5 камаран на седмицата: Николай Нейчев

0

Професия/ Работа? Работя във вестник „Капитал“, занимавам се с финансовия ресор, но най-вече със секцията за лични и потребителски финанси.

1111

Представи се, кажи нещо за себе си? Роден съм и съм израснал в Стара Загора, така че съм си бероец по принуда, занимавам се с бизнес и икономическа журналистика от май вече 10 години, обичам да си поставям цели с неясно изпълнение и да пътувам до непопулярни места за първи път. Гложди ме въпроса за непоправимата несправедливост на земята и ми е хоби да откривам неща, които ги няма в интернет.

Откога бягаш (по принцип, а не с 5кмран)? Принципно от малък обичам да търча и винаги силно ме е впечатлявала историята за вестоносеца, дето хукнал от Маратон до Атина да съобщи, че са победили във войната и накрая рухнал изцеден и даже май починал – тоест буквално е дал всичко от себе си. Първото ми състезание – съвсем неподготвен, мисля, че беше на първия полумаратон „Панчарево“ през 2012 г., когато всички крайници ми изтръпнаха, но не се предадох и финиширах за около час и 45.

3

Как разбра за 5kmrun.bg? Случайно трябва да е било, може би при някоя разходка в южния съм видял сборището от хора и съм ги попитал какво са се разтичали толкова рано сутринта.

Какво ти харесва в 5kmrun? Първо – прекрасно е, че някой се грижи толкова професионално за организацията на всичко – засичане на времето и поддръжка на база данни, поддръжка на трасето, подробни обяснения за новодошлите – и всичко това се финансира с пари от рекламодатели, а не от участниците. Второ – супер е, че всеки е добре дошъл – включително дечица или хора с бебешки колички, или възрастни хора, или такива с наднормено тегло или такива с неспортни обувки и дънки, директно дошли от някоя дискотека. Това е най-якото, че 5kmrun не е някаква надменна елитарна групичка, а кауза за здраве и забавление, отворена за всеки.

6

Как 5kmrun промени твоето бягане? Има няколко фактора – първо дава ти прекрасно начало на уикенда. Малко неща са по-събуждащи от това да си разхлопаш сърцето и да се поизпотиш с 5 километра добър крос. Ако нямаше 5kmrun сигурно просто щях да се врътна на другата страна на кревата и да се излежавам до обяд. После се чудя защо съм спал толкова дълго време и се мразя. Второ – когато тичам с толкова много други хора, винаги има с кой да се състезаваш. А състезанието е важно, защото ти позволява да изцедиш най-доброто от себе си и постоянно да се опитваш да постигаш по-бързо време. Аз например все още не съм паднал под 20 минути за 5 км, но съм 100% сигурен, че ако това някога стане, то със сигурност ще е на 5kmrun, защото тук винаги има някой по-добър, който да те “дърпа”.

Какво мислиш за доброволчеството? Доброволчеството е прекрасно, аз съм много благодарен на всички хора, които отделят от времето си, за да помагат на организацията, в повечето случаи те са много лъчезарни.

116

Ако ти си Главният организатор на бягането следващата седмица, какво би променил? Много често когато човек участва в организация, сътворена от друг, все има нещо, което да го подразни и да иска нещо да се промени. При 5kmrun аз обаче съм имал само позитивни мисли. Като се замисля, единственото, което ме дразни е човекът, който тича с тонколонка, от която дъни вторият албум на Slayer. И аз си падам по метъл, но просто не мога да тичам в толкова бързо темпо като метъл солата и тази музика тотално ме вади от ритъм. Винаги гледам да се напъна и да изтичам напред, където да не го чувам 🙂

Коя е най-смешната или забавна случка, която те споходи по време на нашите съботни бягания? Искрено се изкефих миналата година – на 7 март мисля, че беше, когато сутринта имаше къмто 20-30 см пресен сняг навалял, но въпреки това се събрахме към 100 човека и си направихме обиколката.

Росица Белева

Росица Белева

Редактор at Running Academy
Роси е последовател на 5kmrun & Running Academy от 2014 година: "Спортът ме научи да се обичам. Иначе казано: не съм аз, когато не тичам".
Росица Белева

Latest posts by Росица Белева (see all)

Share.

About Author

Роси е последовател на 5kmrun & Running Academy от 2014 година: "Спортът ме научи да се обичам. Иначе казано: не съм аз, когато не тичам".