради болката в краката, вместо да спре се засили по алеята. Ние пък започнахме да викаме по-силно и също засилихме темпото, но много куцахме и ни боляха краката и вече започнах да усещам как ще я изпуснем, когато се оказа, че тя не е от най-издръжливите и след 30-40 метра спря задъхана, като сложи ръце на кръста си и започна да гледа ядосано към нас. След като се доближихме до нея тя започна да вика на английски и да ни пита какво искаме от нея и защо я преследваме.

– “Трасето е натам” – ѝ казах аз загрижено – “трябваше да свиете на завоя!”, а тя троснато ми отговори, че това е обществен парк и тя ще си тича където си иска. Тогава двамата се спогледахме и разбрахме, че горката женица си е тичала свободно в парка, а ние сме я взели за наша участничка от бягането… Извинихме се тактично и закуцахме обратно към финала с усмивки на лицата и още по-подути крайници… 🙂

Благодарим ти Ники за това, че сподели за всички нас, успех! 🙂

5kmrun

Георги Станоилов

Георги Станоилов

Администратор at info-5kmrun.bg
Жоро е основател на 5kmrun.bg.
Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)
Георги Станоилов

Latest posts by Георги Станоилов (see all)

Share.

About Author

Жоро е основател на 5kmrun.bg. Смята, че страстта към спорта трябва да се поощрява и споделя... Това е и причината всяка събота да е там - на старта:)